Nothgard са от онези групи, очакванията към които винаги са високи. И няма как да е иначе – шедьовърът “Warhorns of Midgard”, с който немският (тогава) квинтет дебютира през вече далечната 2011-а, се оказа толкова брилянтен, че редица фенове спокойно го поставиха до големите мелодет класики като едноименния Wintersun и което и да е от първите издания на Children of Bodom.

Но след това като че ли нещо се обърка. Няколко странни ротации в състава и неориентираният “Age of Pandora” (2014) превърнаха Nothgard от големи таланти в просто добра мелодет банда. Фолклорните пасажи бяха заменени от симфонии, а директните и завладяващи мелодии отстъпиха място на амбициозни усукани структури. В “The Sinner’s Sake” (2016) се забелязаха някои положителни промени, но все още нивото беше твърде далече от класата, която групата наложи с дебюта си.

“Malady X”, четвъртият опус на Nothgard, съвсем сериозно претендира да възвърне и бетонира репутацията на немския (днес) квартет. За първи път и под шапката на голям лейбъл (Metal Blade), едва ли има по-подходящ албум, който групата да представи. В него няма нови формули, няма и нов подход. Новото е, че музикантите най-накрая се сетиха да създадат това, в което са наистина добри – звуково масивен мелодичен дет метъл от най-голяма висота.

Директните композиционни структури от “Warhorns of Midgard” отново са тук. Прибави към това и богатите симфонии от следващите два албума, но поднесени далеч по-зряло. Да, очевидно е, че Nothgard отдавна нямат претенции за каквито и да е прилики с фолк метъла. Това остана в миналото, в дебюта. Сега групата се чувства по-комфортно, гледайки в друга посока.

“Malady X” притежава всичко, необходимо за един висококачествен мелодет албум. След загадъчно-епичното интро следва хит след хит, а виртуозните китарни сола във всяка песен, превърнали се в запазена марка за групата, ще ти откъснат главата. Оркестрациите не са традиционните за симфоничния метъл, модернизирани са, на места се прихващат и любопитни sci-fi мотиви.

Както и в предишните издания, така и тук не може да се мине без участието на различни гост-музиканти. На първо слушане веднага се усеща гласът на Noora Louhimo (Battle Beast) в “Deamonium I”. В “Herald of Death” пък ще чуеш клавирно соло от Veli-Matti Kananen от Kalmah.

С “Malady X” Nothgard ни показват, че постигнатото с дебютния им албум не е било просто плод на чист късмет, а на нещо много повече. Лидерът Dom R. Crey е събрал около себе си още трима таланти, от които тепърва ще очакваме големи музикални постижения.