Интервю с Luca Turilli - китарист на Rhapsody of Fire.
Здравей, Luca! Радвам се да те чуя. Точно слушам “The Frozen Tears of Angels” за пореден път.
Ха, значи не си го изхвърлила в кошчето за боклук?!
Трябва ли? Издали сте наркотичен албум, от който човек трудно би се откъснал. Прави ми впечатление, че звучите по-тежко, студено и агресивно, това търсен ефект ли е?
Конкретната глава от сагата го изискваше, защото при нас музиката зависи най-вече от текстовото съдържание. От самото начало знаехме, че трябва да опишем чрез музика пътешествието на петимата герои през непознатите северни земи, за да научат нещо повече за Тайната. Необходимо бе да вникнем в чувствата на всеки един от тях и да ги пресъздадем по свой собствен начин, затова и текстовете са по-мрачни, оттам и цялостното ни звучене. Албумът всъщност е много метафоричен – пътуването на героите символизира пътя и премеждията на човека през целия му живот от раждането до смъртта. Всеки от нас си задава въпроси от сорта на “откъде сме дошли” и “къде отиваме”, така че и това намери скрито място в концепцията. От друга страна също исках да опиша красотата на самите северни страни – пътувах много, но Норвегия ме впечатли със страхотното проявление на Майката Природа, с играта на светлината и прекрасните си цветове. Искахме да създадем усещането за подобна атмосфера в рамките на един толкова мистичен, но все пак чист и непокварен пейзаж.
В такъв случай ви поздравявям, свършили сте си работата чудесно.
Благодаря много! Каза, че звучим по-агресивно... Всичко беше калибрирано по подобен начин. Вземи например акустичната китара – тя бе настроена специално, за да подсили студения ефект в албума. Хвърлихме доста работа над микса, най-вече Sascha (Paeth), който постигна прекрасен резултат след всичките си усилия. Помолихме го специално да наблегне над този мразовит звук, който ни бе необходим и мисля, че се справи блестящо.
Всъщност стана съвсем случайно. Fabio ми изпя една мелодия, която искаше да включи към евентуалния си солов албум. Заслушах се внимателно и му казах “Знаеш ли, това може да пасне и в албума на Rhapsody!”, което в края на краищата доведе до създаването на “Sea of Fate”. По принцип музикалните корени на Fabio черпят вдъхновение от съвсем други стилове от нашите, а и винаги се е ръководил от по-различни идеи. Както сигурно знаеш, в “Triumph or Agony” той вече написа една самостоятелна песен.
Да, но винаги съм смятала, че “Il Canto Del Vento” доста се отличава от останалите парчета там.
Именно, звучеше някак различно от останалата продукция. Този път ни предложи впечатляваща мелодия, върху която двамата с Alex поработихме и доразвихме, а Fabio стои зад чудесния припев на “Sea of Fate”. Затова искахме да я използваме за откриваща песен - написана е от нас тримата и след всички тези години на затишие се явява един вид символ на единството в бандата. С това искаме да кажем “върнахме се и сме по-силни от когато и да било!” Няма значение кой колко композира тук – дори участието на Fabio да се свежда до пет процента, е редно да го кредитираме за добре свършената работа, защото това показва, че въпреки трудностите, през които преминахме, съюзът между музикантите в бандата е непоклатим. Fabio също така се включи в писането на баладата “Lost In Cold Dreams” и куплетите на едноименната “The Frozen Tears of Angels”, които бяха отворени откъм музикални интерпретации и можеха да претърпят доста метаморфози. Много искахме да освободим тази искра в него, защото е съвсем друго, когато вокалистът сам пише вокалните си линии вместо нас. Приносът му винаги е бил изключително ценен в песни като “Erian's Mystical Rhymes” и куплетите на “Gargoyles, Angels of Darkness”, затова би било глупаво да не се възползваме от таланта му, нали? В студиото можеш да постигнеш страхотни резултати, ако дадеш свобода на певеца и го оставиш да се изрази по свой собствен начин. Пишейки неговите собствени линии и карайки го да ги следва стриктно означава вокално убийство в известна степен. Разбира се, това ни е работата с Alex, но когато има възможност за допълнителна обработка на някоя песен е в пъти по-добре да оставим Fabio да допринесе своя собствен дял.
Той винаги е бил отличен певец, но тук е успял дори да надмине себе си. Вокалното му изпълнение в “Reign Of Terror” е нечовешко! Възнамерявате ли да включите тази песен в сетлиста на предстоящето ви турне?
