Demon Hunter са сред западните групи, които с постоянство си заслужиха уважение и отдадена фенбаза. Избраният от групата субжанр им позволява да заменят често гонената цел, а именно – публикуван хит, със собствена цел – творение, което се вписва в християнската тематика. А когато обстоятелствата позволяват същото да бъде и хит, то следва абсолютна мелачка от здрави рифовки и брутални вокали. Сиреч, може да се каже, че има за всеки по нещо.
За последен път чухме Ловците през 2017-а, когато те издадоха отличителен труд, с който сякаш отрекоха тежкото в себе си. Това, разбира се, доведе до редица критики от фенове и новобранци, които очакваха нещо по-мощно. Следователно, в опит да задоволят всички, сега Demon Hunter издават два албума, назовани “War” и “Peace”.
“War” започва плахо, особено предвид името си. Но секунди по-късно, ритмичният риф завладява слуха и кара слушателя да се отдаде. Качеството е на ниво, а урокът изглежда поне частично научен. Равномерният характер на парчетата от началото на албума внася алтърнатив привкус, който подхожда на музиката. И тъкмо когато слушателя е готов да си каже „Е, хайде де, дайте и нещо по-здраво. Няма ли да качите над 120 BPM?!”, групата се раздава максимално с редица страхотни композиции, някои от които особено много ще се харесат на по-ранни фенове. Урокът в “War” е научен, а умението на състава да създава тежки, здрави композиции никак не е изгубено, дори напротив – показват, че владеят това изкуство по повече от един начин. Искате доказателство? Финалът “Lesser Gods” ви очаква. И налице е един траклист, толкова мощен, че го назовават „Война“.
“Peace” не започва никак плахо, особено предвид името си. Секунди по-късно, мелодичният риф завладява слуха и кара слушателя да се отдаде. Качеството е на ниво, и макар желаната тежест да не е налице, то тук има нов алтърнатив привкус, който подхожда на музиката. И тъкмо когато слушателя е готов плахо да попита „И няма повече от 2 балади? Наистина ли?”, групата показва траклиста – няма нито една. Налице са и редица страхотни композиции, някои от които особено ще се харесат на фенове на класическия метъл. Урока в “Peace” е научен, а качеството на състава да създава мелодични, емоционални композиции никак не е изгубено, а дори напротив – показват, че владеят това изкуство по повече от един начин. Искате доказателство? “Recuse Myself” ви очаква. И налице е един траклист, толкова благ и завършен, че го назовават „Мир“.
Както в историята се говори за пясъчната основа на мира, така в музиката може да говорим за крехката основа на вдъхновението. С тези два албума, може би дори напълно съзнателно, Demon Hunter ни доказват, че умеят занаята си. При това – със завидни заложби. И в двата варианта на изданието, музиката е на първо място, а тя звучи сякаш по-добре от всякога. И двете състояния на душата на Ловеца имат своите лоши страни, но в цялост – като далечен, огледален образ или рамо до рамо – изданието е едно от най-силните на състава.
