Здравейте, момчета! Като начало представете себе си и бандта си и разкажете малко повече за всеки един от вас. (Кога започнахте да свирите и малко история на самата група...)
Стъмпи: Здравей на теб и на читателите! Казвам се Станислав Станчев (Stumpy). Свиря на китара и изпълнявам повечето от вокалите. Започнах да свиря на китара още през 1992 г.
Стефан: Здравейте и от мен. Казвам се Стефан (Течо) и свиря на бас, и малко попявам. Започнах да се занимавам с музика преди около 10 години (94-а, да съм точен), когато свирех на един доста остарял Орфейски бас, хехе. Минал съм през няколко групи, като в Wartime съм от 99-а година.
Как бихте определили стила на Wartime? Има ли влияния при него от други банди, музиканти?
Стефан: Влияния винаги има, било то нарочно или не. При нас никога не е имало стремеж да приличаме на някоя група и ако това се получава, то е или случайно, или поради факта, че сме големи фенове на тази група. Колкото до стила, доста трудно ми е да го опиша... може би някакъв мелодичен траш/дет, с прогресив моменти?
Стъмпи: Стилът на групата бих определил като смесица от траш, прогресив, дет и пауър. Влиянията при мен са от групи, като Kreator, Death, Blind Guardian и китаристи като Jason Becker, Steve Vai, Marty Friedman и др., а също така от неравноделните ритми в българския фолклор.
От къде идва името на групата и каква асоциация би трябвало да внушава?
Стъмпи: Името Wartime всъщност е взето от песента “Arise” на Sepultura (където се споменава Wartime conspiracy). Всъщност точно Wartime Conspiracy беше първоначално идеята за име на групата. В последствие се спряхме само на Wartime (военно време, време за война), като отражение на световната действителност, вечните конфликти. От друга страна има смисъл и като синоним на живота и вечната борба.
Имате ли записан албум/демо запис? Разкажете ни нещо повече за това.
Стефан: Имаме два демо записа, направени преди доста време... Първият е наречен “Perfect World” и е от далееечната 1998-ма година, като песните са записвани от 95-а до 97-ма. От тогавашния състав в момента в групата е останал само основателят й – Стъмпи. Второто демо е записано през 2000г. в Студио Х в София и определено показва стила на групата и дава достатъчно добра представа за нея. От тогавашния състав сме останали само аз и Стъмпи, като мисля, че изгубихме доста време от издаването на този запис и се надявам да го наваксаме сега, след като отново свирим усилено. И двата записа са качени в нета и са лесно откриваеми за свободно сваляне. В момента сме в процес на разработка на нов сайт, но дотогава песните ни могат да бъдат свалени от стария ни сайт на следния адрес: http://wartime.ludost.net/.
Какви етапи съдържа творческия процес при вас? Чие дело е музиката, текстовете?
Стъмпи: Ами основно аз измислям музиката, като на репетиции идеите се доразвиват и в последствие аранжират.
Стефан: Стъмпи е основата на групата, хехе. Колкото до текстовете – те принципно се пишат от него и от мен. Но ако някой друг в групата напише добър текст или музика, не бихме се колебали да го/ги включим. (Е, това засега не е ставало, хехе.)
Какви теми разглеждат текстовете ви?
Стефан: Най-различни. Не бих казал, че акцентираме на някакви определени теми.
Стъмпи: Теми за живота, за проблемите, за настоящето и бъдещето. Също и исторически събития, най-различни неща.
Пеенето на български език ще стане ли някога и ваш приоритет?
Стефан: Не мисля, не виждам как би станало това.
Стъмпи: Възможно е да направим една или две песни на български, но като цяло тази музика звучи добре на английски и пеенето на български няма да стане приоритет.
Всички много добре знаем в какво състояние е българската метъл сцена. Как вие оценявате това състояние/мнението ви за него?
Стефан: Не съм достатъчно наясно дали в България изобщо има метъл сцена... По-скоро няма. Принципно съм оптимист и мисля, че нещата ще се променят към добро, но няма да стане лесно.
Стъмпи: Моля!? Шегувате ли се? Да погледнем по-глобално на ситуацията. В България за съжаление се толерират застаряващите звезди, които са гаранция за печалба. Няма промоутър, който да организира концерт на актуални банди, като Nevermore, Arch Enemy, Soilwork например, които са на върха на кариерата си, или представители на немската сцена, като Blind Guardian, Gamma Ray, Rage… Та какво остава за бедните български групички, които тепърва прохождат. Това си е направо Causa Morti.
Какви са бъдещите ви виждания за това което правите? Някакви планове?
Стефан: Планове винаги има. В момента се стараем да композираме нови неща, не бързаме особено, като след това бихме искали да запишем и някакво демо / промо или пък мини албум, надявам се последван и от дългосвирещ запис. Също така имаме желание да свирим и на живо, но не това да става особено често. Твърд противник съм да се свири често на живо.
Стъмпи: Аз пък съм на мнение, че музикант се става на сцената и съм за честото свирене, но пред различна публика. Плановете са да бъде композиран авторски материал и заедно с песните от демото “Entrapment” да бъде записан качествено албум от 9-11 песни. В най-близко бъдеще първо ще се концентрираме върху демо от 3-4 нови песни, като амбицията е то да бъде реализирано есента на 2005 г.
Кога и как можем да ви чуем на живо? Къде обикновено става това?
