Интервю с Jarmo Puolakanaho, китарист на Eternal Tears of Sorrow.
Привет и благодаря за интервюто! Известно време преди появата на новия си албум оповестихте напускането на китариста Risto Ruuth. Какви бяха причините и наложителна ли беше тази промяна?
Благодаря за интереса, като за начало! Точно преди началото на смесването на албума той сам ни каза, че повече не иска да е част от бандата. Не го очаквахме и останахме доста изненадани. Всъщност Risto така и не посочи някакви конкретни причини относно решението си, но явно вече не изпитваше същия приток на енергия и вдъхновение, каквито определено са ти нужни, за да свириш. Напълно възможно е и да не е можел да отделя време на останалите си ангажименти покрай групата, но така или иначе всичко си остава в областта на спекулацията.
Безспорно свиренето в EToS може да е и трудно, освен всичко останало. Покрай “Children Of The Dark Waters” отделихме стотици часове за репетициите, композирането на музика, писането на текстове, аранжирането на самите песни и въобще всичко, което ни оставаше, за да завършим албума. Наистина е забавно да записваш нещо ново, но това означава и много сериозна работа. Трябва да се заредиш с огромно количество страст и упоритост, ако искаш да преминеш през целия този процес, иначе ще се изтощиш бързо. И все пак Risto сам трябва да каже, това са си мои предположения.
Тогава нека да поговорим за новото ви попълнение – Mika Lammassaari. Защо се спряхте на него?
Mika е млад китарист с голям талант, но вече е натрупал сериозен опит в сферата на мелодичния метъл. Страхотен е дори само като човек и приятел, бива го много и в композирането, като съвсем не на последно място е и невероятен китарист! Имаше и други кандидати, но след като пробвахме да свирим с него, си казахме, че това е нашият човек – сигурен съм, че и феновете ще го оценят, когато подновим концертната си дейност.
Защо престанахте да работите със Spinefarm Records?
Лично за мен Spinefarm се справиха чудесно, особено ще се отнася до разпространението на “Chaotic Beauty”, третия ни албум. Но през годините постепенно усетихме как от лейбъла се съсредоточават основно върху най-доходоносните си банди – просто не хвърляха особени усилия за да ни подкрепят. Усещахме, че от един момент нататък ги бе грижа все по-малко за нас, особено когато ние дадохме най-доброто от себе си за записването на следващия албум, а те не можаха да отговорят със същото, що се отнася до промотирането му. След издаването на петия албум (“Before The Bleeding Sun”), започнахме да преговаряме с много други компании. Тогава попаднахме на Suomen Musiikki и техния основател и собственик, Kari Kynninen – истински професионалист, който работи за финландската музикална индустрия още от края на 80-те години. Той е човекът, чиято бизнес кариера стои зад издаването на първите няколко албума на Apocalyptica, освен това е бил и мениджър на Amorphis по време на северноамериканските им турнета. Лейбълът му е все още малък, но колкото повече работим с него, толкова повече го ценим и му вярваме. Благодарение на него, новият ни албум се издаде от Massacre Records в Европа и Marquee/Avalon в Азия.
Радвам се да го чуя! Всъщност причините, поради които решихме албумът да звучи по-екстремно, са няколко. Когато излезе “Before The Bleeding Sun”, предишната ни торба, ни отне известно време, преди да погледнем по-обективно на самия запис. Няколко месеца по-късно вече бяхме сигурни, че той просто не се получи така мрачен и тежък, каквито всъщност бяха намеренията ни. Когато двамата с Altti обмисляхме завръщането си в края на 2004-та, имахме предвид по-различен албум. Не ме разбирай погрешно, няма нищо лошо в “Before The Bleeding Sun”, просто наистина е доста по-различен в сравнение с новия, каквото именно и търсихме.
Като китарист реших, че рифовете този път трябва да са по-предизвикателни, тежки и мрачни. Първата песен, която написах за албума, беше “Summon The Wild” – на практика си е дет метъл, макар и някои хора да го смятат за по-блек парче, може би заради клавирите там. Смятам, че следващият ни албум ще се отличава с още по-тежки и технични китарни постановки. Това е първото, което ми хрумва, когато мисля за наследника на “Children Of The Dark Waters”. Няма да е за сметка на динамичността между различните инструменти, разбира се. Рифовете не бива да доминират над всяка една част от песните, нищо, че говорим за метъл музика - китарата сама по себе си е доста доминиращ инструмент, така че трябва да се балансира.
