Интервю с Mike Smith от Suffocation.

Как са нещата в Suffocation и какви са последните новини около бандата?

През последните месеци изнесохме доста концерти... В момента работим усилено по новия си албум и се опитваме да му придадем завършеност.

2005-та явно е била доста напрегната година за Suffocation. Намерихте ли време да подготвите материал за следващия албум?

Да, бяхме доста заети, затова и се забавихме. Почти пет месеца отказахме всякакви концерти, за да пишем нова музика. Бяхме изправени пред избора дали да останем на турне цяла година, или да работим по нов албум. Докато бяхме на път, не сме писали музика, затова трябваше да се откажем от шоутата и да се съсредоточим върху композирането. Това правим и в момента.
 

Къде заснехте видеоклипа на “Surgery Of Impalement”? Кой е режисьорът?

Нека си спомня името... Adam Wingard. Заснехме клипа в източния щатски затвор във Филаделфия. Там открихме килии и стари места, които бяха автентично американски. Бяхме много привлечени от мисълта да влезем там и да направим клип.

В този ред на мисли, планирате ли да направите DVD? Би било страхотен подарък за феновете ви, а и вие заслужавате такова издание.

Да… Работим по първото си DVD наред с албума, но не можем да правим и двете неща едновременно. В момента работата по албума отнема цялото ни време. Искаме това DVD да е качествен продукт. Не бихме искали да го издадем, ако не представя цялата история на Suffocation. Ще ни е нужно известно време да съберем всичката информация, но няма да стане преди да сме завършили основната структура на албума. Надяваме се и двете неща да са на пазара до края на 2006-та.

“Suffocation е една от най-плагиатстваните групи в дет метъла.” Това е цитат от книжката на “Choosing Death” и аз съм напълно съгласен. Едва ли самите вие осъзнавате на колко банди сте повлияли през годините. Къде според теб е границата между повлияната група и клонинга?

Не знам, не съм сигурен, че мога да ти отговоря… Има доста банди, които притежават страхотни умения, но предпочитат да взимат по нещо от Suffocation. Имат право да го вършат. Наистина има много клонинги, но уважавам това, че феновете са наясно. Когато те чуят дадена банда, звучаща идентично с друга, която слушат, изборът дали ще я припознаят като истинска дет метъл банда, или като поредния клонинг, си е техен. Добре е, че ни копират, защото това ни прави по-известни. Позволявам на други групи да взимат всичко, което поискат от Suffocation. Стига да го признават, няма проблем. Както и да е, на определени банди винаги ще има клонинги.

Като говорим за влияния, кои бяха вашите през 1990-та година, когато създадохте Suffocation? Ами сега, през 2006-та? 16 години могат да бъдат дълъг период за някои хора, докато други могат да останат непроменени.

Да, мисля, че Suffocation си останахме същите. Когато започнахме през 89-та, нямаше много дет метъл групи. Имаше Carcass, Morbid Angel и Slayer, които въведоха в дет метъла повечето по-късни банди. Влияехме се от всичко, но дет метъл сцената не беше толкова голяма тогава. Докато израствах, моите влияния бяха банди като Iron Maiden, Led Zeppelin и Black Sabbath, които ни показаха как трябва да звучи рокът. След това чух Metallica и Slayer, които ме вкараха в ъндърграунда и промениха цялата ми представа за това каква би могла да бъде музиката.

Как се стигна до реюниъна на Suffocation? Кой го инициира?

Нашият вокалист Frank Mullen ни събра. По това време той беше в Лас Вегас, а останалите живеехме в Ню Йорк и той обмисляше дали да се върне. Беше решил отново да събере бандата. Ние все още имахме силата, нуждата и волята да свирим.

Защо избрахте Relapse Records след реюниъна? Имахте ли предложения от други лейбъли и какви са отношенията ви с предишната ви компания – Roadrunner? Това е едно доста противоречиво име за много дет метъл банди; като че ли само Obituary в момента са при тях.

Да, да… Е, Roadrunner са голям лейбъл, но те така и не успяха да разберат каква значимост имат Suffocation за цялата дет метъл сцена. Когато решихме да се съберем пак, въобще не сме обмисляли варианта да подпишем с тях. Разбира се, бихме се радвали да имаме техните ресурси и разпространителска мрежа, но знаехме, че не биха могли да ни помогнат. Имахме предложения от Century Media и много други лейбъли. Relapse ни предложиха най-добрите условия. С тях се познаваме достатъчно добре и ние сме на първо място сред приоритетите им в момента.

Каква музика слушате в бандата, докато сте на турне?

