Интервю с Aydan - китарист на Elvenking.

Поздравления за издаването на новия ви албум - “The Scythe”. Какво се промени след толкова много време, за да зазвучите толкова мрачно и загадъчно?

Нека започнем с товa, че ние като музиканти имаме нуждата да правим нещо различно, да се развиваме. Ние не искаме да копираме другите, още по-малко да копираме самите себе си. Пък и може би това е изворът на вдъхновението ни – всеки албум трябва да е различен с нещо от предния, иначе къде отива тръпката от това да правиш музика? Както каза сам, “The Scythe” е много мрачен и тежък и това се дължи най-вече на връзката с текстовете и концепцията на албума. Темата, повече от очевидно, е смъртта. Всяка песен следва текстово тази линия и музиката й съответства доста точно, иначе нямаше да си пасват. Тук добавяхме нещо тежко, там - нещо готическо, общо взето неща, които човек може да асоциира със смъртта.

Разкажи ми малко повече за самата концепция зад албума.

Накратко, всяка песен разглежда темата за смъртта, само че видяна под някакъв различен ъгъл. Всяко парче разглежда този общ мотив, добавяйки нов аспект, ново виждане, нова идея. Доста е трудно да говориш и да пишеш по тази тема, просто защото няма как да се говори обективно – никой не може да ни разкаже какво е да умреш, ние сме способни само да гадаем. Беше голямо изпитание за нас самите като музиканти и текстописци, но си заслужаваше. Мисля, че никога досега не сме се вглеждали толкова надълбоко в нас самите, докато композираме; никога не сме се чувствали толкова лично ангажирани с темите от песните ни. Беше изключително интересен процес и за нас самите, колкото и трудно да ни се струваше отначало.

Кое от всички разбирания за смъртта, разгледани в “The Scythe”, споделяш самият ти?

Лично аз не се страхувам от смъртта. Наясно съм, че всеки умира накрая, няма измъкване от това. Не си правя илюзии, че ще живея вечно, не бих и искал. Но някак си разглеждам това събитие без какъвто и да било фатализъм, без страх, без да му отдавам каквото и да било спиритично значение. Моят мироглед е доста “езически” – за мен е важно да оставя нещо значимо след себе си; стремя се да живея добре и да постигна много в живота си, защото в края на краищата всеки умира. Може би това е една теория, типична за млад човек като мен и теб, който все още се чувства сигурен в бъдещето си и не се страхува от смъртта, просто защото дотогава остава още много време.

Коя е любимата ти песен от албума?

Трудно е да се каже, но може би заглавното парче “The Scythe”, най-вече защото е разнообразна, едновременно мелодична и твърда. Също и сингълът “The Divided Heart” – в него изпробвахме нещо доста нетипично за нас самите. И не мога да пропусна “Dominhate”, защото винаги съм си падал по дългите, епични и сложни парчета. Предполагам, си забелязал, че винаги има по едно такова в албумите ни.

Защо намалихте фолк елементите в музиката си? В “The Scythe” те се забелязват наистина трудно.

Даам... Това не е нещо, което сме седнали, обсъдили и решили да предприемем като стратегически ход. Просто си дойде съвсем естествено. А и наистина не смятам, че по-отчетливи фолк елементи биха си паснали първо с концепцията на албума и второ – с доста втвърдената музика. Не можеш да дадеш превес на тези елементи и едновременно с това да създадеш тежка, твърда и мачкаща музика. Така че трябваше да се примирим с едно от двете. Но не се притеснявайте, това е съвсем спонтанно решение. Никой не знае дали ще продължим така, или за следващия албум ще се обърнем отново предимно към фолка. Ние не сме отегчени от фолка, не търсим нов стил, не правим някакво необратимо музикално преобръщане. Това не е нищо повече от един нов албум, в който просто опитахме нещо свежо. Днес има толкова много фолк метъл банди. В края на 90-те, когато ние започвахме да се развиваме, бяхме малко или много уникални и сега не ни се иска да станем едни от множеството.

Как бихте определили стила си в момента? Пауър, фолк, нещо друго?

Хаха, много труден въпрос. Може би на теб като журналист ще ти е далеч по-лесно да дадеш някакво определение за нашата музика. Знам, че много хора в момента се затрудняват с тази задача. Приемам това за добър знак. Но да се върна на въпроса – не бих казал точно пауър метъл, защото аз лично го асоциирам предимно с групи като Helloween и Rhapsody, а ние сме нещо различно. Фолк метъл? Сега не толкова, колкото преди време. Наистина нямам идея.

Аз лично долавям и известни мелодет влияния, особено в ритъма ви.