Би се радвал да чуе това, ще му предам думите ти. Наистина звучи доста по-устремено и силно, обаче никой от нас така и не знае защо. Мисля, че е заради последните няколко години, в които нямаше къде да пее, освен в “9 Degrees West of the Moon” на Vision Divine. Май е натрупал голям запас от вдъхновение и желание, което не е трудно да се чуе в “The Frozen Tears of Angels”. Колкото и да е трудно, ще опитаме да свирим “Reign of Terror” на живо - вече тренирахме всички парчета и мисля, че са подходящи за концертно изпълнение. Записахме албума с ясната мисъл, че ще зарадваме феновете си с новите песни по време на турнето.
Като стана дума за баланс, “The Frozen Tears of Angels” е може би най-стегнатият ви, уравновесен и същевременно китарно ориентиран албум. Това ли ще бъде бъдещето звучене на Rhapsody или отново ще чуем по-оркестрални пиеси в духа на “The Mystic Prophecy Of The Demonknight”, “Erian's Mystical Rhymes”, “Sacred Power of Raging Winds” и т.н.?
Опитахме се да напаснем песните така, че нищо да не е излишно и да не излиза извън музикалната ни концепция тук. Трудно е, когато държиш да постигнеш подобно равновесие, но определено си струваше. С удоволствие ще дадем всичко от себе си, за да повторим същия експеримент отново, така че можете да очаквате нещо не по-малко впечатляващо занапред! Разбира се, никога не бихме се отказали от симфоничната си страна, така че това е извън всякакво съмнение.
Този път не използвате жив оркестър - това значи ли, че и за в бъдеще няма да използвате услугите на такъв, или просто решихте, че за конкретната част от сагата не ви е необходим? По-лесно ли е да се работи по този начин?
Засега още не е ясно, защото тепърва има да се решават много неща. Точно това е тайната зад по-агресивното ни звучене тук, обаче – китарите, басът и барабаните звучат много по-отличително в цялостната продукция и можеш да чуеш всеки един инструмент кристално ясно. Затова решихме да се придържаме към по-скромните подходи и да запазим нещата някак по-опростени, но и това допринесе за финалния продукт. Всичко е наше дело – композирахме отделните части, Alex разработи оркестралните аранжименти, а аз се заех с китарната структура. Проблемът при записването с реален оркестър е в това, че резултатът винаги може да те изненада с нещо, докато ако имаш всичко в компютъра си, държиш нещата под тотален контрол и лесно можеш да нагаждаш фрагментите спрямо собствените си желания и усет. Случвало се е и обратното, например в “Symphony of Enchanted Lands II - The Dark Secret”, където дадени оркестрови честоти доминираха над китарите, баса и самата група като цяло. Така че този път се възползвахме от възможността да поработим повече сами и да звучим така, както наистина желаем.
Чувам, че отново си се върнал към маниашкия си стил на свирене. В “Triumph or Agony” нямаше толкова сола, защо се получи така и какво те подтикна към по-изявен китарен почерк в новия албум?
Всъщност плановете въобще не бяха такива, или поне не в началото. Ако сравним албума с предишните, той е първият по-агресивен запис след “Power of the Dragonflame”, защото преоткрих страстта си към китарата. След издаването на “Triumph or Agony” постоянно тренирах до отмаляване заради турнетата, преди това композирах още по-изявено, така че в известна степен имах нужда от презареждане. Неотдавна стартирах собствен онлайн курс - “Neoclassical Revelation” (www.neoclassicalrevelation.com), където преподавам стила си. В него включих ранни таблатури, които лично бях записвал на листове още по времето, когато се учих да свиря, а и нещо ме накара да се върна към някои от любимите ми албуми на Malmsteen, Jason Becker и Marty Friedman. И до ден днешен смятам “Speed Metal Symphony” на Cacophony за абсолютната библия за всеки китарист. В крайна сметка реших да оставя повече пространство в песните за дълги сола и въобще за мен като китарист в албума.
Явно това ти е липсвало доста, след като пак свириш до побъркване. Какво се случва с историята в “The Frozen Tears of Angels”? В сравнение с книжките на някои албуми, тук няма чак толкова детайли.
Хаха, да, разбирам, че за феновете явно никога не е достатъчно! В сравнение с “Triumph or Agony”, където нямаше почти нищо, тук е пълно с информация, защото исках да включа повече неща. Но ако казваш, че не е достатъчно, следващият път ще отида при момчетата от Nuclear Blast и ще им кажа, че искам книжка от близо 50 страници!
Но ако го сравним със специалното издание на “Dawn of Victory”, което си е буквално като книга, везните се накланят в съвсем друга посока.
