Интервю с Miguel Trapezaris, басист на Winter's Verge.
Привет от България! Не виждаме ярки кипърски звезди на метъл небосклона всеки ден, разкажи ми повече за тамошната сцена.
Здравей! Конкретно метъл сцената е доста малка, също като самия остров, но имаме някои доста добри групи. В момента се сещам за имената Sulphur Generation (класически рок), Blynd (неохардкор/траш), Prodigal Earth (хеви), RUST (олдскуул хеви), но има и други, които си заслужават. Наскоро Nicholas, мозъкът зад Prodigal Earth, издаде втория албум с другия си проект Arryan Path, които правят страхотна музика. Препоръчвам го на феновете на мелодичния метъл.
Какво изобщо е да си група в Кипър?
Ами, не е лесно. Нямаме особени проблеми с организирането на концертите си, но затова пък самите места, в които можем да свирим, са ограничени. В крайна сметка, в страната има около 1000-2000 души, които слушат метъл и посещават концерти, което води до по-малък сценичен опит и ограничен пазар. Единственият начин да започнеш нещо сериозно е да се опиташ да пробиеш в чужбина, но това значи да се откажеш от много неща и да направиш определени жертви. Имаме добри музикални студия, но трябва да работим много, за да постигнем някакво ниво на професионализъм, което да ни издигне до стандарта на европейската сцена. Това е и една от причините да записваме албумите си в Германия.
Защо престанахте да работите с Limb Records и доволни ли сте от промоционалната кампания на Massacre?
Limb Records спомогнаха много за установяването на името Winter’s Verge в чужбина, но имахме известни разминавания спрямо музикалната насока на новия албум и затова решихме да прекратим договора. Massacre са доста повече в час с нашата гледна точка и сме доволни от това, което правят за нас.
Lia продуцира предишния ни запис, всъщност той беше този, който ни “откри” онлайн и ни удари едно рамо за договора с Limb Records. Той хареса песните, които вече бяхме записали по това време за дебюта си “Another Life, Amother End”, но идеята му беше, че може да поработи и да доизглади звука, което и стана. Адски сме щастливи да работим с професионалист като него!
Поздравления за цялата работа, която сте хвърлили по “Tales of Tragedy”, комбинира пауър и прогресив метъл по страхотен начин! Какво могат да очакват от музиката му тези, които все още не са имали възможността да се запознаят с групата?
Харесваме най-вече атмосферата и мелодиката в музиката, постарахме се да наблегнем най-вече на тези два елемента в албума. Всички работим здраво и се опитваме да се усъвършенстваме като група, затова и вмъкнахме някой и друг прогресив елемент, като внимавахме много все пак това да не доминира над останалата част. Също така натрупахме известен опит в студиото покрай записите на първите си два албума, така че сега бяхме по-уверени в себе си и успяхме да създадем музика, която да ни звучи естествено. Никога не сме се опитвали да подражаваме на някого, стараем се да бъдем най-вече себе си. Затова хората могат да очакват един епичен, атмосферичен и най-вече искрен албум.
В записа има много хитови парчета като “Old Man’s Wish”, “I Swear Revenge” и “The Captain’s Log”, но какво ви вдъхнови да запишете толкова емоционална балада като “For Those Who Are Gone”?
Вокалистът ни George написа текста към това парче. Звучи актуално и същевременно трогателно, защото е за тези, които сме изгубили или ще изгубим някого. Често забравяме, че във всеки един момент можем да останем без някое скъпоценно за нас същество, а това в края на краищата ни прави хора. Текстът е отворен за интерпретации и всеки може да го разбира както желае – може да се става дума за конкретен човек или пък за едно цяло поколение. В книжката към албума, текстът на “For Those Who Are Gone” е съпътстван от цитат от поемата “Сред полетата на Фландрия”, написана от Джон Маккрей през Първата световна война, чието настроение също може да бъде отнесено към самата песен.
Във втория си албум “Eternal Damnation” звучахте доста по-зряло в сравнение с дебюта. Как се чувствате сега, след като “Tales of Tragedy” е факт? Какво се промени за групата?