Как протича композиционният процес при вас? Всички ли работите заедно, или определени хора отговарят за музикалната структура, други за текстовете и т.н.?
Както става с всеки наш албум, песните са най-вече резултат от вътрешна съвместна работа между музикантите в бандата. Процесът обикновено започва с нечии начални идеи; колкото до новия ни запис, основните виновници сме ние двамата с Jarmo Kylmanen. Най-често записваме демо версия на песента и я изпращаме на останалите. Практиката досега показва, че всеки един има както свое собствено мнение за парчетата, така и доста предложения за подобряването им. Следва още едно демо на същите тези композиции, но чак след няколко пробни репетиции си изграждаме по-добра музикална перспектива. Понякога дадено парче звучи добре като демо, но не и когато го приведем в действие. Още повече, че след около дузина изпълнения, обикновено подлагаме песните на сериозни модификации. Когато музиката е готова, се заемаме с текстовете. Случва се някой от нас да напише сценария зад цяло едно парче, друг път работим всички заедно – един дава идеята, друг я записва, трети придава завършен облик. Така че не е толкова съществено кой измисля музиката или пише текстовете, по-важното е, че накрая всеки харесва песните и иска да ги изпълнява както в албума, така и на живо.
Каква всъщност е идеята зад заглавието “Children Of The Dark Waters”, вече имаме примери за експлоатирането на историята на Lake Bodom, но кои са “децата” във вашия случай? В музикален аспект продължението на “Angelheart, Ravenheart” е далеч от звученето на предшественика си, какво свързва двете композиции?
Обложката на албума отразява всичко, за което се пее в заглавната песен, а самата тя се дължи на един сън на Altti от миналата година. Сънят му беше за група мъртви деца, излизащи от езерото и които всъщност са се удавили там. Скоро след това Altti откри, че това се връзва добре с тематиката на “Angelheart”, така че всъщност Ravenheart принася децата в жертва. На всяко седмо издигане на Луната на небосвода, децата изплуват от езерото и се насочват към близкото селище, за да напомнят на хората, че трябва да отмъстят за тях.
“Act II” не е директно продължение на “Act I”, но все пак историята е доста свързана с тази на “Angelheart” от “Before The Bleeding Sun”. Второто “действие” няма нищо общо с Lake Bodom, по-скоро е чисто съвпадение. Би било нелепо да напишем още една история за същия случай, след като Children Of Bodom се справиха така добре с тази задача в почти всичките си албуми.
Ако прослушаш “Act II” веднага след “Act I”, можеш дори да уловиш някои общи музикални черти. Продължението е много по-мрачно, но такава е и историята, разбира се. Така или иначе предполагам, че ще трябва да запишем “Act III”, за да можем да напаснем добре отделните части.
Да не би текстовете от албума да са препратки към определени случки, или по-скоро говорим за самостоятелни интерпретации? Самите песни свързани ли са по някакъв начин една с друга?
Не мисля, че “Children Of The Dark Waters” е концептуален албум, няма цялостна история, най-малкото. Обаче може да бъде разделен на няколко условни теми, като някои от тях са продължения на такива от “Before The Bleeding Sun”. Както заглавната песен се свързва с първата част на “Angelheart, Ravenheart”, която представихме в миналия албум, така и последните две композиции тук – “When The Darkest Night Falls” и “Nocturne Thule”, имат косвена връзка с двойката “Sakura No Rei” / ”Sinister Rain” от “Before The Bleeding Sun”, само че тук онази история е пречупена през призмата на абсолютно противоположна гледна точка.
Талантът и въображението на Travis Smith още веднъж ви осигуриха блестяща обложка. Опиши разиграния епизод от нея - в края на призрачната процесия се отличава фигура, която е по-висока от останалите, сякаш обърната към тях; също така има ли конкретен разкавач?
Сцената е от “Angelheart, Ravenheart (Act II: Children of the Dark Waters)”. Всички смятаме, че Travis вникна в идеята на текста за отрицателно време и се справи също толкова бързо със задачата, а самата обложка наистина се получи страхотно! Главната фигура, която имаш предвид, може да е самия Ravenheart или някой друг, има място за отворена интерпретация. Разказвачът? Не сме нарочили конкретен образ, поне не такъв от особено значение. Може би някой, разказващ историята на други хора, стотици години след времето на Ravenheart?