Да не би да имаш предвид строго лимитирания тираж на Limb Music? Сега се сещам, да... Там наистина си изляхме душата. Значи все пак има хора, които го притежават и пазят, не съм го очаквал. Тук реших да включа определени детайли заради феновете, които наистина държат да знаят какво се случва със сагата и героите в нея, но ако тръгна да обяснявам всичко подробно, то тогава вече ще ми се наложи да напиша книга. Знаеш, че всяка глава от историята на Rhapsody е пълна със скрити послания – психология, философия, свещена геометрия, скрити религиозни мистерии и т.н. Ако трябва да опиша всеки аспект поотделно и в детайли, ще е необходима една книга за всяка отделна глава и ще трябва да се превърна в комерсиален писател с поредица, по-дълга от тази за Хари Потър! Старая се винаги да давам най-доброто от себе си - новата книжка съдържа близо 36 страници, което е почти наполовина повече пространство от това в “Triumph or Agony” и ми дава повече свобода.
От текстовете си личи, че това не е краят и че сагата ще продължи, но колко части точно ще бъде The Dark Secret Saga?
Това е въпрос, който самият аз си задавам често. Със сигурност ще има още поне две, даже може би дори три части. След това мисля да се върнем към хрониките Algalord, ако разбира се не ми хрумне нещо по-интересно дотогава. Може и да се пробваме с някой страничен проект след края на The Dark Secret, но това тепърва ще се решава.
Отново можем да се насладим на гласовете на Christopher Lee и Susannah York - значи ли това, че те ще участват в останалите албуми до края на The Dark Secret Saga? Какво стана с останалите герои от The White Dragon'с Order? Може би единственото, което ми липсва в новия албум са именно повече нарации и най-вече диалози между героите. Ще чуем ли отново актьорите, които озвучаваха Даргор, Кхас и компания?
Със сигурност ще включа повече диалози занапред, тук нещата се получиха по-ограничени откъм речи, точно заради по-музикалната насоченост. Именно заради това, че този път исках да включа повече сола, така и не остана кой знае колко място за нарации, но бях твърдо решен при всички случаи да накарам поне Christopher Lee и Susannah York да участват. И двамата вече отдавна са се превърнали в своеобразен символ в музиката на Rhapsody и определено ни свързва нещо повече от обикновена професионална нишка. Мисля, че по-нататък ще можете да се насладите и на останалите герои, но наистина имам да компеснирам твърде много неща.
Слушайки текста на едноименната песен, оставам с впечетление, че в следващата част на сагата предстоят да се случат много съдбоносни неща... Може би най-накрая се задава някоя голяма битка?
Напълно възможно е да открием следващия албум с по-батално парче. При все екстремната насока на “The Frozen Tears of Angels” като цяло, по-скоро гледам на албума като на затишие пред буря. Смятам да подложа героите на още повече изпитания, което автоматично ще доведе до по-дълбоки текстове и още по-тежка музика.
Новата обложка е издържана в по-различен стил от предишните, защо се спряхте на тази визия? Не ви ли притеснява приликата с новия албум на Derdian?
Спомням си, че ми показаха една обложка, която наистина приличаше на нашата. Но Felipe свърши страхотна работа, защото самата книжка е изцяло негово дело. Евентуалната прилика не е кой знае какъв проблем, тъй като все пак става въпрос за две различни банди. За нас беше много важно да работим с него, защото за пръв път намерихме художник, който да не рисува изцяло обложките, за разлика от предишните ни албуми. Винаги сме искали да работим с някой, който да се занимава с дигитален арт, включващ графично оформление и снимки – всеки ангел от обложката на “The Frozen Tears of Angels” е реален човек, така че достигнахме желания фотореалистичен ефект. Благодарение на по-мрачната музика, потресаващия глас на Christopher Lee и обложката, най-накрая успяхме да достигнем едно ново, по-сериозно ниво на въздействие. Много често хората виждат обложките ни и си казват “тази банда свири за приказки, това не е музика за мен”, без изобщо да са чули за какво става въпрос. Това са повърхностни слушатели, които въобще не се интересуват какво се крие отвъд!
Че защо? Няма нищо лошо в приказките.
Благодаря, че го казваш. Права си, разбира се, още повече, когато в тях са вкарани идеи и послания, облечени в музика. Опитваме се да си вършим работата професионално, но също така винаги влагаме и много чувство, без което нещата няма как да се получат. Това явно наистина е само за ценители, тъй като често подобни творци остават неразбрани от масите.
Защо клипът на “Sea of Fate” е толкова постен? Всички очаквахме нещо грандиозно след подписването с Nuclear Blast.
Ние също, ако трябва да съм честен, но заради цялостната продукция трябваше да заснемем т.нар. “performance video”, както се наричат клиповете с минимален бюджет. Всичко излиза доста скъпо, особено за банда като Rhapsody – клипът на “Unholy Warcry” струваше около 100 000 евро, което по онова време си беше доста солена цена за нас. Сега всичко отиде за продукцията на албума, но голяма вина за това имат пиратите, които теглят безплатно от Интернет и въобще не си правят труда да закупят албума след това. Поне те не могат да се оплачат от липсата на хубав клип, ако не друго. Последствията са съвсем нормални.
