Интервю със Sandra Schleret - вокалистка на Elis.

Здравей, Sandra, благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Вече стана ясно, че ти пое ролята на новата вокалистка на Elis. Ще разкриеш ли повече подробности около избора на момчетата?

Бях шокирана от трагичната смърт на Sabinе, защото тя бе изключителен човек и певица с невероятен талант. Продължих да следя какво се случва с групата, тъй като винаги съм харесвала музиката им. Един ден мой приятел, който беше чул “Griefshire”, ме попита: “Хей, защо не се пробваш, това звучи точно в твоя стил?”, после видях и анонса на самия сайт. Писах на момчетата и не след дълго ме одобриха, дори казаха, че съм точно това, от което имат нужда в момента. Мисля, че се получи доста добре.

Смъртта на Sabine ни порази като гръм от ясно небе. Ти самата познаваше ли я?

За съжаление никога не сме се срещали лично. Това, което знам със сигурност е, че тя беше певица с изключителен талант, винаги съм се чувствала близо до нея чрез музиката на Elis. Бих била много щастлива да я познавам, но вече е твърде късно...

Сега, след като присъединяването ти към групата е вече факт, как се разбирате с момчетата?

Нещата са съвсем наред. Отначало изпитвах известни притеснения, но след като се опознахме повече, разбрахме, че ще се сработим идеално. Така и стана, а и резултатът е налице - вече издадохме очакваното EP и сме доволни.

Като стана въпрос за това, чух версията ти на “Show Me The Way”, звучи много близо до самия оригинал, но се забелязва и промяната, разбира се. Какво да очакваме от лагера на групата? Предполагам, че все пак ще се придържате към традицията на предишните албуми?

Че ще се придържаме – да, но ще има и нови елементи, ще възкресим някои от характерните черти на групата от времето на по-старите албуми, ще видим как ще се получи.

Ти самата имаш ли любим албум на Elis?

Още преди време бях добре запозната с предишните им албуми. Винаги съм харесвала музиката им и се радвам, че в момента съм част от нея. Като любим мога да отлича “Griefshire”, който доби тази трагична стойност. Звучи така, сякаш Sabine е знаела какво ще се случи, там все едно пее като за последен път. Тъжна история...

Бяхте доста заети напоследък, преди няколко месеца се проведе турнето с Kotipelto и Chris Caffery, посетихте и доста фестивали; сега пък това с ASP, би ли споделила впечатленията си?

Не мога да се оплача! Засега всички реагират позитивно, феновете са доволни, ние също. Турнетата минаха чудесно, но за съжаление това с Kotipelto се получи по-кратко, отколкото първоначално трябваше да е. Като че ли най-голям успех за момента имахме на Female Metal Voices Festival в Белгия, изживяването беше страхотно.

Как те приемат феновете на бандата? В реда на нещата е да има и доста недоволни от смяната на любимата им вокалистка, но шоуто все пак трябва да продължи.

Добър въпрос... Най-трудно е, когато постоянно те сравняват с някого. Никак не е честно. Разбирам, че феновете все още скърбят за Sabine и се чувстват свързани с нея чрез текстовете й, които в момента се изпълняват от самата мен. Но не, не се опитвам да я заменя, а и не мисля, че това би било възможно. Просто вървя по стъпките на някой, който никога не биваше да има нужда от заместник. Аз не съм Sabine и никога не бих могла да бъда като нея, но давам всичко от себе си. Старая се да не разочаровам феновете чрез музиката й; това би значело да разочаровам самата нея.

Много кардинални промени се извършиха в лагерите на някои от водещите групи с женски вокали напоследък... Като започнем с Nightwish, The Gathering, Tristania, Sirenia… Някои от тях вече намериха заместници, но Nightwish са единствените, които издадоха албум с новото си попълнение. Успя ли да го чуеш и какво мислиш за самата Annete Olzon?

До момента нямах възможност да изслушам целия албум, надявам се скоро да поправя пропуска си. Затова пък гледах доста концертни изпълнения с Annete. Отлично разбирам какво значи да те сравняват постоянно с някого, повече от ясно е, че тя никога не би могла да замести Tarja. Определено има още какво да учи, трябва да поработи и над сценичното си поведение, но, хей, практиката учи!

