Започвайки като поредната шведска дет метъл група, Therion впоследствие добавят мелодия и симфоничност към звученето си. По-късно включват хорове и класически инструменти в музиката си, премахват екстремните изстъпления и днес са образец за симбиозата между класическа музика и метъл. Настоящото интервю е взето от лидера на бандата, Christofer Johnsson, след издаването на последния албум - “Secret Of The Runes”…

Как би описал Therion в музикално отношение?

Групата е един динамичен музикален организъм, който непрекъснато се развива. Обичаме да експериментираме, смесвайки различни стилове и идеи в зависимост от настроението ни. Има толкова банди, които имат богата дискография, но сами се ограничават в рамките на строго определен стил. Например Saxon или Iron Maiden. В миналото сътвориха истински шедьоври, но напоследък не се справят толкова добре. Последният албум на Maiden страшно ми хареса, но между него и “Seventh Son” има някаква творческа дупка. Уважавам Saxon за това което правят и за това, че не им пука от нищо, но това не прави последните им неща по-добри. Радвам се, че ние не изпаднахме в същото положение, след като това е десетият ни албум. Когато вдъхновението ми се изчерпи, поемам в нова насока и се вдъхновявам от нови неща, като резултатът си остава Therion. Винаги съм възприемал групата повече като проект, който вечно се променя, отколкото като статично фиксиран състав от музиканти. В момента дори нямаме постоянен вокалист, но когато решим какъв глас пасва най-добре на новото ни звучене, ще назначим някой.

Все пак групата има постоянен състав. По какъв начин се различава Therion от Christofer Johnsson, създаващ самостоятелно музика?

О, те допринасят много! Аз може да съм основният композитор, но всеки от музикантите в групата има собствен стил и дава идеи. При записването на “Deggial” тъкмо се бяхме събрали и те просто изсвириха каквото им бях написал. Сега, за “Secret Of The Runes”, мисля че вече се почувстваха като част от бандата. Барабанистът (Sami Karpinen) например имаше пълна свобода - даваше различни предложения за ритъма на всяко парче, а ние сядахме и обсъждахме как би било най-добре. Записахме албума съвсем сами и сами го продуцирахме, дори използвахме собствено студио - беше много различно изживяване. Обикновено продуцентите слагат ограничения върху звученето на барабаните, понеже са в дисхармония с оркестъра. Реших, че това не може да продължава и албумът се получи доста добър откъм ритъм частта благодарение на по-разчупените барабанни ритми. Същото се отнася и за китарите, повечето от които записа Kristian [Niemann], тъй като аз бях зает с какво ли не. Колкото до солата, дадох му пълна свобода, като просто му казах кои са моментите за солиране. Записахме албума за шест месеца, макар да можехме да го запишем и за два - този път се стремихме към съвършен звук. “Deggial”, например, отне три месеца. За новия албум бачкахме всеки ден в седмицата по десетина часа и повече. Получи се много приятелска и задружна атмосфера в групата, всеки си пасна на мястото и си пое задълженията. Този път нямахме диригент за оркестъра, така че ми се наложи да се справя и с тази задача. От написаните към 600 страници партитури бях сбъркал само една, което страшно ме учуди. Като цяло почти нямаше проблеми по време на записите.

Често пъти си казвал, че подобни продукции са много скъпи. Това, че записвахте в собствено студио, промени ли нещата?

За да построим нашето студио дадохме горе-долу същите пари, които бихме дали за цялата звукозаписна сесия в някое друго студио. Музика като нашата не се записва къде да е, а три месеца в някое сериозно студио струват маса пари. Дадохме около $30,000 за оборудването, но си заслужаваше. А самото студио построихме сами - дори стените и т.н. Добре, че брат ми работи в строителна компания и ни помогна с изграждането. Миксирахме албума в друго студио, тъй като все още нямаме 64 канална апаратура, а държим на високото качество на звука. Пък и ние нямаме особен опит в миксирането, тъй че се обърнахме към Mikko Karmila от Finnvox. Той работи със страхотни групи, като Amorphis, Stratovarius и Nightwish. Сами нямаше да се справим с миксирането на толкова оркестрации, хорови партии и прочие.