Ще заснемете ли пълнометражно DVD? Within Temptation изкараха такова с цяла филхармония, а и на вас също би ви отивало перфектно.
Гледах го, направили са го наистина впечатляващо. С Nuclear Blast всичко е възможно, всякакви бъдещи идеи и планове могат да станат реалност. Поне засега не сме обсъждали издаването на такова DVD, понеже е достатъчно облекчението, че след лятото отново ще сме на сцена след толкова години!
Не мога да не те попитам относно бъркотията с Magic Circle Music. Феновете имат право да знаят какво се случи, но може би нямаш право да споделяш.
Да, за съжаление. По чисто правни причини не мога да говоря за това, но резултатът в случая е по-важен.
Така е, завърнахте се с всичка сила и с още по-яростен албум. Чува ли се нещо ново около соловите проекти на членовете в бандата?
Ако мога да заявя нещо с абсолютна сигурност, то това е, че аз съм съсредоточен 100 процента над Rhapsody. Цяло чудо е, че сме извън “тъмния” си период на затишие, така че като за начало смятам да наваксаме пропуснатото. Сега можем да се съсредоточим над всичко, което ни хрумне, още повече, че имаме подкрепата на лейбъла. Може би Alex и Fabio ще издадат соловите си албуми - това вече са по-индивидуални планове, които не обсъждаме чак толкова, но доколкото чух, такава е идеята. Nuclear Blast са много заинтригувани и със сигурност ще застанат зад нас, така че веднага щом можем, ще им предложим нещо интересно.
Ти си вторият музикант, с когото обсъждам Midnight от Crimson Glory, но помня ясно, че Alex го беше избрал за вокалист за соловия си албум. Още повече, че “The Frozen Tears of Angels” е посветен на него.
Точно така. Midnight беше мечтата му, а и не е никак лесно да намериш толкова неземно изразителен вокалист. С него трябваше да работим върху проект, наречен Midnight Rhapsody – отидохме във Флорида и се срещнахме, беше незабравимо изживяване. Той беше истински човек на изкуството с много пороци, но все пак уникален творец. В днешно време подобни хора не се срещат често. Да, новият ни албум е посветен на паметта му, защото след загубата му музиката остана без една от най-ярките си звезди. “Transcendence” e всеобщият любим албум на Rhapsody.
Успя ли вече да чуеш албума на Christopher Lee?
Най-интересното е, че напоследък всеки журналист ми задава този въпрос, но засега просто така и не намерих свободно време. Казват, че се е вдъхновил от работата си с нас и е издал инетресен запис. Обещавам, че ще го чуя в най-скоро време!
Какво да очакваме занапред от бандата? Четох, че готвиш нещо голямо през следващата година.
Да, имаме да свършим толкова много неща! Бяхме планирали всичко до последния детайл, но в един момент се наложи да загърбим всичко. Хубавото е, че Nuclear Blast предпочитат да издават различни неща, както и албумите на дадени групи в по-краткотраен срок, така че ще се възползваме. Най-накрая можем да се съсредоточим и върху проекта Rhapsody In Black.
Говори се за това от години, какво ще представлява?
Основно ще включва песни в духа на “Reign of Terror” с ярък контраст между екстремна музика и симфонични аранжименти, но ще се постараем да го направим по-различно. Идеята дойде внезапно, а и всички сме почитатели на по-агресивната музика, така че защо не? Ще е страхотно да напишем песни, чрез които да изразим цялото си неодобрение към това, което се случва в света напоследък. Тематиката ще е по-социално насочена, ще става въпрос за насилието над жените и децата и чисто човешките проблеми като цяло. Приеми го като албум с музика, която можем да използваме като оръжие срещу неправдите – пускаш го и освобождаваш цялата си ярост, пеейки за това, което те вълнува най-много.
Ще е страхотно да чуем нещо такова. След като вече сте отново на линия, няма да е никак лошо да направите едно балканско турне, не смяташ ли?!
Би било чудесно, държа да свирим на колкото се може повече места и знам, че имаме доста почитатели там. Ако има нещо положително, което съм запазил като спомен от периода между “Triumph or Agony” и “The Frozen Tears of Angels”, то това е именно огромната подкрепа на феновете, без които днес нямаше да сме тук. Едно турне нататък е най-малкото, което можем да направим, за да ви се отблагодарим, така че при първа възможност ще се погрижим.
Ще запомня обещанието. Радвам се, че успяхме да поговорим и за тези детайли, благодаря ти за интервюто и за страхотния нов албум!
Искрено се надявам да допадне на останалите фенове така, както на теб. Беше ми приятно, надявам се да поговорим пак в скоро време! Поздрави на всички фенове на Rhapsody в България!
