Финландските металисти Children Of Bodom създадоха най-агресивния и тежък свой албум досега, озаглавен "Hate Crew Deathroll". Талантливият фронтмен и главен композитор Alexi Laiho споделя мисли относно новия удар на групата.

НОВИЯТ АЛБУМ : "HATE CREW DEATHROLL"

Да започнем с малко приказки за новата обложка. Във FOLLOW THE REAPER Злия Косач се намираше посред някакво гробище, сега го виждаме да се развихря с косата си в градска обстановка. С някаква специфична идея ли му измислихте новото амплоа?

Не, нищо не бяхме планирали предварително и идеята за обложката ни дойде случайно. Хората са свикнали да виждат косача сред пустинята, сред гората - въобще на пусти места. Решихме да разнообразим средата и решихме, че би било яко да го поставим в някакъв град. Не сме влагали някакво особено дълбоко послание с това. В новата обложка персонажът действа с "инструмента" си, докато преди само седеше в статични положения. Сега вече е готов да заколи някого.

Сега, след като слушах толкова пъти песните, четох текстовете и гледах обложката, ми стана ясно, че илюстрацията доста добре пасва на цялата концепция и звучене на албума - по-агресивен и злобен от FOLLOW THE REAPER.

Да, така си е. В "H.C.D.R." за пръв път с Alexander дублираме китарите. Досега правихме така: аз свиря единия ритъм, след това продължава Alexander и така се редувахме. Сега решихме, че би звучало доста по-тежко, ако дублираме рифовете и се радвам, че го направихме - китарите са доста по-агресивни отпреди. Колкото до текстовете, повечето имат за основа разни случки от моя живот - ситуации в които мразиш някого толкова, че чрез текстовете се освобождаваш от отрицателната енергия. Е, има и солидна доза черен хумор в тях.

Да, това си личи и от заглавията на парчетата. Някои хора обаче май не ги схващат добре и мислят, че са доста глупави, понеже не разбират смешната им страна.

Е, радвам се, че тези, които ги разбират, са повече. Не сме чак толкова сериозна банда, поне що се отнася до текстовете. От друга страна, не бих се учудил някой кретен да вземе присърце посланието на "Triple Corpse Hammerblow". На такива хора и да им обясняваш какво си искал да кажеш - полза никаква.

Хората несъмнено са останали с впечатлението, че наблягате на специфична цветова гама за обложката на всеки албум. Дебютният SOMETHING WILD беше изцяло в червено, HATEBREEDER бе издържан в горско зелено, а FOLLOW THE - в тъмносиньо. Защо отново се спряхте на кървавочервеното?

За цвета на обложката на HATE CREW... доста се поблъскахме, чудейки се кой звят ще е най-подходящ. За жълто, например, и дума не можеше да става. Отначало мислехме основният цвят да е черното с малко допълнителни краски като сребро и т.н. Имахме какви ли не идеи, но една по една ги зарязахме. Накрая решихме да е червено - добре пасва с капките кръв по острието на косата, ха-ха…

За новия албум записахте девет песни. Има ли някаква концепция, която да обединява парчетата, или всяко разказва самостоятела история?

Общото послание в повечето парчета е "Майната ти!" - това като че ли ги обединява. Не сме изключили и случилото се край езерото Бодом от текстовете - все пак в началото от това се вдъхновявахме. Бяхме решили да има поне една песен, която да има нещо общо с Бодом в заглавието си, която да разказва за трагичната случка от края на 60-те. Малко или много всички парчета са на "убийствена" тематика, но не може да се говори за някаква връзка. Просто се опитахме да придадем ново звучене на старата позната тема.

"Angels Don?t Kill" е едно от най-бавните и тежки парчета, които сте записвали досега. Искахте първоначално ли да запишете една различна песен, или стана случайно?

Не, нищо не сме планирали предварително. Не сме записвали тази песен с идеята, че тя трябва да е най-тежката - просто така се получи. Но "Angels Don't Kill" в действителност ни отне доста повече усилия от другите парчета. Бяхме измислили няколко доста тежки рифа и дълго време ги сглобявахме, експериментирахме различни тоналности и в крайна сметка се получи доста здраво парче. Не че бяхме решили задължително да има такава песен, след като повечето са бързи и технични. Спонтанно я направихме.

JEFF Е КИТАРЕН БОГ....

Третото парче от албума - "Chokehold (Cocked?n?Loaded)" съдържа доста вличния от характерния стил на Jeff Waters. Сигурно за теб той е един от вечните китарни герои…?

Наистина, доста съм повлиян от творчеството му и не отричам, че може да има някои сходства в неговия и моя стил на свирене. Но всички рифове са ми идвали наум съвсем случайно. Jeff определено е в моя личен Топ 5 на най-велики китаристи. По мое мнение той е много талантлив, но и много подценяван творец - заслужава по-голямо признание.