Та значи албумът е записван без диригент на хора? Какво беше усещането да изпълняваш и тази длъжност?

Оркестърът беше шведски, тъй че нямах особени затруднения да им обяснявам, не както беше с немските музиканти навремето. Немският ми далеч не е перфектен, пък и техният английски не беше… Трябваше ми преводач, при което много от смисъла на казаното се губеше, най-вече що се отнася до музикалната терминология. Със съграждани се работи доста по-лесно. В Щвеция оперните салони не са пълни както в Германия, със застарели хора, слушащи само класика. Нашите музиканти имат и други интереси. Инструменталистът, който в оркестъра свиреше на тромпет и валдхорна, свири също така и в джаз група. Тубистът пък свири бас в някаква глем банда, нищо че работи в Кралската опера!

Помня, че през Theli периода беше доста притеснен дали хората ще оценят новата музикална насока на Therion…

Кариерата ми до този момент и бездруго не беше нещо, с което можех да се гордея особено. Не се продавахме добре, и поради това бях почти сигурен, че лейбълът ще ни изхвърли от каталога си…

След като Therion вече е утвърдила се група, чувстваш ли задоволство от постигнатото?

Честно казано, не се замислям много над такива неща - просто създавам музика, каквато сам бих искал да слушам. Ако на мен ми харесва, сигурно ще се хареса и на някой друг - поне така разсъждавам. С всеки албум положението е различно - “Deggial”, например, се продава по-добре от “Vovin” в САЩ, но не и в Европа. Често ме питат: “Би ли се върнал към стила на този или онзи албум?” Никога не бих го направил! Независимо от продажбите, лично за мен “Deggial” е с класи над предходните албуми. Много банди казват: “Новият ни албум е велик, най-добрият до момента и т.н.”, а ако не се продаде както трябва започват да разправят, че не бил толкова добър… Това са пълни простотии. Аз никога не бих издал албум, ако не съм готов да заявя пред себе си: “Това е най-доброто, което съм създал досега!” Ще ми се като стана на 50 години да съм доволен от това, което съм постигнал. А дали албумите ще се продават - няма значение. Важното е, че даваме на хората добра музика.

Любимият ми албум е “Theli” - беше нещо толкова различно…

Повечето хора смятат така. Забелязал съм, че дет феновете харесват най-много тъкмо “Theli”, докато “Vovin” е любим на слушащите готик. Хората като цяло се кефят на всичките ни неща - една група предпочита този албум, друга - онзи. Не бих искал да ни се случи това, което стана със Slayer… Каквото и да издадат сега, хората винаги ще си казват: ”Страхотен албум, но не е “Reign in Blood”. Радвам се, че нашата аудитория има различни предпочитания спрямо албумите ни.

Започнахте като дет група, но сега нямате нищо общо с този стил. Все пак, запознат ли си с това, което се случва в екстремната сцена?

Не особено, ако трябва да съм честен. Запознат съм с няколко банди, срещаме се по разни фестивали. Понякога от Nuclear Blast и Century Media ми пращат по някой запис, така че не съм се изолирал съвсем. Слушам по-известните групи, като Dimmu Borgir и Cradle Of Filth. Фен съм и на Finntroll, макар че е нужно немалко чувство за хумор, за да оцениш музиката им! Опитахме се дори да ги привлечем като подгряваща банда за турнето ни тази година, но те имаха проблеми с вокалиста, тъй че работата пропадна…

Да не би да имаш нещо против соло вокалистите?

Ни най-малко, но както казах вече, Therion е по-скоро музикална концепция, отколкото група. С един постоянен вокалист си ограничен, тъй като от него зависи твърде много. Вземете за пример Accept, Iron Maiden и Judas Priest, които смениха вокалистите си, но това не доведе до нищо добро. Дори Priest, които намериха певец с глас близък до този на Rob Halford, претърпяха провал. Аз предпочитам да съм свободен да избирам…

Защо не използваш по един вокалист за всяка песен?