Когато сме в автобуса, не слушаме много тежка музика, честно казано. Толкова сме изтощени от концертите, че не обръщаме внимание какво звучи. Изморени сме и последното, което искаме, е да трябва да се съсредоточаваме върху още музика. Доста банди ни дават свои записи и ние ги слушаме, но на едно турне имаме толкова други неща, които трябва да правим. Има огромно количество трудности, свързани със саундчека, самото шоу...

Имал ли си някога проблеми с малоумни расисти през годините на свирене в Suffocation?

Расизъм? Не, наистина не съм имал такива проблеми. През годините, които съм прекарал в бандата, може и да е имало по някой глупак в тълпата, които да размахва свастика или нещо подобно, но подобни много бързо осъзнават, че са на концерт на Suffocation и ще си изпатят от околните. Мисля, че повечето фенове на Suffocation ни ценят достатъчно и разбират, че цветът на кожата няма никакво значение в тази банда. Когато се появихме, ние донесохме със себе си нечувана до момента музика и зададохме посока, в която дет метълът да се развива. Глупостта на расизма не играе роля в кариерата ни.

Можеш ли да си представиш следното: Suffocation да открият концерт на The Black Eyed Peas?

Дали мога да си го представя? Не виждам защо не. Все пак, не мисля, че публиката ще е готова за нас, но съм готов да свиря с по-големи формации и да популяризирам Suffocation. Едва ли The Black Eyed Peas биха излезли на една сцена с нас – тъплата ще е доста разнородна...

Кои са петте най-разочароващи албума за теб през 2005-та?

Първо на първо, човек трябва да е слушал повечето албуми, за да бъде разочарован. Аз не слушам болшинството дет метъл банди днес, защото за мен те просто повтарят неща, които вече съм чувал. Освен това бих предпочел да изброя пет добри албума, отколкото пет разочароващи… Когато в Suffocation пишем нов албум, не слушаме почти нищо външно. Не търсим влияние от други банди. Ако слушаш всичкия този дет метъл, докато пишеш, се объркваш, не можеш да се съсредоточиш. Нямам време за други групи, защото слушам стотици пъти нашата собствена музика в периода на предпродукция. Така искам да се уверя, че тя е възможно най-добра и че хората ще я харесат.

Къде записахте “Souls to Deny” и бихте ли използвали същото студио и за следващия си албум?

Записахме го в нашето собствено студио. Ще го имаме предвид и за следващия албум, но сме отворени към всички възможности. Доволни сме, защото имахме възможността да инвестираме в собствено студио. За следващия албум, не мога да кажа. Може би отново ще го запишем там, а ще го смесим другаде.

Какви барабани и микрофони използваш?

Използвам комплект и чинели на Tama. По време на записите по миналия ни албум не разполагах с всички микрофони, които ми трябваха, затова използвах няколко AKG. Не са най-добрите възможни, но албумът все пак се получи доста прилично.

Каква е ситуацията в момента в Нюйоркската дет метъл сцена? Изглежда през последните години в САЩ има голямо разбуждане в дет метъл средите.

Мисля, че дет метълът като цяло е във възход. Нюйоркският дет винаги е бил силен и се е нареждал сред най-добрите. Не мисля, че това някога ще се промени. В момента фенската база е много силна, има цяло ново поколение от фенове.

За финал, одобряваш ли огромния военен бюджет на САЩ, който надхвърля 500 милиарда долара? Толкова пари биха могли да разрешат повечето социални проблеми в Америка. Наистина ли тероризмът е такъв проблем, или политиците спекулират с него?

Ако бяхме чак толкова богати, би имало смисъл да влагаме подобни пари във военните. Невинаги одобрявам това, което вършим с тях. Дали искам силна армия? Разбира се, всички искаме! Просто имаме нужда от някой, който да я ръководи с достатъчно здрав разум, вместо да унищожава други държави и територии, в които нямаме работа. Отиваме там и съсипваме живота на цели народи, така че е в реда на нещата да очакваме отмъщение. И тук не става въпрос за Съединените Щати; говоря за Джордж Буш. По-голямата част от населението не е съгласно с него. Лично аз смятам, че той е най-големият задник на планетата. Тероризъм има, защото сме тирани. Опитваме се да налагаме възгледите си на народи с друга култура и религия. Би трябвало да очакваме да се разгневят и да отвърнат с лошо. Бидейки страна, която допуска всеки да премине границите й, никога не ще знаем дали някой идва с намерения да вреди. Това са неща, от които трябва да се страхуваме. Разгневи хората и те ще ти отмъстят. Съществуват тези, които искат да навредят на САЩ заради неща, които сме направили. Ние окупираме територии и понякога унищожаваме неща, които не трябва да бъдат унищожавани. Но докато имаме президент като Джордж Буш, никой не поема отговорност за това. Такова е мнението ми.