Dimmu Borgir несъмнено са най-голямата нюскуул блек метъл група днес. Две години след последния си симфоничен шедьовър – титаничния “Death Cult Armageddon” – сега бандата се отчита с един интересен запис. Шестимата ни предлагат нова, осъвременена версия на класическия си опус “Stormblast”, не без основание считан за крайъгълен камък в развитието на блек сцената. По този случай се свързахме с основателя на бандата, китарист, композитор и главен текстописец Silenoz.

Как се роди решението да презапишете “Stormblast”?                                                 

Идеята датира от няколко години, но нямахме възможност да го направим по-рано, тъй като този албум е записан за друг лейбъл. Наложи се да почакаме доста време, за да изтече договорът, който бяхме сключили навремето с тях. Само така можехме да запишем наново песните и да ги издадем чрез Nuclear Blast.

Но защо точно този албум? Защо не “For All Tid”, да кажем?

Ами, да, предполагам, че след като и двата албума са с доста лош звук, въпросът ти е уместен... Все пак ние ремастерирахме “For All Tid” през 97-ма година и го дадохме на Nuclear Blast. Аналогично, звукът и продукцията на “Stormblast” имаха много недостатъци, но сега решихме да се занимаем по-сериозно и да презапишем целия албум.

В стария “Stormblast” доминиращ инструмент беше клавирът, а в новия са китарите. По-съвременно звучене ли търсехте?              

И сега използвахме доста клавири, но умишлено ги оставихме по-назад в микса. Все още могат да се чуят достатъчно ясно, но целта ни не беше да повтаряме едно към едно това, което сме направили преди десет години. Първият “Stormblast” е записан с две китари, а новият – с четири, като има и някои нови сола. Това прави албумът по-съпоставим с настоящото звучене на Dimmu Borgir.                                                                

Кога са написани двете неиздавани досега бонус парчета? Съвсем нови ли са?

Първото бонус парче – “Sorgens Kammer II”, е нова песен, съставена от стари рифове, които не сме използвали досега. “Abmaktslave” пък е много стара песен, която датира още от времето преди първия ни албум и е значително по-сурова от много от старите ни, не толкова брутални парчета. Решихме, че е крайно време да я използваме. Честно казано, не мога да ти дам смислен отговор защо не сме го направили още в дебюта – сигурно сме я забравили, хаха...

Silenoz, ще разкажеш ли нещо повече за DVD-то, което ще върви заедно със “Stormblast”?

Заснехме едно от миналогодишните си изпълнения на фестивала Ozzfest, но за съжаление там времето, което ни се полагаше, беше ограничено в рамките на половин час. Затова на DVD-то има само пет песни. Много хора ще зададат въпроса “защо само толкова?”, но това просто е целият ни сет от Ozzfest. Решихме, че феновете ще се зарадват на един такъв подарък. Когато свирим на живо, е доста трудно да настроим озвучението така, че да имаме добър звук. Сигурен съм, че след време ще направим ново, пълно DVD – може би след турнето на предстоящия ни дългосвирещ албум. Предполагам, че тогава ще имаме достатъчно нов материал, който да включим. Не държим да издаваме DVD всяка година, защото това си е ограбване на феновете. Трябва да предложиш интересен нов материал, за да си струва едно подобно издание парите.

Смятате да запишете видеоклип – коя ще е песента, кой ще го режисира?

Режисьор ще бъде Patric Ullaeus, който направи и клипа на “Progenies”. Спряхме се на песента “Sorgens Kammer II” – първото бонус парче. Смятаме да направим снимките през ноември, така че новият клип ще се появи скоро след издаването на албума.

Нека те питам нещо във връзка със състава. В крайна сметка, Hellhammer постоянен член ли е на Dimmu Borgir?

Не е и няма да бъде. В момента той е сесиен музикант и всеки, който ще свири на барабани в Dimmu Borgir завбъдеще, също ще е такъв. Не се нуждаем от постоянен барабанист. Може би звучи малко шокиращо, защото на барабаниста почти винаги се гледа като на двигателя на дадена група, но при нас никой барабанист досега не е участвал в композиционния процес. За момента Tony Laureano ни помага за концертните изпълнения. До края на тази година няма да правим повече шоута, но може би в подкрепа на “Stormblast” ще проведем някакво малко турне в началото на 2006-та. Ако Tony не е на разположение тогава, сигурно ще вземем Hellhammer. Всичко зависи от графиците им.

