Интервю със Sakis Tolis, фронтмен на Rotting Christ.
Здравей, Sakis, благодаря за отделеното време. Знам, че покрай промоцията на новия албум си достатъчно зает, така че го оценявам!
Привет! Винаги ще отделя време, за да отговоря на такава молба, още повече, че идва от България. Обичам тази страна!
Похвално, дано да е и оправдано. По-малко от месец ни дели от издаването на десетия албум на Rotting Christ, какво да очакваме от “AEALO”?
Да, остана още малко и да ти призная, очаквам с нетърпение реакцията на феновете. Разбира се, всеки добър албум сам по себе си вдига летвата допълнително, така че се постарахме да надминем себе си. Това ме изпълни с много стрес, няма да крия, че дори в момента се чувствам някак несигурен. Като творец се опитах да разширя границите на възможностите си и се съсредоточих максимално над композиционния процес. Изолирах се в продължение на една година, за да изуча собствената си душа, така да се каже. Заложих повече на лирическите послания и атмосферата, отколкото на техничното свирене, вкарах доста философия, спах крайно недостатъчно и накрая се появи идеята за “AEALO”. Или накратко албум, който би ни издигнал на по-високо ниво, имайки предвид добрите оценки, които получихме по време на предварителните сесии. Смятам, че успяхме да запишем напълно достоен наследник на “Theogonia”, а защо не и най-добрата творба в дискографията ни? Това ще го решат феновете, разбира се.
В превютата към албума дочух български фолклорни влияния в инструменталната и вокалната част. Защо избра да вмъкнеш точно тях, присъстват ли наши музиканти в записите?
Не са точно български, а по-скоро от североизточна Гърция – разликата наистина е минимална. Съседи сме, традициите ни в музиката са много сходни и затова наистина звучат като директно вдъхновени от България. Всъщност, за малко щяхме да работим с един български хор, но накрая се спряхме на местната хорова формация PLEIADES. Певците им са абсолютни майстори в елегичните песни, написах музиката специално за тях и се справиха отлично. Определено придадоха балкански дух на целия запис.
Исках да звучи предимно като метъл албум, разбира се! “AEALO” разхожда слушателите из чувствата на воините по време на битка. А те са странни, силни и необуздани - яд, жестокост, страх, тъга и въобще всички останали есенции на цялото емоционално състояние, през което преминава един боец по време на сражение. Докато го слушаш, ще усетиш, че самият ти си в окото на бурята, борейки се срещу собствените си чувства. Албумът сам по себе си не е батален, тъкмо напротив. Когато приключиш с него, вече ще мразиш битките – ще изпитваш облекчение, сякаш си преминал през всичките изпитания и най-вече такива, на каквито само войната може да те подложи.
Разкажи ми за гостите, които участват в албума. Как възприемаш авангардното творчество на една толкова ексцентрична певица като Diamanda Galas? Би ли записал дует с нея, ако ти се отдаде възможност?
Гостите са следните: Alan Nemtheanga (Primordial) в “Thou Art Lord”, Magus Wampyr Daoloth (Necromantia) в “Nekron Iahes”, Stavros (Dirty Grandy Tales) в “Thou Art Lord” и “Fire Death And Fear”, Spiros и Efi (Daemoneia Nymphe) в “Demonon Vrosis”. Гръцкият хор PLEIADES се включва съответно в “Aealo”, “dub-sag-ta-ke”, “Fire Death And Fear”, “Santa Muerte” и “Orders From The Dead”. Колкото до Diamanda, почувствах се изключително горд от това, че Повелителката на мрака не само се съгласи да участва, но дори ми позволи да напиша още музика към нейната авторска композиция. “Orders From The Dead” е един от бисерите в короната ми на композитор, просто я чуй! Говорим за една от най-своенравните и витални песни, над които някога съм работил. Ако Diamanda ми предложи да напишем песен заедно, ще се чувствам повече от поласкан, това ще е невероятна чест за мен.
Обожавам оригинала на “Orders From The Dead”, винаги ми е звучал като някаква зловеща мантра или заклинание. Изборът ти е страхотен, но защо избра да закриеш албума точно с това парче?
Историята на песента се върти около гръцкия геноцид, именно затова пасва толкова добре за финална завеса на “AEALO”. Винаги закриваме албумите си с някое дълго и атмосферично парче, а “Orders From The Dead” се вписа перфектно в идеята ми. За мен това е изключително влиятелна композиция, с което имам предвид всякакъв вид музика като цяло, далеч не само метъл.
Rotting Christ е сред най-известните имена в гръцката екстремна сцена, неотдавна отпразнувахте своя двадесети юбилей. Съжаляваш ли за нещо и как виждаш бъдещето на групата?
Хмм, мога да напиша цяла книга за това, защото се случиха твърде много неща. Добри, лоши, всякакви. Дори и да съм допуснал някои грешки, не съжалявам, защото всичко това ме е поучило и ме е направило по-силен. Приеми го като воин, готов да участва във всяка битка, която би му поднесъл животът в наши дни. Точно това ни помогна да оцелеем през тези 20 години като група - не само отдадеността към музиката, но и готовността да се лишиш от много неща в замяна. Дори твърде много, но поне съм щастлив, че осъществих мечтата си, така че ще продължа да го правя и занапред.
Ще продължиш ли да вмъкваш фолк елементи в музиката си? Имам предвид песни като любимата ми “Nemecic”, а защо не и това, което се чува в новия албум?
Дори аз самият не мога да кажа със сигурност, защото всеки път се опитвам да въведа по някой и друг нов мотив в творчеството си. Кой знае какво може да ми хрумне утре? Знам само, че ще продължа да създавам такива динамични и значими албуми в израз на търсенето на собствената си същност... Всичко е твърде относително, затова не искам да заблуждавам феновете на Rotting Christ.
Вече сте свирили в България много пъти, с какви впечатления останахте?
Това е като да свирим в нашата страна, получихме страхотни отзиви след концертите си там! Все още си спомням шоуто ни в Бургас, всъщност точно тогава осъзнах, че няма особена разлика между гърците и българите. Вие се раздавате като за последно на концертите!
Има ли някоя група, с която си мечтаеш да споделиш една сцена?
Мечтата ми умря с разпадането на Bathory, а щеше да е повече от прекрасно. Ако обаче някога успеем да свирим заедно с Venom или Celtic Frost, ще е върхът!
Обмислял ли си евентуално записване на някаква по-мащабна продукция? Напоследък оркестралните албуми стават все по-модерни...
Изцяло симфоничен албум? Няма защо да го правя, аз предпочитам “етно” метъл вълната. Но виж, ако някога се вкарам в подобно приключение, то ще ми бъде в пъти по-интересно да запиша нещо с Мистерията на българските гласове, отколкото с целия лондонски симфоничен оркестър!
Със сигурност ще е грандиозно, помисли по въпроса. Преди време каза, че след издаването на “AEALO” ще се свирите пак в България. Можем ли да разчитаме на това обещание?
Разбира се! Винаги изпълнявам обещанията си, така че съвсем скоро отново ще свирим за всичките си братя и сестри в България. До нови срещи, може да се видим по-скоро, отколкото предполагате!
