Интервю с Arvel от Shambless.
Здравей, Arvel! Най-напред бих искал да те поздравя за предстоящото излизане на новия албум в дискографията на Shambless, “Menra Eneidalen”. В България е чисто чудо да издадеш трети албум! Какво означава заглавието му?
Предлагам на слушателите личните си възприятия и отражения на съвършенството… Това е “Menra Eneidalen”. И означава “красота и нежност”.
Сам ли записа всички партии, или получи помощ от други музиканти?
За записите ми помогнаха Ники Велев от Inspell (сега във Fallen Art), както и останалите музиканти от групата. Повечето неща ги записвам сам, оставям китарните рифове и бас партиите на останалите, тъй като никога не съм се и опитвал да свиря на китара, при все че съм запознат с тоналността й. Винаги съм се възхищавал на пианото като инструмент, който дава морално и душевно възпитание. Ударните са основна ритмична и дирижираща част от музиката, която още от тийнейджър съм зародил в себе си.
Къде записа албума и колко време прекара в студиото? Разкажи как преминаха записите.
Истината е, че започнах да записвам “Menra Eneidalen” още преди четири години в студиото на Николай Велев в Благоевград. Непрекъснато се раждаха нови и нови идеи, а разполагах и с достатъчен брой песни, които вече бях композирал. Точно заради този дълъг период парчетата са технически богати и добре оформени. Всяка песен има леки различия във звука. Не искахме типичния албум с хомогенен саунд. Песните са дълги и всяка разказва различна история, затова всяка трябва да се разглежда отделно, да носи различни усещания. А чисто технически това отнема време - използвани са различни китарни ефекти за отделните песни, различни бленди на синтезаторите, различни нива на барабаните и т.н. Последното парче от албума - “Сomendalia Inebardes Terbavemora”, е записвано близо две години… така че определено не мисля, че сме си губили времето, което така или иначе лети ужасно бързо и донякъде не е за вярване, че изминаха близо седем години от записите на предния албум. В крайна сметка, през април 2010 г. най-сетне почувствахме, че разполагаме с материала, който очаквахме.
Shambless е с почти 14 годишна история и не мога да кажа, че сме особено продуктивни, като се имат предвид само трите албума. Групата прекрати концертните си изяви в даден период и се превърна в изцяло студиен проект (за цели пет години - между 2000 г. и 2005 г.), но точно тогава излязоха и първите два албума. През това време разполагах с необходимото спокойствие да запиша втория албум “Apkas Itukia”, който е коренно различен като звук, но не и като аранжимент. И трите албума имат допирни точки, но са записвани в различни “епохи на съзнание”. В чисто композиционно отношение, мелодиите в “Menra Eneidalen” също звучат “нееднозначно” - вледеняващи, завладяващи и много раздвижени. Полъхът на времето, пространството и вечността могат да се усетят както в обложката, така и в музиката на албума.
За какво разказват текстовете ти?
Естествено, щом музиката е смесица от мрак, епика и приказност, текстовете трябва да са издържани в същия дух. Стремя се към постигане на цялост в идеология, музика и лирика, защото в противен случай ефектът от крайния резултат би бил непълен. Shambless е отражение на един различен свят - мрачен, но красив; злобен, но и добър... текстовете са път, свързващ ме с митичността на този свят.
Би ли казал нещо за всяка песен от албума?
“Ishin Esha is Ruptar”, или “Между деня и пропаста” е много силна концертна песен... в нея се разказва за земя, потънала във робски векове и спасена в отмъстителна наслада. “Elfin Rumes”, или “Елфски поход”, в нея пък се набляга на средновековно-бароково звучащи инструменти, чисти вокали и богато многогласие. “Ara” е най-българската композиция на Shambless, записана по народната песен “Девойко мари хубава”. “Erfe Nelekshi”, или “Дълбокото време” - в нея се пее за величията на древността, за елфическия рог, ехтял над вечните земи и стигнал до необятните звезди. “Eora” означава “Сън” - вечен, в мрака на изкушенията отвъд реалността. “Unno Goarin Faratos” се превежда “Срещу черните бури” – тогава, когато крещейки злокобно и диво, мракът се разпръсква в сърцето ми. “Сomendalia Inebardes Terbavemora” е много силна елфическа творба. В нея се менят както картини и пейзажи, така и времена и сезони; чувствена, изпълнена с тайнства. Това е най-дългата песен на Shambless до този момент.
Защо избра името Shambless и какво означава и символизира то?
Аз съм противник на религиозните концепции и егоистичния човешки символизъм. Ненавиждам тази жалка и безмозъчна манипулация, която смазва индивидуалността. Shambless означава “Фалшиво щастие” или фалшива благословия над човечеството, над глупостта на хората, готови да забравят себе си, следвайки сляпо лидерството на безлични конспиратори…
С кои групи мечтаеш да споделиш сцена?
Tе не съществуват вече - Emperor, Dissection, Summoning… e, последните съществуват, но под формата на студиен проект.
Следиш ли българската метъл сцена и кои са любимите ти групи от нея?
Любими групи нямам, но имам много любимци от групите...
Личи си, че поддържаш визията на човек, тясно свързан с природата. Истинският Павел Рекарски различава се по някакъв начин от Arvel?
Не се различава особено, защото душата и сърцето са в Shambless. Винаги съм бил естествен.
Кои са любимите ти изпълнители и банди от световната метъл сцена?
Много са, но може би финландските банди надделяват. Постоянно се появяват групи, предлагащи нещо по-интересно и свежо, но славата им понякога е твърде кратка, тъй като веднага изникват множество други банди, които се стремят да звучат по същия начин. Така всички се давят в море от безличност. Въпреки това има групи, които привличат внимание, кадърни, професионални и с възможности.
Има ли надежда за българската музика?
Има много добри музиканти и групи тук, но най-големият проблем на сцената според мен се изразява в това, че непрекъснато изникващите нови групи не правят нищо ново, a само прекрояват и освежават идеите на по-старите си колеги.
Как успявате да пренесете магията на Shambless на живо, при положение, че музиката не е толкова “концертна”?
Бяха необходими eдна-две години на групата, за да бъде подготвена за сценична дейност и съм много благодарен на момчетата, защото са добри музиканти, работят с много страст и нещата се получават бързо. На живо въпросните парчета са с изцяло обновен аранжимент и звучат доста по-тежко и агресивно, при все че са изпълнени с богата мелодичност, което ги доближава до оригиналните им версии.
Какво те вдъхновява за композирането на музиката ти?
Планинските вечни пространства, тайните сенки на отминалите величия, стихийната мощ на вселената. Душите и сърцата на забравените елфи...
Какви са плановете ти за бъдещето като музикант?
Вече записвам нови песни и до една година би трябвало да е готов следващият дългосвирещ албум. Докато работим върху материала сме максимално концентрирани, всеки дава всичко от себе си и до момента успяваме да комбинираме студийните записи и концертната си дейност без особен проблем. Същевременно правим всичко възможно, за да пренесем музиката си на сцени извън България.
В България от метъл музика не се печели. Откъде намирате средства, за да поддържате групата?
Всеки от нас си има професионално развитие в индивидуален план, съответно всеки покрива определена част от разходите.
Кои са петте ти любими албума на всички времена?
Ador Dorath - Symbols
Limbonic Art - Moon In The Scorpio
Moonsorrow - Voimasta Ja Kunniasta
Manegarm - Vredens tid
Summoning - Oath Bound
Финални думи към читателите на Metal World?
Нека всяка чиста звезда от небето да остане снежнобяла в сърцата ни.