Подценяван е може би защото хората го познават повече като композитор на железни рифове, отколкото като виртуоз, който върти продължителни сола (както прави например Yngwie Malmsteen).

Донякъде това е причината. Но например в "Never, Neverland" от "Annihilator" прави изключителни сола. Просто ми разказва играта с бързите си остри рифове.

BODOM BEACH TERROR - CARCASS?

Четвъртата песен, "Bodom Beach Terror", започва с една доста позната барабанна партия, сякаш взета от "Corporal Jigsore Quandary" на Carcass от албума DESCANTING THE INSALUBRIOUS. Случайно ли стана така, или искахте да изкажете почит към английските майстори?

Честно казано, нямах представа за това. Но наистина в тази песен има малко от духа на Carcass. Например рифът към припева е доста Carcass-ки. Но това с барабаните е изненада за мен.

Да поговорим за писането на песните - по-лесно ли се получи отколкото например, при FOLLOW THE REAPER или предишните албуми?

И аз се учудвам, но за HATE CREW DEATHROLL парчетата станаха много по-лесно. Когато записвахме FOLLOW THE REAPER бях страшно зает с концертна дейност покрай Sinergy и нямах достатъчно време за писане на песни. Същевременно бях под непрекъснат натиск от страна на редица хора да запиша новия Children Of Bodom. В продължение на повече от година след издаването на FOLLOW THE REAPER не бяхме записвали абсолютно нищо, само бях нахвърлял няколко идеи за рифове на лента. Някои хора си мислят, че ако в определен срок след издаването на последния ти албум не си готов със завършени парчета, то няма да се справиш според очакванията на феновете. От такива страшно се дразня. Когато започнахме да композираме миналия февруари, всичко се получи много бързо. В август влязохме в студио и записахме всичко за нула време. Винаги е за предпочитане да се концентрираш върху едно нещо в даден момент. Наскоро нямах ангажименти със Sinergy и това ми даде възможност да се посветя изцяло на Children Of Bodom. За новия албум можехме да запишем и петнайсетина парчета - имахме достатъчно материал, тъй като се съсипахме от работа. От друга страна, ако някой от нас не харесва даден риф, махаме го без колебания. Всички девет парчета в албума са части от други, които съм писал, и са сглобени от най-добрите рифове. Признавам, че HATE CREW DEATHROLL не е много дълъг, може би дори е кратък за дългосвирещ албум. За нас качеството е по-важно от количеството. Никога не бихме сложили "пълнеж" в албумите си.

Не записахте ли някоя бонус песен за японското издание на албума?

Всъщност записахме един кавър на Slayer - "Mandatory Suicide". Бяхме записали това парче преди известно време за един почетен албум към Slayer, който така и не беше издаден.

ПРИНОСЪТ НА STONE ЗА СЪВРЕМЕННОТО МЕТЪЛ ПОКОЛЕНИЕ

Във FOLLOW THE REAPER мнозина откриваха музикални сходства с финландските спийд легенди Stone. В HATE CREW DEATHROLL тези моменти отсъстват. Нарочно ли се опитахте в новия албум да избегнете асоциациите със Stone?

Въобще не сме гледали така на нещата. Новите песни ги измислихме съвсем спонтанно, без да се замисляме много дали ще звучим като тази или като онази група. Не сме се опитвали да имитираме когото и да било, нито да избягваме определени влияния. Въпреки това считам Stone за велика банда - много вдъхновение съм почерпил от тях. Доста недооценена група са.

"NEEDLED 24/7" - НОВО ВИДЕО

Доколкото знам, ще запишете видеоклип по парчето "Needled 24/7". Какъв ще е сценарият?

Това ни го сервираха изведнъж. Режисьорът бе избран дори без наше знание, така че не ни оставаше голям избор. После се реши, че снимките ще се проведат в някаква циркова палатка и ние бяхме твърдо против такива глупости отначало. В сценария имаше какво ли не - балерини, клоуни, изобщо всякакви простотии. В крайна сметка не се получи нищо свястно. Камерата снима отблизо само мен и Jaska, нашия барабанист - другите са оставени на заден план, което е несправедливо. Да бяха сложили на тяхно място още проклети балерини… Какво да се прави - клипът е заснет и не си струва да се ядосваме повече.

По кои канали ще се излъчва видеото?

Тук във Финландия такъв канал е само MoonTV. Може би ще се повърти и по някои кабелни програми из Европа. Като качество на снимките клипът няма грешка, но за жалост съдържанието не ме радва особено.

ДО ЯПОНИЯ И ОБРАТНО…

Да поговорим за Япония - там имате доста почитатели. Били сте там два пъти досега, нали?

Точно така…

През март 2003 ще изнесете 6 концерта в по-големи градове, заедно с бандата на Rob Halford. Как се стигна до това? Той лично ли се свърза с вас или мениджърите са го решили?