Неотдавна отказахте на поканата на Korn да свирите с тях. Каква беше причината?

Причината е проста. Бяхме прекратили за известно време всякаква концертна дейност и бяхме доста заети с работа по страничните си проекти. Пък и скоро ще трябва да започнем да работим здраво по следващия албум на Dimmu… Щеше да е доста сложно, ако се наложеше и да свирим на живо. Освен това, от финансова гледна точка турнето, което ни предложиха, не беше особено добро – щяхме да имаме много разходи.

А ако имахте времето и възможността, щяхте ли да делите една сцена с Korn?

Да, мисля си, че при едни други обстоятелства, би било интересно. Свирейки с група като тях, бихме имали възможността да се представим пред съвсем различна публика, а същевременно ще ядосаме доста хора, които мразят Korn, хехе. Много банди напоследък говорят за това колко са истински, колко са блек метъл и прочие, но са неспособни да шокират, не могат да ядосат никого. Ние, от своя страна, бихме се възползвали от всяка възможност да го направим.

Кога да очакваме новия дългосвирещ албум на Dimmu Borgir?

Надявам се писането на новата музика да мине гладко и да сме приключили с тази част до началото на идната година. В момента ми е трудно да ти отговоря с точност, но не бих се изненадал, ако издадем нов албум през следващата есен или в краен случай в началото на 2007-ма.

Смятате ли отново да работите с цял оркестър?

Доста е рано да се каже, но в момента настроението в бандата е такова, че едва ли ще го направим пак в новия албум. Възможно е нещата да се променят... Използвахме оркестър при записите на последните два албума и сме напълно в състояние да пресъздадем това звучене на живо, така че можем да използваме и само клавири. Ако се наложи, ще наемем някой диригент или аранжор, който да ни напътства и пак ще можем да звучим като с оркестър, без всъщност да използваме такъв.

Добре, но това не би ли било крачка назад?

Всичко зависи от това как ще звучи новият материал. Преди всичко, ние искаме да сме сигурни, че сами по себе си новите ни песни са достатъчно силни, затова и правим демота на всяка от тях. В “Death Cult Armageddon” имаше няколко парчета, за които първоначално бяхме записали оркестрални партии, но впоследствие чухме отново демотата и преценихме, че точно тези участъци звучат по-добре без оркестъра. Махнахме готовите партии и ги изсвирихме на клавир. Не решаваме предварително как ще звучи музиката ни – просто поставяме определена основа и я доразвиваме.

Предполагам, че е доста трудно и объркващо да се работи с десетки музиканти, да се правят толкова сложни аранжименти...

Почти всички в бандата пишем музика и опитваме различни аранжименти, гледаме от различни ъгли на сътвореното, за да определим кое ще е най-доброто звучене. Обикновено това е доста тежка работа, но понякога всичко потръгва гладко. Случва се дадена песен да е напълно завършена за една-две седмици, но друг път ни отнема месеци, докато изготвим някоя с всички детайли. Зависи и от вдъхновението ни...

Преди време обявихте, че следващият ви албум ще е концептуален и ще разгръща цяла свързана история. Би ли разкрил нещо повече, защото феновете ви са много любопитни?

Сигурен съм, че са! Все още не съм развил изцяло историята, но мога да ти кажа в най-общ смисъл за какво ще става въпрос. Героят е човек, живеещ в Тъмните векове. Той се чувства заставен да потърси доказателства за съществуването на Бог. Той дълги години се лута в търсене, но чувства как все повече се отдалечава от първоначалната си идея. В един момент осъзнава, че е открил хармония в съществуването си, но тя не е постигната посредством някакви религиозни откровения, а чрез приемане на тъмната страна в душевността му.

За последните няколко албума ти си основният текстописец в групата. Кое те вдъхновява за тези толкова дълбоки и философски текстове?

Просто пиша това, което намирам за интересно и което ме вълнува. Разглеждам все неща, които по някакъв начин са част от мен. Не използваме даден текст, освен ако момчетата не го приемат. Най-важно е Shagrath да го одобри, защото все пак той е човекът, който трябва да го пее. Понякога процесът на писане е доста труден, но се стъписвам, когато чуя мненията на някои хора, според които аз през цялото време прелиствам английски речник в опит да напиша възможно най-сложната строфа. Не съм виновен за това, че знам как да пиша на английски, както и за това, че някои хора не разбират написаното.

Dimmu Borgir все още е сатанистка банда, нали?

