Интервю с Rene Berthiaume - клавирист на Equilibrium.
Здравей, Rene! Изкарахте чудесен албум, може би най-добрият на Equilibrium до момента. Споделяш ли мнението ми? Каква е реакцията на феновете спрямо “Rekreatur”?
На първо място искам да ти благодаря, поласкан съм. Реакцията е абсолютно същата като тази, която последва появата на първите ни два албума – някои го харесват много, на други въобще не им допада, но винаги сме разделяли феновете на два коренно различни лагера. Самите ние сме много доволни, понеже албумът изкачи някои от най-важните класации в Германия, Швейцария и Австрия, а един такъв резултат надскача всичко, което сме постигали до момента със записите си.
Наскоро претърпяхте поредната солидна промяна – Helge Stang (вокали) и Manu Di Camillo (барабани) напуснаха състава. Какво стои зад всичко това?
Решението не беше на Helge. Както знаеш, ние бяхме заедно с него още от зародишната фаза на бандата и определено споделяхме добри времена. За съжаление, последните няколко години далеч не бяха от най-добрите ни като група и едно цяло с него – това, което преди беше чиста проба забавление, започна да се превръща в нещо друго, а целта ни не беше такава. Той започна да се променя много, с което имам предвид както певчески, така и промени в самия характер и отношение към нас. Твърде много бяха причините, които ни накараха да вземем това решение и да се разделим с него.
Доколкото знам, в момента той се кани да записва албум с израелците Arafel?
Точно така, това също нажежи допълнително обстановката. Helge вече беше част от Arafel близо година преди нещата с Equilibrium да поемат такава неприятна насока. Барабанистът ни Manu реши да напусне заедно с него и ни се наложи да търсим не един, а двама нови музиканти.
Истината е, че познавахме Robse отдавна. Помня, че преди две години имах намерението да започна самостоятелен проект с него, така че след напускането на Helge той беше възможно най-логичния избор, понеже го харесваме много. Той е невероятен певец и приятел, а способностите му да се интегрира и да пее за Equilibrium са блестящи. Колкото до барабаниста, там положението беше доста по-сложно. Когато обявихме, че Manu вече не е част от бандата, буквално бяхме заляти от молби на други барабанисти в Германия, които искаха да се пробват. Вече почти бяхме взели окончателното си решение, когато един наш приятел от Израел ни изпрати e-mail и ни показа видеоклип на Hati. Това, което видяхме там, ни хареса много, после изсвири безпогрешно няколко песни от Equilibrium и си казахме, че това е точният музикант за нас. Стилът му пасва отлично на бандата, а след като се запознахме очи в очи, се оказа и че е много забавен тип, с когото може да се работи лесно. Накратко, той е стопроцентовият барабанист за Equilibrum.
Що за създание е това от обложката на “Rekreatur”? Кръстоска между химера, гаргойл и елен? Не ми казвай, че е нещо повече от фикция на нечие болно въображение.
Хаха, всъщност е точно обратното! Идеята за създанието е заимствана от една стара баварска приказка, но лично за нас то символизира и нещо в добавка, по-точно всичко, което представлява музиката на Equilibrium. Имаме много влияния и комбинираме различни музикални и лирически елементи. Представи си културите по света, например. В началото си казваш, че няма как да са по-различни една от друга, но впоследствие започваш да експериментираш с тях и създаваш нещо ново, нещо свое. Това винаги е била концепцията зад творчеството на Equilibrium и решихме, че обложката е подходящ избор.
Като стана въпрос за текстовете, разкажи малко повече за тях. От какво са вдъхновени този път?
Също както в предишните ни албуми, текстовете и тук са почерпени от стари немски сказания. В началото, особено по времето на “Turis Fratyr”, се впечатлявахме много от норвежката митология, докато в “Rekreatur” използваме чисто немски и баварски източници. От друга страна е свързан и с нашите лични преживявания, така че е един вид смесица между традиционни и актуални елементи.
Чия беше идеята за The Monkey Island (“Die Affeninsel”)? Играта е сред любимите ми адвенчър класики. В книжката към диска благодариш специално на Nintendo - ти ли си този, който стои зад заглавието?
И аз имам пръст, да. Текстовете са дело на китариста Andreas, с когото сме големи фенове на въпросните адвенчър игри. “The Monkey Island” е легендарна! Вече бяхме написали музиката и решихме, че ще се върже добре с историята й, така че Andreas посвети текста на част от геймплея. После дойде въпросът дали наистина е редно да кръщаваме песента по този директен начин, защото беше твърде очевидно, но в края на краищата се спряхме на едноименното заглавие, за да изразим уважението си към една от любимите си класики и цялата страст, която изпитваме към игрите поначало.
Добра стратегия, сигурно много геймъри са очаровани. Можеш ли да посочиш други заглавия, на които евентуално би посветил музиката си?
