С годините суперпроектът на колоритния Tobias Sammet набира все по-голяма инерция, качвайки на борда както познатите любими изпълнители, така и свежи попълнения. Изявен певец, текстописец, продуцент и шегаджия, фронтменът на Edguy продължава да пилотира уверено кораба на мечтите си, без нито за момент да навлиза в черните дупки на пошлостта и творческия застой. И макар да няма как да очакваме повторение на грандиозните творби “The Metal Opera” 1 & 2, полетът продължава към бъдещето, разкривайки нови герои и хоризонти.
Център на историята в “Moonglow” е създание на нощта, което търси убежище от жестоката действителност в мрака и спокойствието на меката лунна светлина. Албумът е концептуален, а темата засяга борбата на личността и съхраняването на убежденията в заобикалящия свят, което го отличава от предишните многопластови истории. Обложката, дело на шведския художник Alexander Jansson, веднага потапя в атмосферата и идеята на записа, което допълнително спомага за неговото преживяване.
Освен промяната във историите и героите, се усещат новости и в музикално отношение. За разлика от обичайните прелюдии и инструментали, “Ghost in the Moon” започва ударно с вокалите на Tobi и преминава през различни вариации и настроения в своите близо 10 минути. Пътуването в новосъздадения свят продължава с първата чудесна изненада в записа, а именно “Book of Shallows”. Към познатите ни гласове на Ronnie Atkins и Jørn Lande се присъединяват Mille Petrozza (Kreator) и не кой да е, а пауър метъл гигантът Hansi Kürsch (Blind Guardian). Самият Tobias споделя, че е още от ранните години на Avantasia е искал да застане рамо до рамо с Hansi, което прави срещата с него още по-специална. Освен силното мъжко присъствие, в заглавното парче ставаме свидетели и на ново женско попълнение в лицето на Candice Night (Blackmore’s Night). Но нека нежният ѝ глас не ви подвежда – това въобще не е балада и, въпреки повторяемостта и леко хитовия заряд, моментално влиза под кожата. Следва най-дългосвирещият трак в творбата и първи сингъл от настоящия албум, поверен отново в ръцете на Kürsch и Lande. Смело и интересно на пръв поглед решение, но “The Raven Child” изиграва прекрасно своята роля. Атмосферата е подсилена с приказни келтски елементи в началото и се разгръща с всяка следваща минута, докато прераства в грандиозен опус. Всъщност, при създаването на песента Tobias е искал интрото да бъде изпято от жена, но впоследствие е сметнал решението си за прекалено клиширано – радост за ушите на всеки фен на Hansi. Дали защото е най-силният представител на албума или цялостно заради идеята и арта, но някак се очакваше приказните елементи, келтските мотиви и мистериозните прелюдии да се развият и в следващите композиции. Вместо това енергичната “Starlight” рязко променя посоката със зареждащо темпо и заразителни рефрени, които сякаш изтръгват слушателя от омагьосаната атмосфера. Баладичната “Invincible” укротява ритъма и дава възможност на Geoff Tate да направи първата си изява в записа. “Alchemy” започва обещаващо с променливо темпо, грабващи рефрени и един добре вплетен през цялото време основен китарен риф, но и не предлага повече от това. В “The Piper at the Gates of Dawn” се появяват още двама добре познати изпълнители в лицето на Eric Martin и Bob Catley. Резултатът е своеобразен метъл празник, наситен с бомбастични клавири, китарни импровизации и напевни вокали. “Lavender” не впечатлява кой знае колко в музикален план, но пък притежава чар и грабва със заразителни мелодии и настроение. Закриващата “Requiem for a Dream” е типичен пауър метъл в най-чистата му форма, което не е изненада, предвид че на сцената най-сетне се появява Michael Kiske.
Ако мислите, че “Moonglow” е албум, който може да бъде изслушан и разбран на един дъх, ще се наложи да ви разочаровам. Творчеството на Avantasia, за радост, никога не е страдало от синдрома на албумите-еднодневки, които са лесносмилаеми, но и също толкова лесно се забравят. Както и в предишните опуси, и тук има парчета, насочени към масовата публика, и такива, които трябва да се слушат с внимание към детайла. А най-хубавото е, че с всяко следващо завъртане ти харесват още повече.