Да, бих казал, че е такава. Фокусираме се върху индивидуалното у всеки от нас и наред с това сме крайно антирелигиозно настроени. Не сме просто против християнството, но и против всяка друга форма на организирана религия. Може би сега повече от всякога сме сатанистка група.

Като спомена организираните религии, кой е най-добрият начин за борба с тях?

Най-добре е да се просвещават хората и да бъдат подтиквани да задават въпроси, вместо само да им бъде казвано да изпълняват безусловно това или онова. Човешките същества по някакъв начин са изначално програмирани да следват чужди нареждания, но да се надяваме, че това ще се промени. Все повече хора търсят познание и се интересуват от определени теми, което е обнадеждаващо.

Как реагираш спрямо обвиненията, че Dimmu Borgir са се продали след “Enthrone Darkness Triumphant”?

Хехехе... Ако тези хора чуят преиздадения “Stormblast”, ще видят, че разликата между него и “Enthrone Darkness” съвсем не е голяма. Единственото, което се е променило драстично, е качеството на звука – то е нещо, на което много държим. Никога не сме правили големи скокове между два последователни албума и ако човек познава дискографията ни, може да проследи как сме развивали стила си през годините. Бих казал, че най-голямата промяна, на която сме се осмелявали някога, е тази между първия и втория албум. Защо не ни обвиниха в продаване тогава? Тези твърдения идват от хора, които или не са слушали последните ни творби, или просто ни мразят поради някаква причина. Не им обръщам особено внимание, защото се интересувам единствено от това да вървим напред като банда.

Навремето доста ви сравняваха с Cradle Of Filth, което винаги ми се е струвало абсурдно. Случва ли се все още?

Сигурен съм, че продължава. За нас това също е доста абсурдно, както и за самите Cradle Of Filth. И двете банди знаят, че нямаме нищо общо помежду си, с изключение на факта, че Nick Barker е бил и в двата състава. По отношение на музика, текстове и въобще цялостен подход се намираме на огромно разстояние. Подобни приказки обикновено тръгват от журналисти, които искат да създадат някаква сензация, да накарат хората да мислят, че има вражда между двете групи. В действителност няма нищо такова.

Счита се, че Dimmu Borgir е бандата, направила блек метъла достъпен за по-широк кръг от метъл фенове. Гледаш ли на това като на нещо положително?

За нас това е нещо, до голяма степен свързано с факта, че имаме добра реклама, добро разпространение и въобще силен лейбъл зад гърба си, който ни взима на сериозно и ни уважава. Това са важни фактори, когато говорим за успеха на една група. Разбира се, че е положително такова постижение. От друга страна е неимоверно, че има хора, които едва ли не очакват от нас да се извиняваме, задето продаваме албуми. Ако ви се слуша “истински” блек метъл, слушайте го, но не ни занимавайте. Винаги ще правим това, което искаме и което е най-добро за групата, независимо какво ще си кажат хората.

Как върви работата по новия ти проект – Insidious Disease?

Върви доста добре, като оставим настрана неприятния факт, че компютърът ми се срина преди няколко седмици и трябваше да презапиша някои неща. Демото ни ще бъде завършено съвсем скоро. За момента разполагаме с 13-14 готови песни, така че сме готови да влезем в студио и да запишем албума. Наскоро към нас се присъедини Shane Embury от Napalm Death на баса и съставът е завършен. Много се вълнуваме и се надявам дори да можем да направим няколко концерта, когато моментът е подходящ. Разбира се, Dimmu Borgir си остава основният ми приоритет. Това се отнася и за останалите момчета – те имат своите ангажименти, така че Insidious Disease ще е нещо, което правим изцяло за собствено удоволствие.

Как се роди идеята за тази банда и какво да очакваме в музикално отношение?

Преди да основем Dimmu, свирех в една дет метъл банда и винаги съм бил фен на бруталната, екстремна и бърза музика. Не съм спирал да следя дет метъл сцената, а с приятеля ми Jardar от Old Man’s Child открай време си говорим за възможността да направим нова банда. Музиката ще е доста брутална, няма да е прекалено технична и ще има донякъде модерен подход. Надявам се хората да я оценят, но и да не го направят, ще продължим да свирим заедно, защото ни харесва.

Имаш ли представа какво става с Chrome Division на Shagrath?

Мисля, че са почти готови с написването на албума си и съм сигурен, че при първа възможност ще влязат в студио.