Определено, идеята винаги ме е привличала. Харесваме много класическите игри, не само компютърните, но също така и тези на Nintendo и отделно ролевите такива – страхотни са! Много занимателни и разпускащи. Като нищо си представям как композирам саундтрака на някоя от тях. В Германия са особено популярни “Gothic” и сериите на “The Elder Scrolls” като “Oblivion” и подобните й. Музиката ни би паснала на нещо такова съвсем естествено, като се замисля. Надявам се, че някой ден ще мога да реализирам и тази мечта!
Пожелавам ти го. Можеш ли да направиш равносметка на творчеството си до момента? Имате три албума, как се е развила бандата в твоите очи?
Хмм... Първият ни албум съдържаше всичко това, което ни беше хрумвало до момента. Не отричам, че песните там са по-опростени и днес бих ги композирал по различен начин, но въпреки това е един добър дебют за времето си. Със “Sagas” направихме крачка напред, защото разширихме кръга на възможностите си от музикална гледна точка. Не искаме да се затваряме в никакви рамки, така че работата по втория албум ни се отрази добре. Чрез него се възползвахме и от много други източници – не само метъл влияния, но също така и елементи от южноамериканската музика. Това беше с цел да покажем на хората, че не се страхуваме да експериментираме и никога не бихме се фокусирали единствено върху viking/pagan тематиката. Използваме мотиви от каквото ни хрумне; “Rekreatur” е възможно най-логичния последовател на поредицата, която започнахме, както и следващата ни стъпка напред. Нямам от какво да се оплача, дано след време да мога да кажа същото.
Самият ти определяш музиката на Equilibrium като “epic metal”. Редно ли е да използваме същата категоризация, след като смесваш в едно фолк, пауър, прогресив и много други елементи?
Точно това смятаме и ние – разглеждаме творбите си като огромна смесица между всякакъв вид метъл. Не върви да ги наричаме само пауър, блек, прогресив или викинг, обаче, затова “epic metal” като че ли ни описва най-добре – всяка песен има свое собствено лице както от музикална, така и от лирическа гледна точка, така че защо не?
Ако има група, която може спокойно да се определи по този начин, това e Equilibrium. Клавирните ти сола в “Sagas”, а също и някои в “Rekreatur”, продължават да навяват асоциации с южняшка музика. Как така музикант с канадски корени, живеещ в Германия и свирещ в група с почти скандинавско звучене съумява да вплита успешно карибски мотиви в композициите си?
Добре казано! Интересувам се от всякаква музика - не само метъл, но също така и филмови саундтраци, класически творби и традиционно народно творчество. Обичам да правя проучвания за това какви инструменти и идеи използват различните народи при създаването на собствените си музикални епоси. Когато започна да композирам песни за Equilibrium, всичко това изведнъж ме залива като цунами и гледам да наблегна на колкото се може по-обогатено звучене. Представям си огромен пейзаж, глобус или просто карта със страните, които са ме впечатлили най-много и композиционният процес протича много бързо и естествено.
В “Rekreatur” на места отново чуваме певицата Gaby Koss, която записа няколко вокални линии и в “Turis Fratyr”. Предполагам, че двамата се познавате покрай SpiRitual?
С нея сме приятели вече от много години. Преди време тя пееше в Haggard, а аз работих в звукозаписно студио, където се срещнахме за пръв път. Изпя някои парчета за други групи, после двамата работихме заедно в SpiRitual, след което я помолих да пее в “Turis Fratyr”. Гласът й е много силен и красив, на всичко отгоре успяхме да се сработим чудесно. Equilibrium не е банда за фронтдама, но мисля, че в скоро време ще запишем поне една песен с водещи женски вокали, които ще паснат перфектно на Gaby. Харесва ми да използвам гласа й като музикален инструмент – флейта, акордеон или нещо друго, понеже тази жена притежава уникален талант.
Колко време ти отнема създаването на пространствени инструментали като “Mana” и “Kurzes Epos”?
Това е интересен и доста сложен въпрос. Композирам въпросните инструментали, включващи повече прогресив елементи, в пъти по-бързо от кратките парчета, които се създават по позната формула и имат предопределена аранжировка. При вторите ми се налага да вложа цялото послание на песента в рамките на много по-малко време, което понякога далеч не се получава толкова гладко. Често ми е по-трудно да създавам кратки парчета, отколкото грандиозни пиеси – в дългите инструментали не ми се налага да мисля за дадени аранжименти и това, което е необходимо за изпълнение на живо. Просто продължавам да композирам без спирка и без да обръщам никакво внимание на финалното времетраене на парчето. “Mana” беше създадена в рамките на една седмица, докато други, много по-кратки песни, ми отнемат в пъти повече време. Същото беше и положението с “Kurzes Epos” – написах я бързо, няма да излъжа и ако кажа, че това е най-спонтанната ми творба от много време насам.
Вече ти стана навик да закриваш албумите си с такива композиции. Ще продължиш ли в същия дух и занапред?