Стефан: Не бих казал, че сме група, която да прави много концерти, те мисля са по-скоро изключение. Когато има добра възможност за изява – бихме участвали и тогава ще се постараем максимално много хора да разберат за това.
Стъмпи: Дори за родната софийска публика не е често явление наша изява на живо. За съжаление и вариантите за живо свирене на група с такъв стил музика не са твърде много. “О, Шипка”, “3 Уши”, клубове в София, някои от традиционните фестивали, като “Берксток” и “Рок Предел”, организирани концерти в читалища и малки зали са някои от местата, където е най-вероятно да ни чуете.
В последно време фестивалните прояви в страната ни зачестиха. На много от големите концерти подгряващи банди биват родни такива. Как смятате – дали някой ден можем да видим и Wartime да подгрява преди някоя голяма банда? И имате ли мечтана група, която бихте подгряли за българските фенове?
Стефан: Мисля, че за музикантите от всяка група би било чест и голямо удоволствие да свирят като подгряващи на голяма банда, ние не правим изключение от това. Въпросът дали ще стане има отговор отново в бъдещето. За мечтана група, която да подгряваме – за мен лично Death, нещо, което за жалост е невъзможно.
Стъмпи: Напълно реалистично е излизането на Wartime като подгряваща група на голяма банда. Но дайте да се разберем какво означава “голяма банда”. Такава, която е продала пет милиона албума ли? За мен мечтани групи, с които бих желал да изляза на сцена, са Nevermore, Kreator, Annihilator… Т.е. групи, с които имаме сходство на концепция. Т.е. траш метал основата, надградена по специфичен за всяка група начин.
Стефан: Абе и при разлика в концепцията бих направил, хмм... “компромис”, хехе.
Колко далеч, според вас, би могла да стигне една банда като вашата в своето развитие?
Стефан: Амии – няколко платинени албума, множество концерти в препълнени зали поне за 30 000 човека - това като че ли е минимумът! А иначе сериозно – наистина не знам. Колкото се може повече, какво ще рече това, времето ще покаже. Да се изхранваме от музика би било наистина голямо постижение, но това е май в сферата на мечтите. Бих бил щастлив, ако музиката ни се харесва от истински фенове и те разбират и обичат това, което правим.
Стъмпи: Колко далеч, питате? Толкова далеч, колкото са далеч мечтите ни. Ние сме реалисти и не градим празни илюзии. Идеята, върху която сме се концентрирали, беше загатната от групи като Cynic, Atheist, Control Denied и др. Това са групи, които по стечение на обстоятелствата никога не получиха нужното признание и успех. Желанието ми е да продължим и доразвием тази линия, която дори в световен мащаб никога не излезе от ъндърграунда, въпреки многобройните си фенове - жертва на гнил бизнес и недалновидност.
Няколко български метъл банди подписаха успешни договори с чужди лейбъли. Реално и постижимо ли е това за Wartime?
Стефан: Предполагам, че да. Но е рано да се говори за нещо такова. Амбиции имаме, но само времето ще покаже какво ще стане.
Стъмпи: Според мен все още няма наистина успяла българска банда. Договор с чужд лейбъл си е абсолютно постижим. Но това е само един от аспектите на дейност на групата.
Знаем, че в репертоара ви има няколко страхотни кавъра. Как избрахте точно тях и ще има ли и други? Какво е мнението ви за кавърите като цяло?
Стефан: На мен винаги много ми е харесвало да свиря кавъри, с която и да било група. Мисля, че освен удоволствието от изсвирването, при начинаещите банди това спомага и за тяхното развитие и като музиканти и като група. Така че лично аз съм абсолютно ЗА кавърите. Относно избора на самите песни – обикновено това са парчета, които всички, или поне почти всички в групата харесваме. Често предварително се разбираме коя да бъде песента, но се е случвало дори на самата репетиция някой да засвири нещо познато и просто решаваме да направим кавър.
Стъмпи: Кавърите са това, от което всеки музикант стартира. Те са това, което едновременно гради и надгражда свирещия в стремежа му към по-сложни, по-виртуозни песни и пасажи. Те са нужната основа, върху която да стъпиш и да градиш собствен стил. Кавър версиите, които Wartime изпълняват, са песни на Death, Arch Enemy, Children Of Bodom, Kreator, Annihilator… Като това са песни, любими на всички нас. Така да се каже, поне по отношение на избора на песни за кавъри никога не е имало разногласия.
Кои са петте ви любими групи?
Стъмпи: Death, Blind Guardian, Helloween, Angra, Nevermore.
Стефан: Death, Gamma Ray, Iron Maiden, Blind Guardian, Cynic. Това е нещо като all time favorites.
Няколко думи за читателите ни…
Стефан: Благодаря и за интереса, който проявявате към бандата, наистина!!! Ами, бих се радвал, ако повече хора се заинтересуват и чуят демо записите ни, и още повече – ако ги харесат. От момента когато записахме второто си демо, то е качено за свободен даунлоуд, така че сваляйте смело! А иначе, несвързано с групата – бъдете живи, здрави и много истински!
Стъмпи: Благодаря за интереса към Wartime. За хората, които слушат тази музика – дръжте сетивата си будни, в България има доста таланти, които никога не изплуват. Време е това да се промени. За хората, които свирят, ще цитирам една мисъл на Марти Фридмън: “The more you think the better you play”. Мислете, интересувайте се, работете върху своите мечти всеки ден и те ще станат действителност.
