Често не си даваме сметка за това, но групите, които обичаме и познаваме като гиганти и класици, оредяват в присъствие, а на тяхно място ще изгреят други звезди. Те не отстъпват нито по качество, нито по мащаб – не биха могли, ако ще заемат тези позиции. Но често се налага да дойде албумът, който да докаже твърдението – да превърне една група от присъствие във вечност. И именно с този албум, Powerwolf си извоюват такова място.
“The Sacrament of Sin” е седмият студиен запис на немския пауър метъл хитмейкър. Магическата цифра им носи късмет, но той не им е нужен. Поредната вариация на комбинацията от религия, върколаци, паразитни композиции и напевни вокали е тук, за да напомни за епичната ерес на глутницата.
Албумът не губи време в излишни интродукции, а директно започва да реди силни хитове. Парче след парче, изданието доказва фактите за пореден път: тази група знае как да композира качествено, знае какво искат да слушат хората – във и извън концертната зала – и знае как да обработи всичко нужно до завидна степен. Този път композиционната формулировка си позволява повече нетипични волности: набляга се повече на хармонията в основните мелодии, а в нея откриваме примеси и на симфонични инструменти или църковни хорове. Всичко това е скрито под вълча кожа – примесът е силно ефективен, но слабо доловим като промяна. А резултатът – блестящ. Създадената атмосфера е именно почеркът на Powerwolf: миризма на тамян и страховити видения, но леката щипка свежест ще впечатли всички фенове на състава. И същата тази зареждаща доза масивен, напевен хеви метъл съумява същевременно да е учудващо разтоварваща. Неминуемо това се крие в комбинацията между фантастична тематика и реещи се мажорни прогресии. Тяхното ехо разгръща композициите и оставя музиката цялостно да завладее слушателя, който гори от нетърпение да чуе следващия припев.
Но можем ли да твърдим, че група като Powerwolf, която вече 15 години пее за върколаци, религия и метъл (с някоя друга добавена разголена монахиня в клиповете) заслужава място на класик? На велико име, на група, която да вдъхновява следващото поколение от музиканти? Ами, ако се замислим, много от групите в жанра, които сме слушали, не са били по-далеч тематично, поне докато не ги удари критическата. Всеки има нужда от нещо несериозно и разпускащо, а Powerwolf дават точно това. Дозата отдих – свеж, хладен въздух. С лека миризма на тамян и мокро куче.
И ето го албумът: “The Sacrament of Sin”. Доказателството, че Powerwolf могат не просто да държат тази висока летва, но и че редовно могат леко да я качват. Вдъхновението им за хитове е някак безкрайно, а капацитетът за изпълнението им бавно, но сигурно се разширява – без застрашителни генерални промени. Твърде рядко се появява група, на която може да се разчита за такова постоянство. И отново, за слабо парче може да се говори само в контекста на самия траклист.