Все още не съм сигурен, но има голям смисъл. Това са песни, които са трудни за изпълнение на живо, особено по време на фестивали, когато имаш на разположение само 45 минути или един час за цял един сетлист. Никога не съм крил любовта си към инструменталите, така че смятам да превърна употребата им във финала на албумите в традиция. Засега не сме ги свирили по време на концерти, понеже хората искат да чуят песните с вокали, разбира се, но в скоро време ще гледам да се пробваме.
Точно те са сред най-силните ти творби въобще. Обмислял ли си записването на изцяло инструментален албум? Нямам предвид акустичен като бонус диска на “Rekreatur” или такъв по пример на Eluveitie, Elvenking, Ajattara, които не винаги се оказват успешни експерименти...
Досега не бях, но идеята ми харесва много. Един такъв евентуален проект би бил по-сложен от гледна точка на турнета и лайв реализации, понеже за провеждането на нормален концерт ти трябва вокалист, който да поддържа контакта с публиката. Предложението обаче е страхотно и ми се ще да запиша цял такъв албум; 60 минути звучат като добро стартово времетраене за необходимото разгръщане на подобни епични композиции. Вече знам, че много хора обичат инструменталите ни, особено голям наплив има в YouTube, където създават собствени клипове и проекти. Получавам и много запитвания от фенове, които искат разрешение да ги използват в собствените си модове за компютърни игри – всички тези отзиви, които получавам за парчетата са откровено фантастични, понеже реално никога не сме имали възможността да ги поднесем на слушателите си по време на шоу.
Дано, много ми се иска да чуя нещо такова. Вече свирихте на Wacken, сега започвате новата си обиколка. Кои песни от “Rekreatur” смяташ да изпълнявате?
Все още не сме се спрели на финалния сетлист, но естествено ще свирим “Der Ewige Sieg”, която вече може да се похвали със собствен видеоклип. Също така и сингъла “Die Affeninsel”, а лично аз бих се спрял и на по-бавната, но атмосферична “Verbrannte Erde”, която ми е сред любимите песни в албума. Тези поне са сигурни.
Имате доста фенове из Балканите, мислиш ли, че е възможно да отскочите насам?
Да, вече всичко е възможно. Особено сега, когато имаме толкова добра промоутърска компания зад гърба си, това вече не звучи като далечна мечта. Когато си задам въпроса “защо влагам толкова време и усилия в Equilibrium”, отговорът излиза наяве мигновено – за да мога да посетя колкото се може по-различни страни, да се запозная с феновете си там и да свиря за тях музиката, която обичам най-много. Това е сред най-благородните неща, което може да ти предложи днешната сцена и определено е едно от най-значимите постижения за Equilibrium.
Планирали ли сте записването на някой концерт за феновете, които не могат да посетят турнетата ви?
Всъшност това вече е в процес на сериозно обмисляне. Все пак мисля, че преди издаването на каквото и да е DVD или друго лайв изадние, ще запишем четвъртия си албум, за да имаме повече материал и да покажем още повече черти от музиката си. Юбилейно издание за десетата ни годишнина би се отразило страхотно както на нас, така и на феновете.
Четвърти албум? И него ли можем да очакваме през следващите две години, какъвто беше случаят със “Sagas” и “Rekreatur”?
Ще дам всичко от себе си. Сега, когато “Rekreatur” е вече факт и започваме промоционалното му турне, ръцете направо ме сърбят да пиша нова музика. Имам искреното желание да композирам нов материал колкото се може по-скоро, така че интервал от две години звучи правдоподобно. Със сигурност няма да забавим записа.
Кои са любимите ти групи и изпълнители?
Списъкът е дълъг. Както вече казах, обхватът на интересите ми понякога се простира отвъд приемливите за някои хора рамки. Ако говорим за метъла, започнах с Dream Theater. Jonh Petrucci е нещо като китарен идол за музикантите, аз също не съм изключение. Вярно е, че не можеш да откриеш кой знае какви прилики между творчеството на Equilibrium и това на Dream Theater, но и ние се опитваме да вмъкваме някои съвременни прогресив елементи, страстта към които идва тъкмо от тях. В началото, че и до ден днешен, бях огромен фен на старите албуми на Dimmu Borgir и Hypocrisy, също и на класиките на Iron Maiden – типичните “култови” влияния, хаха. Немско-австрийските състави като Suidakra също са ми по вкуса. Отделно харесвам филмова музика, класика... Представи си как преминаваш през вратите на различни звукови “стаи” и пространства, всяко от които е по-странно от останалите, но все пак може да се окаже подходящо за теб в даден момент. Дори обикновен музикант, свирещ на главната улица на Мюнхен, ми е достатъчен, за да запомня мелодията му за дълго време и да създам своя песен, базирана някак на нея.
Благодаря много за интервюто и чудесния нов албум. Имаш ли финални думи към феновете си тук?
Ако всичко тече по вода както сега, в скоро време ще се срещнем и с вас. Имате благодарността ми за интереса към Equilibrium, до скоро!