Това не ми е хрумвало досега, но когато започна да композирам, аз не си казвам : “Сега това ще стане така, а това - иначе, и т.н.” Просто правя каквото ми хрумне в момента. Не премислям твърде дълго песните.

Намираш ли, че участието на вокалисти в песни като “Wild Hunt” или “Flesh of the Gods” превърна въпросните парчета в гвоздеи на албумите?

Според мнозина тези песни не струват. Според други пък са велики. Някои ми казват: “Защо набута тия парчета там, така съсипа всичко…” Предпочитам да комбинирам различни музикални стилове, обичам разнообразието. Например “Wild Hunt” е пълен провал на живо - на два пъти се опитвахме да я изпълним с Ralf Scheepers, но резултатът беше кошмарен и се отказахме.

Защо реши външен от групата човек да пише текстовете?

Thomas [Karlsson] е всъщност като пети член на Therion и е един от най-близките ми приятели. Започна да пише някои текстове още за третия албум и оттогава нататък това стана някаква традиция. В един момент просто изгубих всякакво вдъхновение относно текстовете. Те са нещо, което трябва да се създава спонтанно, а открих, че за мен това е най-трудната част и тъкмо писането на текстове ми отнемаше най-много време и в крайна сметка само бавеше издаването на албумите. Страшно харесвам текстовете на Thomas, защото те отразяват точно моите идеи, но по по-добър начин. Често самият текст ме вдъхновява да напиша музика към него. А Thomas е истинска ходеща библиотека - черпи идеи от какви ли не теми! Съжалявам, че нямам толкова свободно време както някога, за да чета колкото него. Страхотно е да имаш такъв колега и приятел, с когото да споделяш толкова много интереси. Колкото до новия албум, той всъщност е първият ни концептуален такъв - тематиката е тясно свързана със старонордическите митове и легенди. Според викингската митология, съществуват девет свята, всеки от които е представен чрез една руна. За всеки от тези светове направихме по една песен - заглавията малко си приличат, тъй като почти всички завършват с -heim. Тази дума на стар шведски означава дом, както и на съвременен немски. Примерно Schwarzalbenheim ще рече дом на тъмните елфи. Освен тези девет песни, имаме пролог и епилог. Прологът, “Ginnungagap”, обяснява за първичната пустош, бездната която съществувала преди появата на света. Разказва за смъртта на първия гигант Имир от ръцете на боговете, както и за създаването на земята. Затварящото парче - “Secret of the Runes”, съдържа квинтесенцията на целия албум. Това е истирията за Один, който се обесил на вечното дърво Игдрасил и в замяна получил мъдростта на деветте руни. Живеем в страна, където тези митове много се тачат, дори се изучават в училище - някак си те са част от живота ни. В Швеция имаме много древни култови постройки, останали от викингите. В почти всеки двор в Стокхолм има по един рунически камък.

Текстовете ти в ранните албуми на Therion на моменти са доста плашещи…

Да, тогава пишех по-социално ангажирани текстове, разбира се под влиянието на траша от края на 80-те. Помня, че Nuclear Assault силно ме вдъхновяваха. По самите текстове си личи, че са писани с помощта на речник, ха-ха… Мразех учлището тогава! Макар да обичах да чета и да се усъвършенствам, бях твърде непоследователен, пък и винаги бях мечтал да стана метъл музикант. Бях решил да пиша текстовете си на английски; тогава всеки слушаше Metallica, Nuclear Assault, Napalm Death - все банди, които засягаха социални теми. Все още споделям възгледите, които изказваха тогава, но не ми се струва редно да се влияе на чуждото мнение чрез каквато и да е форма на забавление, включително и музикална. Човек трябва да може да слуша музиката, която харесва, независимо какви са политическите или религиозните му убеждения. Някои блек метъл банди пеят подобни неща: “Прережете си вените в името на Сатаната!” Смешно е. След години тия хора имат семейства и деца и се чувстват неловко, че са пели подобни глупости. Ако съществуваше Дявол, той едва ли би се радвал особено, че хората си режат вените в негово име…

Видеоклипът на “Beauty in Black” също е от ранните дни.