“Children Of The Dark Waters” е много по-китарно ориентиран, както го описа самият ти. Защо обаче отнехте водачеството на клавирите, след като те изиграха толкова важна роля в предишните ви албуми?
Не мисля, че сме ограничили количеството на клавирните аранжименти в албума, просто тук вече имаме по-тежки рифове. Съвсем нормално е клавирите да не отстояват кой знае каква позиция там, където звученето на китарите е по-ярко изявено. Не искахме да оставим място за допълнителни компенсации, просто аранжирахме песните така, както им подхождаше спрямо този случай. Затова и фактът, че клавирите имат по-малка роля в албума, е плод на чиста случайност.
Създавате сложна музика, как би я описал с няколко думи?
Меланхолична, мелодична, екстремна, тежка, раздвижена и най-вече метъл.
Лично ти имаш ли любим албум сред вече записаните от дискографията на EToS?
Не мога да отговоря точно – това е като да отгледаш шест деца и да се опиташ да дадеш точен отговор на въпроса кое от тях обичаш най-много. Трудно е да дадеш обективна оценка на който и да е албум, тъй като свързваш всеки с нещо различно. “Sinner’s Serenade” е страхотен, защото сбъднахме мечтата си: най-накрая записахме свой собствен албум! "Vilda Mannu" пък беше първият ни запис с добра продукция и истински стойностни песни. В “Chaotic Beauty” трябваше да преосмислим стила си заради напускането на Olli-Pekka, един от основните ни композитори. “A Virgin And A Whore” е своеобразно чудо, защото вече бяхме изморени от самата банда след цялата онази тежка работа и все пак успяхме да го запишем в рамките на три месеца. С “Before The Bleeding Sun” отбелязахме своето завръщане, което също го прави специален. Колкото до новата ни творба, нещата са дори още по-ясни - това е най-добрият албум, който сме записали до момента.
Смятате ли да наблегнете на повече концертна дейност в скоро време? Планирате ли да записвате лайв албум занапред, или например DVD?
Да, в близко бъдеще определено ще правим много повече концерти. Вече дори започнахме да репетираме за първите от тях, които ще се състоят в началото на идната есен. Първо ще свирим във Финландия, после и в чужбина. Не планираме лайв албум или DVD, защото ще е по-интересно да заснемем първия си видеоклип, като за начало. Което е колкото странно, толкова и смешно, защото нямаме нито един заснет клип след всички тези шест албума!
Музиката ви съдържа в себе си елементи на мелодет, пауър, готик, блек метъл... Следите ли музикалното развитие в наши дни и от кого се вдъхновявате?
Общо сме шестима музиканти в бандата, така че мога да говоря само за себе си. Винаги съм си падал по оригинални и разнообразни групи, независимо дали свирят метъл или нещо друго. Могат да забиват прогресив метъл (Opeth), прог-рок (Tool, Porcupine Tree), добрия стар хеви метъл (Avantasia) или чист дет (Morbid Angel, Atheist, Cynic, Pestilence). Това, че се вдъхновявам от някое поп парче, не означава автоматично, че на свой ред ще записвам поп музика, така както ако си харесам нещо от дета, не бих се втурнал да свиря единствено в границите на този стил. Всичко се свежда до настроение, ритъм, мелодии и всичко останало достатъчно грабващо и интересно, което мога да извлека от дадена музика.
Ами специално ти? Кои са любимите ти изпълнители и кои от тях ти повлияха като музикант в бандата?
Прекалено много са, всеки от нас е изслушал стотици различни банди през всичките тези години и ще отнеме доста време, за да си припомним всичко. Но аз лично ще спомена три имена, които повлияха на музикалните ни идеи през 90-те години: Paradise Lost, Death и Edge Of Sanity. Не ги слушам всеки ден, нито дори всеки месец, но когато и да става, все се връщам към времето, по което сформирахме EToS. Беше доста забавно, но онези времена вече нямат нищо общо с днешния ни статут. За мен сегашния ни период определено се превръща в Златния век на групата.
Кажи нещо на феновете си в България, преди да приключим. Надявам се някой ден да споделите част от великолепната си музика и с нас! Благодаря ти за отделеното време и продължавайте да ни радвате с подобни албуми и занапред!
Аз благодаря за интересните въпроси! Албумът ни вече е факт, така че и аз разчитам на това да посетим страната ви скоро! Това е една от държавите, в които никога досега не сме свирили, така че не се съмнявам, че ще е интересно изживяване и за двата лагера!
