Вечерта на 21-ви април беше много важна за българската сцена. Хората показаха, че могат да напълнят „Арена Армеец“ за роден изпълнител, макар това да не е Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд. В залата миришеше на деветдесетарска култура, на бунт, на едни отминали времена, свързани с много надежди... Да, ние нямаме Nirvana, Soundgarden и Alice in Chains – групи, задали модата през десетилетието, когато Нова генерация, Ревю, Контрол и Хиподил бяха по-актуални от всякога у нас, но пък над 8000 дерящи се гърла им показаха, че не са забравени и, най-важното – скоро няма да бъдат! Защото в „Aрена Армеец“ имаше стотици лица, които изобщо не са били планувани, когато Светльо Витков, Васил Гюров, Димитър Воев и Кольо Гилъна са строели основите на родния ъндърграунд. И макар тези хора да имат съвсем малко допирни точки с онези, които съставляват Светата Троица от Сиатъл и като стил, и като популярност, все пак нещо много общо ги обединява. Не, не говорим за времевия диапазон на творческа активност, а за смелостта, лъхаща от музиката им. Така както Layne Staley, Kurt Cobain и Chris Cornell преди близо три десетилетия се изправят с налудничавата си за тогавашните разбирания музика срещу  утвърдилите се траш класици от Metallica и Slayer, така и вече изброените от мен герои излизат в неравна битка срещу наложеният от системата у нас соц рок стил, като свободата на словото е главното им оръжие. Определено нямам нищо против Щурците, Сигнал и ФСБ, но с друг режим и в друго време, тези банди можеше да са култови не само в България.

Самият концерт започна навреме – точно в 19:00 часа с Нова генерация. За всеки в залата бе ясно, че звученето им няма да е това, което сме свикнали да слушаме. Димитър Воев беше гениален поет и икона за ню уейв стила в България, като липсата му трудно може да бъде заличена от който и да е било музикант. Изборът за фронтмен се беше спрял върху Тери от индъстриъл бандата Alien Industry. Очакванията ми не бяха завишени, имайки предвид статута на Воев, но това, което чух, бе достатъчно добро, за да усетя духа на Нова генерация. Архивните кадри на видеостената също спомагаха това усещане да бъде затвърдено. Всички в залата пяха с цяло гърло хитовете „Тъмна земя“, „Градината на света“, „Скорпионите танцуват сами“ и „Само двама“.

Сетлист на Нова генерация:

1. Страх II
2. Скорпионите танцуват сами
3. Градината на света
4. Човекът змия
5. Арлина
6. Сто години
7. Нарцис ‘88
8. Бездействие
9. Тъмна земя
10. Изповед
11. Само двама

Следващите, които трябваше да излязат под прожекторите, бяха Ревю. Всичко беше много хубаво, докато музикантите изпълняваха новите си парчета с вокал Кристина Серафимова. Режещият звук, идващ от Васил Гюров, подплатен с характерните за него разчупени рифове, разпростиращи се из целия гриф на гравирания му с ясното послание „Save Koral” бас, продължаваше да е нещото, с което Ревю се отличават от всички останали родни групи. След качването на Милена картинката стана още по-хубава: „Цветя от края на 80-те“ и „Ала-бала“ върнаха мен в ранното детство, а по-възрастните присъстващи – в годините, когато са били в зенита на силите си. И тогава нещо се обърка... Последва „Ралица“, която просто трябваше да бъде изпълнена по-рано (или иначе казано точно преди Милена да излезе на сцената), а като за финал на концерта бе предвидена любимата на всички „Директор на водопад“, която за жалост бе изпълнена от Кристина Серафимова. Предвид тревожният край, който се очертаваше, Милена излезе още веднъж на сцената, спасявайки шоуто с вечните хитове „Истина“ и „Ха-ха“, на които публиката реагира отлично и всичко завърши благополучно.

Сетлист на Ревю:

1. Мухите
2. Волни до гроб
3. Чичо
4. Закуска
5. Орлов мост
6. Свобода или смърт
7. Шарената сянка
8. На Чочо бара
9. Цветя от края на 80-те
10. Ала-бала
11. Ралица
12. Директор на водопад
Бис:
13.Истина
14.Ха-ха

При Контрол изборът на нов вокал явно е бил доста по-успешен от този при Ревю, като атмосферата в залата, сценичното поведение на Иван Гатев и интерпретацията му на класическите парчета на групата напълно доказват думите ми. Впечатление правеше завръщането на Краси Неделин – Крезо – част от оригиналния състав на Контрол и въвлечен в писането на голяма част от хитовете на групата през годините. След бурното начало с „Не съм нормален“ последваха още редица евъргрийни като „Обичам те мила“, „100-150“, „Бий хлапето“, „Булка“, и „Отивам там“, придружена с дежурните лозунги за декриминализация на марихуаната. Впечатление направи и кавърът на ЧУВАЛ ЧУВАЛ – „Твърде съм красив“. Време бе и Кольо Гилъна да грейне под прожекторите на „Арена Армеец“ , като всичко започна със „Seek and Destroy“ на Metallica и завърши с двете най-комерсиални парчета на групата – „Леле, како“ и „Най-щастливия ден“, като при първата нещата определено излязоха от контрол, след като Иван Гатев скочи на краудсърфинг в обезумялата от кеф тълпа.

Сетлист на Контрол:

1. Не съм нормален
2. Булка
3. 100-150
4. Обичам те мила
5. Ти още ли си тука
6. Алкохол блус 1
7. Алкохол блус 2
8. Герой
9. Винаги готови
10. Твърде съм красив
11. Отивам там
12. Бий хлапето
13. Seek and Destroy
14. Леле, како
15. Най-щастливия ден

Време беше и хедлайнерите от Хиподил да излязат на сцената. Дали обаче заради умората в краката, или заради коалицията на Светльо Витков с Реформаторския блок, ентусиазмът в хората се беше позагубил и въпреки колоритните шеги между парчетата, нещо просто липсваше... Иначе Хиподил бяха в титулярен състав за концерта, включващ Венцислав Мицов (клавир), Лъчезар Маринов (барабани), Петър Тодоров (китара), Венцислав Лозанов (бас) плюс брас секция, водена от Михаил Йосифов. Гореспоменатият Светослав Витков даваше всичко от себе си, за да могат нещата да се случат, но да си хедлайнер на пет часов концерт, и то след група като Контрол, където погото е неотлъчна част от почти всяко едно от парчетата, не е лесна задача. Въпреки това хората, запасили се с повече енергия и гледащи неутрално на политическата обстановка в страната, са останали доволни от видяното. Като изключим липсата на няколко основополагащи парчета като „Клиторен оргазъм“, „Въртианален секс“ и „Грозна си като салата“, най-известните композиции на групата бяха изпълнени.

Сетлист на Хиподил:

1. Сутрин го навира
2. Момиче
3. Жената
4. Бабата
5. Скакауец
6. Бира с водка
7. Овци
8. Нова градска песен
9. Облаци
10. Чифт очи
11. Химна
12. Нищо
13. Като слънце
14. Ицо Петрофф
15. Д‘ска
16. Въжен
17. Отнесен
18. Хиподили
19. PVC
20. Бате Гойко

Определено за в бъдеще такива събития трябва да бъдат организирани отново, не само за да може съвременниците на тези четири легендарни за българската сцена банди да се върнат към спомените си, а и за да не забравят по-младите фенове на тежката музика къде и как започна всичко.