Това е единственият свестен клип, който сме правили.

Видях го за пръв път в някаква компилация на Nuclear Blast, пълна с отвратителни клипове на разни ъндърграунд групи, но вашият изпъкваше с добра атмосфера и качество.

Похарчихме за заснемането му около пет хиляди долара, които тогава не бяха малко пари. За пръв път разполагахме с приличен бюджет и добра идея за клипа. По онова време повечето банди се снимаха куфеейки в разни фабрики или запустели руини. Ние си измислихме сносна концепция и попаднахме на човек, готов да я реализира срещу разумна цена. Целият процес на снимане при фотосесиите или за видеоклип, е твърде мъчителен. Някакъв стилист те украсява с дрехи, гримира те и прочие, а ти седиш като маймуна в зоопарк. За “Deggial” искахме да направим нещо различно, което да впечатли хората по същия начин, по който ги впечатли навремето обложката на “Theli”. Според мнозина тя беше пълна изродщина, но все пак много я обсъждаха - всеки тогава говореше за прословутата обложка с демоничното куче. Впрочем, обложката на “Vovin” ми е любимата. Колкото до новото видео, то ще бъде изненада! Учудвам се как успяхме да го заснемем с този бюджет… сигурно успехът се дължи на факта, че познаваме доста професионалисти от провинцията. В Стокхолм първият въпрос, който всеки ти задава е: “Колко ще получа аз за това?” В провинцията е съвсем различно, там като чуят че ще правиш клип, хората веднага се втурват да ти помагат.

Имам малък списък от групи, използващи доста класически елементи в музиката си. Кои от тях си слушал и какво смяташ за тях:

Symphony X.

Познавам ги само като име.

Проектът Nostradamus на Николо Коцев?

Не.

Lacrimosa.

Разбира се. С тях дори сме записвали в едно и също студио. Те са една от групите, насочили се към оригиналната класика. Повлияни са от по-традиционни творци като Бетовен, докато аз предпочитам по-нови неща, като Рихард Вагнер. Новия им албум е страшно добър!

И за финал, Rhapsody.

Невероятни са! Не съм слушал всичките им албуми, но от това което съм слушал, мога да кажа, че страшно ги бива. Използват доста модерни похвати, особено в хоровите партии. Иначе звукат им е силно бароков и личи влиянието от техничните композиции на Бах. Ние сме по-повлияни от романтичната опера - Щраус и Вагнер. Rhapsody са банда, която много уважавам. Друга такава група е Nightwish. Дори смея да твърдя, че това е една от групите, на които сме повлияли - това личи най-вече в първите им неща.

Аудиторията ви се състои главно от слушатели, незапознати с класическата музика. Как те кара да се чувстваш това?

Радвам се, че хората са с отворени умове - много от тях са потенциални фенове на какви ли не музикални стилове, но просто не са имали шанса да ги чуят. Сигурен съм, че мнозина биха слушали оперна музика с удоволствие, но за да вникнеш в нея се иска доста търпение и желание. Не е като да чуеш едно парче веднъж и всичко да ти стане ясно. “Götterdämmerung” например, или още “Залезът на Боговете”, е над шест часа! Трябва да я слушаш десетина-двадесет пъти, за да схванеш всички детайли. Да слушаш група като Therion е нищо като усилие, сравнено със слушането на Вагнер. Гледам на това и като на един вид врата за хората - след като се запознаят с музиката ни, биха могли да оценят и истинската класика! За мен Вагнер е гений - не знам как е могъл да създаде шестчасова творба, обединена от един мотив, всеки момент от която да е интересен и завладяващ…