Всъщност предложението дойде от мениджъра на Halford. Първоначално смятахме да ходим сами, но това не е шанс за изпускане… Ще имаме възможност да се представим пред феновете на Halford. Ако спечелим поне един нов фен, ще си заслужава.

Имаш ли представа дали самият Rob Halford е слушал албумите ви?

Нямам идея. Би било хубаво, ако ни е слушал. Знам, че той се стреми да е в течение с това, което се случва с новите метъл групи - запознат е с творчеството на Dimmu Borgir, Emperor и т.н. Много го уважавам поради това - при все че е икона в жанра, слуша и новите неща. Групата му също се развива в музикално отношение, не живее с миналото.

Спомням си, че те видях на корицата на списание BURRN! Бяха те избрали за китарист на годината - какво е усещането?

Всъщност, не бях избран за китарист на годината, просто бях намерил място сред десетимата най-добри според читателите на списанието. За сметка на това Janne спечели първо място за клавирист! Е, крайните резултати от гласуването ми се сториха странни, но всеки с вкуса си. Почувствах се поласкан, задето съм се наредил пред легенди като Steve Vai и Satriani, но не знам доколко е справедливо. Японските вкусове ми се виждат странни, но иначе BURRN! ми е любимо списание. Много уважавам и списанието YOUNG GUITAR - там се пише за истински китаристи, не за разни аматьори, свирещи "модерен метъл".

След мартенското турне, сигурно ще се върнете във Финландия?

Да, ще изнесем концерти в по-големите градове като Tampere, Oulu, Nivala и т.н. След това ще обиколим Европа в рамките на около пет седмици. За пръв път ще свирим в Англия - дано все някой посети тамошните ни концерти! За сега единствената сигурна съпорт банда е Soilwork.

НОВ ДОГОВОР СЪС SPINEFARM

Сключихте нов договор със Spinefarm Records, въпреки че FOLLOW THE REAPER трябваше да е последния ви албум, който те издават. Какво ви накара да останете със Spinefarm - може би фактът, че връзките им с Universal Records осигуряват добро популяризиране и разпространение?

Да, това е основната причина. Първоначално бяхме скептично настроени към договора на Spinefarm с Universal, защото последните са много по-голяма компания и това ни се струваше заплаха за независимостта на Spinefarm. В крайна сметка решихме, че рискът си заслужава - с помощта на Universal бихме могли да достигнем до повече хора. През всичките години на сътудничество с хората от Spinefarm се сработихме много добре и им имаме доверие. Те допринесоха много за успеха ни.

Не смятате ли да издадете и концертно DVD някой ден?

Ще издадем DVD, но не искаме да избързваме. Трябва да запишем още доста концертен материал, който трябва да бъде обработен професионално. Може би през 2004 ще издадем DVD.

КАК ПОСТИГНАХТЕ ТОЗИ СТАТУТ…

Помня дебюта ви от 1997 - SOMETHING WILD. Този албум ознаменува истински бум на нови метъл банди във Финландия. Появиха се млади групи, свирещи технично, комбинирайки китарни и клавирни пасажи. Считаш ли Children Of Bodom за образец, с който те се съобразяват?

Труден въпрос. Слушал съм нови банди като Kalmah, Norther и т.н., но ми е трудно да отсъдя дали имитират стила ни или не. Те се развиват самостоятелно според мен, независимо, че са заимствали от нас дадени влияния. Това е неизбежно - всяка група е повлияна от други групи, но ние не се възприемаме като някакви основоположници. Напротив, и до днес се учим да композираме и да свирим.

Доста е комично, когато отвреме навреме някой се опитва да категоризира стила ви - било успешно или не, тъй като вашата музика е доста неподатлива на жанрови определения. Какво ще кажеш за "неокласически блек/пауър метъл"?

Страшно определение, какво мога да кажа... Колкото до новия ни албум, бих махнал частта "пауър метъл". Вече нямаме почти нищо общо с този стил. Неокласическите елементи присъстват най-силно в първите ни два албума. Най-правилно би било да се каже, че свирим метъл и толкова. Никога не съм харесвал желанието на хората да поставят всичко в категории - това често ограничава изпълнителите, пречи им да се развиват, експериментирайки.

Какви банди и въобще каква музика слушаш напоследък? Сигурно списъкът е огромен…

А, да, слушаме какви ли не групи. Всеки от нас си има любими. Напоследък много се кефя на групи от 80-те, като Twisted Sister, W.A.S.P., и т.н. От по-новите банди харесвам In Flames, Dimmu Borgir, Hypocrisy и други. Също така уважавам Nine Inch Nails, Billy Idol, The Ramones и Sex Pistols. Старая се да не ограничавам в определени стилове.

Благодаря ти, Alexi. Някакви заключителни думи?

Благодаря на всички, които ни слушат. Пийте повече бира и слушайте метъл. Наздраве!