Ха, странно е, че го казваш. Всички от нас сме наистина големи почитатели на този тип музика и често си пускаме мелодет. Може би подсъзнателно сме добавяли и такива елементи в стила си. Спомням си, че преди време композирахме доста по-тежки песни, но винаги сме си казвали, че това не е точно Elvenking-материал и целенасочено сме ги правили по-мелодични и леки, или въобще сме ги изоставяли като идеи. В момента вече не се страхуваме да си правим подобни експерименти.

Специално в албума “Heathenreel” има няколко парчета, които съвсем отчетливо носят мелодет почерк – специално “Conjuring of the 14th”.

Да, или краят на “Skywards”, например. Именно за това ставаше дума. В тези песни се забелязват точно въпросните останки от по-тежки идеи, които сме заобикаляли в миналото. Сега вече нямаме такива задръжки.

Да поговорим малко за миналото. Защо се разделихте с Damnagoras след “Heathenreel”?

Поглеждайки сега назад към това време, си мисля колко голяма и глупава грешка е било това. Бяхме доста млади, неопитни и може би импулсивни. Все си мисля, че щеше да е много лесно да седнем и да обсъдим проблемите над няколко бири. Damna имаше здравословни проблеми и не можеше да пее изобщо заради сериозни проблеми със стомаха. Временно, разбира се, докато траеше съответното лечение. Така че най-правилното решение според мен сега, от дистанцията на времето, щеше да бъде просто да изчакаме да се възстанови. Имаше известни спорове относно това как да постъпим. Jarpen, нашият бивш китарист, настоя твърдо за промяна, той искаше да продължим без забавяне. И май точно заради увереността му и останалите се поддадохме, за съжаление. Радвам се, че всичко това вече няма значение, защото Damna сега е здрав и е отново с нас.

Малко и за Jarpen – той напусна групата точно след завръщането на Damnagoras.

Да, точно така. На него му беше ясно, че няма как да остане в една банда с Damna, не че проблемите между тях бяха особено дълбоки и сериозни, но въпреки това просто нямаше как да се получи. От чисто морална гледна точка мисля, че Jarpen постъпи правилно.

Беше ли трудно да се свържете отново с Damnagoras и да направите реюниъна?

Най-трудното беше да се решим на този ход. Както вече казах, бяхме изправени пред нелекия избор – или Damna, или Jarpen. Дълго време обсъждахме това с останалите в групата и най-накрая просто реших да завънна на Damna, да му разкажа как стоят нещата и оттам насетне да действам както потръгне. Останалото не беше изобщо трудно – излязохме да пием по бира и нямаше никакво напрежение между нас, а очаквах, че ще се е насъбрало немалко след всичко случило се. Казах му, че го искаме отново в Elvenking и той дори не се поколеба, преди да приеме.

Страхотно. Как се чувствате в момента?

Невероятно добре. Седя и се чудя какво толкова сме умували – това очевидно беше единственото правилно решение. От време на време сякаш съжалявам за пропиляното време и това ме натъжава. “Wyrd” е чудесен албум, но можеше да е далеч, далеч по-добър, ако Damnagoras беше допринесъл със своето разбиране за отделните детайли и вниманието си към тях. Освен това, той отнесе със себе си част от авторските парчета, които биха стояли доста добре в “Wyrd”. Ако можеше аз да направя този избор, бих предпочел Jarpen да е също с нас в групата в момента, но няма как. Той спря да се занимава с музика още тогава, сякаш загуби интерес. Когато организирахме промоционалното шоу за издаването на “The Scythe”, го помолихме да дойде и да изсвири няколко от старите парчета заедно с нас, но той отказа и дори не се появи на концерта. Няма как да не се чувствам гадно от това.

Кой е лидерът в групата сега? Кой взима решенията за албумите, песните, звученето...

Аз и Damna. Не бих използвал термина “лидер”, но обикновено ние се натоварваме с повечето решения. Всички останали в бандата също са значими и определящи по някакъв начин за звученето ни. Ние се стремим да сме група в истинския смисъл на думата и обсъждаме заедно въпросите, засягащи продукция, композиране и звучене, преди да предприемем нещо.

Как се запознахте с Mike Wead и как се решихте да му поверите няколко сола в новия албум?

Всъщност, никога не сме се срещали с него. Просто му изпратихме по Интернет две песни и го помолихме да запише някакви сола по тях. Аз съм огромен почитател на King Diamond и винаги съм харесвал стила на Mike. Заради него слушам и Memento Mori. Свързах се с него, попитах го дали е съгласен да запише нещо за нас и той се съгласи. Почувствах се страхотно, когато каза, че много е харесал песните. Mike е един от детските ми герои и признанието му значи много за мен.

Кой изпълнява харш вокалите този път? Те звучат малко по-различно от обикновено.