Наскоро научих, че Pete Streit, създателят на Elis, е започнал работа по нова група, наречена Demonium. Издадоха демото си през 2007-ма, знаеш ли повече подробности за намеренията му?

Доколкото знам, Pete има планове за дебютен албум, но това едва ли ще е скоро, тъй като в момента сме заети с Elis. Останалите групи на всеки един от членовете на бандата за момента са със статут на странични проекти.

Като стана дума за странични проекти, да поговорим за твоите. Не, че определението важи за Dreams Of Sanity, но все пак – поддържаш ли връзка с момчетата?

С някои от тях все още имаме контакти, но като цяло сме доста абстрахирани едни от други. Жалко е, че обстоятелствата се стекоха по този начин...

Самите причини за разпадането на групата бяха доста неясни, защо всъщност се получи така?

Всичко беше идеално, но след издаването на последния албум напрежението взе връх и трябваше да прекратим съвместната си работа. Колкото и изтъркано да звучи една причина от сорта на музикални различия, все пак е самата истина.

Същото се отнася и за Soulslide, само че там нещата се ограничиха до едно единствено демо...

Започнах работа по Soulslide с идеята, че това ще бъде просто поредният страничен проект, както и стана, в края на краищата. Радвам се, че успяха да намерят подходяща вокалистка и вярвам, че ще тръгнат по своя собствен път. Когато човек се оттегля, е хубаво да отстъпва място на нови, млади таланти.

От друга страна, албумът на Eyes Of Eden за мен е един от най-добрите дебюти за изминалата година. Успя да работиш с Waldemar Sorychta за кратко време, разкрий повече за повече подробности за това, как се сработихте?

Радвам се, че го казваш! Колкото до Sorychta, той е страхотен професионалист, отличен музикант и продуцент. Но преди всичко е изключителен човек! Винаги се старае да вникне зад желанията на музикантите, за да може да прецени кой какво може най-добре и да го изтъкне на преден план. Сработихме се много добре, но за съжаление не можах да продължа работата си с Eyes Of Eden. Надявам се в бъдеще да мога да работя отново с него, защото той наистина знае кое е най-добре от гледна точка на самата музика.

Какво стана със Siegfried? След издаването на “Eisenwinter” през 2003-та изведнъж настъпи някакво медийно затъмнение, бихме ли могли да го считаме като край на групата?

Не съм сложила край само заради постоянния наплив на писма и въпроси от страна на феновете. Важното е, че макар и да не е толкова известна, запознатите с музиката ни я харесват и одобряват максимално. За жалост в момента нещата там са в застой, но засега съм се съсредоточила изцяло върху работата с Elis.

Кои групи слушаш напоследък?

Може би заради турнето ни в момента съм на вълна ASP. Иначе тези дни слушам по-старите албуми на Pain, изключителна формация със съвсем немалък принос за развитието на музиката, имат уникален стил. Dream Theater, Symphony X... но пък те винаги са били сред любимите ми групи.

Преди да приключим, да се върнем на Elis. Турнетата минаха добре, EP-то беше прието доста позитивно, можем ли да се надяваме на нов албум в скоро време?

И още как! С удоволствие споделям, че работата по новия албум вече е в прогрес, така че наследникът на “Griefshire” няма да се забави дълго. Вълнувам се много, тъй като този път няма да пея чужди текстове, а ще внеса свой собствен принос и към самата музика. Както казах, съвсем възможно е този път да възкресим и по-старите традиции с песните на немски език, поне искрено се надявам, защото по този начин чувствам нещата по-интензивно. Отделно ще мога да аранжирам и вокалните си линии, което ме кара да усещам музиката по тотално различен, по-близък начин.

Благодаря за отделеното време, Sandra, пожелавам ти успех с момчетата, очаквам развитието с нетърпение!

Аз благодаря на свой ред за интервюто и пожеланията, надявам се всичко да върви добре и да се видим на живо в скоро време.