Едно от нещата, в които Within Temptation са дяволски добри, е способността да сменят творческите си ниши. Започвайки с готик/дуум метъл, холандците записаха симфонични шедьоври, последвани от експериментални моменти на поп, ретро и модерен звук, както и съвместна работа с имена дори извън рок сцената. Появата на “Resist” слага край на най-дългото творческо затишие на групата, която можеше дори да приключи съществуването си още преди издаването му.

Точно затова албумът се явява един вид спасителен пояс за Sharon den Adel и компания. Зад актуалната концепция а ла “Black Mirror” прозира първичното желание на музикантите да обърнат нова страница, фокусирайки се върху това, което умеят най-добре. В резултат последва хаотична PR кампания и отлагане на премиерата на запис, с половината от който бездруго бяхме запознати покрай предшестващото го турне.

Очаквано, Within Temptation са избрали най-подходящите парчета за концертите: олдскуул симфонични хитове като “Endless War” и “Raise Your Banner” (с Anders Fridén от In Flames) се допълват от модерните електроники в “Supernova” и “The Reckoning” (с Jacoby Shaddix от Papa Roach). С приключването на първата половина на диска започват и сериозните проблеми, а идеята за нов прочит на съвременната поп музика изиграва лоша шега. Типичната за “напомпаните” американски издания продукция звучи механично в стремежа си да акцентира върху детайли, често погребващи вокалите на Sharon под пластове от синтезиран саунд и семпли. Рап изказът в “Holy Ground” е пресилен опит за привличане на вниманието по начин, сходен с “And We Run” от Hydra, но липсата на какъвто и да е музикален гръбнак прави песента всичко друго, но не и запомняща се. “Mercy Mirror” и неуместно заетата от My Indigo “Firelight” (дует с Jasper Steverlinck, колега на Sharon от белгийското предаване “Liefde voor Muziek“) са на светлинни години от класата на емоционалните балади на WT. Докато “Mad World” е разнообразно хитово парче, по-мрачните “In Vain” и “Trophy Hunter” са в най-добрия случай компромисни.

Условна е и цялата ситуация около “Resist”. Преоткриването на оркестрациите и хоровете щеше да е добре дошло, ако не беше за сметка на и без това дефицитните сола на Ruud Jolie, а дуетите отдавна не са достатъчни, за да компенсират липсата на онази магична ангажираност в музиката на холандците. Въпреки всичко, историята ги припознава като една от най-постоянните съвременни банди, напук на предизвикателствата. Остава надеждата, че “Resist” наистина ще донесе така необходимото пречистване и ще отвори път за постижения, достойни да носят логото Within Temptation.