Те са дело на Damnagoras. Това беше леко рискован ход, защото той не е типичен харш вокалист, но пък даде всичко от себе си, за да звучи добре. Предимството в случая е, че по време на концерт няма да е необходимо да каним допълнителни вокалисти или да използваме семпли. Нашият оригинален харш вокалист беше Jarpen, той се справяше прекрасно с тази си задача и след напускането му трябваше да търсим подходящ заместник. Явно това ще е все пак Damna, защото според мен се е справил много качествено.

В момента сте в петчленен състав. Смятате ли да вземете още един китарист, както в доброто старо време?

Дори понастоящем изнасяме концерти с гост китарист, който не е постоянна част от състава. Направихме голяма част от европейското си турне като петчленна група и мисля, че нещо не е както трябва. Сякаш нещо липсва, особено на сцена, когато няма как аз да изсвиря всички хармонии или отделни части от песните, които просто изискват още една китара. Опитахме да запълним липсата с повече цигулки или клавири, но просто не е същото. Така че се оглеждаме за втори китарист.

Имаш ли информация за соловия проект на Damnagoras – Leprechaun? Дали ще издадат нещо?

Не вярвам. Damna не работи в момента по никакви свои, отделни идеи. Изглежда той е напълно доволен от работата си в Elvenking, така че Leprechaun са просто във временен застой. Ако не се лъжа, още не са официално разпаднали се, но по всичко личи, че Damna не иска да се занимава с това, поне не и засега. Авторските парчета, които бяха негово дело и които бяха замисляни първоначално за “Wyrd”, попаднаха в демото на Leprechaun. Това е чудесен материал и можеш да си представиш как биха звучали те в “Wyrd”.

Кои според теб са петте най-добри метъл албума за тази година?

Therion - “Gothic Kabbalah” и Dark Tranquillity – “Fiction” със сигурност са на върха, иначе също новият Nightwish.

[тук авторът на интервюто споделя мнението си за гореспоменатия албум на Nightwish]

Да, Anette е страшно далеч от Tarjа като звучене, но аз харесвам рок усещането, което тя придава на групата. Чух няколко концертни изпълнения с нея и мисля, че има известни проблеми с пеенето на живо, но в студио тя пасва чудесно в бандата. Та по въпроса - също и последният Helloween ми харесва много. И остана още един, така ли? Ами Arch Enemy – “Rise of the Tyrant”. Определено не е най-добрият им албум, но за сметка на това е страшно як, много ми харесва.

А кои са любимите ти албуми по принцип?

Това е по-лесно. Skyclad – “A Burnt Offering for the Bone Idol”, Helloween – “Keeper of the Seven Keys, pt 2”, Cradle of Filth – “Midian”, определено не един или два албума на Dark Tranquillity, но нека обърна специално внимание на “The Gallery” и... (пауза) нека да завърша с Iron Maiden – “Seventh Son of a Seventh Son”.

Да те питам и дали си слушал последния албум на Suidakra? Задавам ти този въпрос, защото според мен е най-добрият фолк метъл албум за доста години.

“Caledonia”? Да, чух няколко парчета, сториха ми се чудесни, но не съм го изслушвал целия досега. Явно ще трябва да поправя грешката си.

Сработихте ли се добре с Nino Laurene?

О, да, повече от чудесно. Досега сами продуцирахме нещата си, но дори само един албум с него ни убеди колко голяма е ролята на продуцента. Nino нямаше възможност да изслуша парчетата предварително – той просто дойде в Италия за няколко седмици, обсъдихме звука и желанията ни и започнахме директно да записваме. Повече от доволен съм от работата му, дори и без да взимаме под внимание малкото време, което имаше, за да се запознае с материала от албума.

Какви са плановете ви за следващия албум? Пазите ли още природата в сърцата си?

Хаха, чувам доста подобни въпроси напоследък. Хората явно са леко шокирани или разочаровани от промяната, но както казах, ние няма да се отдалечим от старите си идеи и виждания. За мен лично, ако следващият албум бъде отново по-лек и фолклорен, това не би означавало регрес или липса на развитие. Смятам, че има накъде още да се развиваме, дори и запазвайки своите корени, така че просто ще пишем музиката каквато я чуваме в главите си и каквато си я представяме. А дали наследникът на “The Scythe” ще е отново фолкърски – това само времето ще покаже.

Някакви последни думи към феновете ви в България?

Заслушайте се в “The Scythe” без предварителни очаквания, без да го свързвате с нашето досегашно творчество. Мисля, че този албум има какво да предложи на всеки един от нашите почитатели, стига да слуша с отворено сърце и отворени уши, хаха. Надявам се да имаме скоро възможността да дойдем в България, това би било страхотно преживяване.

Благодаря ти много за интервюто и успех.

И аз благодаря.