Малко след издаването на най-комерсиално успешните си албуми (“Takasago Army” и “Bu-Tik”), тайванците Chthonic изчезнаха от метъл хоризонта. За радост на феновете, групата умее да съчетава ангажиментите си – покрай раждането на дъщерята на Freddy Lim (вокали) и Doris Yeh (бас), певецът изгради стабилна политическа кариера, подкрепена от цял филм за съпартийците си и политическия климат в страната. Тази натовареност доведе до петгодишната пауза до издаването на “Battlefields of Asura”, но, съдейки по яростните фолклорни атаки над слуховите ни възприятия, чакането е повече от оправдано.
Сериозният времеви интервал не носи кой знае какви промени в звука на бандата. Такива не са и необходими, когато говорим за характерната за Chthonic смес от блек, мелодет, симфоничен метъл и традиционна източна музика. Наследникът на “Bu-Tik” продължава линията му с ярко запомнящи се композиции, за жалост записани с дисбалансирана продукция, на места “смачкваща” клавиши, бас и дори цели барабанни секции. Макар и с предвидима структура, рамкирана от автентично звучащи интро/интерлюдия/аутро, албумът представя редица азиатски божества по интригуващ начин – или чисто митологичен, или пречупен през модерна призма като костюмирания титан от обложката, критикуващ духа на нашето време. Впечатление прави майсторството на състава отвъд самобитния звук на любимото им ерху – чуваме все по-мащабни оркестрации (“One Thousand Eyes” и “Flames Upon the Weeping Winds”). Екстремните елементи са допълнително акцентирани от блестящи рифове и сола в хитовите “A Crimson Sky's Command” и “Taste the Black Tears”. А за да е пълно потапянето в света на Chthonic, можете да чуете и оригиналната версия на тавата, записана на родния им език.
Някъде на границата между динамиката и традиционната естетика, “Battlefields of Asura” вдъхва нови сили на квинтета – почти толкова стихийни, колкото тези на легендарните титани, които възпяват. Едно е сигурно: Chthonic отдавна не разчитат на екзотичния си произход, за да печелят нови последователи. Вместо това, те продължават да градят собствен почерк като една от най-амбициозните съвременни групи, за чиято музика наистина трябва да си глух, ако пропуснеш да отчетеш.