Най-голямата и очевидна промяна беше присъединяването на барабаниста ни Chris Ioannides. Той е голям професионалист, има практика над 12 години и е работил с всеки вид музика, който може да ти хрумне. Сигурно вече не може да преброи албумите, които е записал през това време, а и е един от малкото хора в Кипър, които имат официален международен договор (с Pearl drums в неговия случай). Той внесе голям практически опит в цялата банда. Също така и научихме много покрай записите на “Eternal Damnation” и записахме наследника му по-бързо и лесно, но най-вече се опитахме да надминем миналия резултат. Винаги е добре да знаеш с каква цел точно влизаш в студиото, хаха!
Има ли конкретен композитор измежду вас, или всички заедно работите по песните?
Хм, нещата се задвижват тогава, когато някой от нас излезе с конкретно предложение за дадена песен. Дори и да става въпрос за някаква мъглява идея, всички се запознаваме с нея, случва се няколко души от бандата да работят заедно по това и резултатът често няма почти нищо общо с началната цел. Winter’s Verge е колективно ориентирана банда, поне що се отнася до композирането. George пише текстовете, но самите песни са плод на труда на всички нас, а това е една от силните ни черти.
Съвсем наскоро бяхте на турне с пауър метъл класиците Stratovarius и с Tracedawn, която са млада, но многообещаваща формация. Как се разбрахте с тях, успяхте ли да се настроите на честотата на финската влъна?
Беше нещо, с което никога досега не се бяхме сблъсквали. Stratovarius е една от най-любимите ми групи въобще, а в Tracedawn са се събрали изключително талантливи момчета, които свирят страхотна музика! Преживяването беше уникално, забихме няколко фантастични шоута с тях, а и те всичките са много земни хора, с които е лесно да намериш общ език. Финландците имат някои доста странни навици, но същото се отнася и за нас, така че въобще не мога да се оплача от турнето.
По време на същото турне свирихте и в София. Все си мисля, че хората тук харесаха музиката ви и откликнаха много естествено, но какви са твоите лични впечатления?
Повярвай ми, не съм сам в твърдението си, че концертът в София беше един от най-добрите в рамките на цялото турне. Stratovarius и Tracedawn бяха трогнати от чудесното посрещане, което получиха и споделиха същото. Феновете буквално полудяха, личеше си, че всички се забавляват искрено, което подхрани енергията на шоуто допълнително. Без да преувеличавам, това беше един от най-добрите концерти, на които някога съм свирил през цялата си кариера и ще се радвам да се върнем и да свирим отново за вас.
Дано да е по-скоро, за нас ще е удоволствие да ви видим пак! Кои са групите, изиграли най-голяма роля при изграждането на облика на Winter’s Verge?
Най-вече Stratovarius, но също така банди като Blind Guardian, Sonata Arctica, Iron Maiden, Deep Purple, Dream Theater, Children of Bodom. Pantera и Rage също имат пръст във влиянията, но списъкът е дълъг. Двамата с клавириста ни Stefanos слушаме и много класическа музика, аз завърших точно това в университета, така че и там могат да се търсят референции. Гледаме да обхванем различни неща, за да обогатим себе си и Winter’s Verge колкото се може повече.
Кои са албумите, които те въведоха в тази музика?
Iron Maiden – “Seventh Son of a Seventh Son”, Metallica – “Ride The Lightning”, Angra – “Holy Land”, Gehenna – “Malice”, Opeth – “Morningside”. Тези пет творби са виновни за влечението ми към метъла и в голяма част отговорни за изграждането на стила ми.
“Tales of Tragedy” съдържа няколко “морски” лирически идеи тук-там, но така и не упражнихте това върху целия албум. Мислили ли сте да запишете изцяло концептуална твобра?
Всъщност, идеята ни беше да включим по една песен за морето във всеки албум. В “Eternal Damnation” това беше “To You I Sail Tonight”, а тук имаме “The Captain’s Log”, от която е почерпена и идеята за обложката на албума. Тъй като живеем на остров, морето е нещо специално за нас. В “Tales of Tragedy” има една по-свободна концепция – всяка песен представя определена трагична история, така че заедно оформят нещо като колекция от избрани елегични разкази. Наистина, не сме се замисляли за чисто концептуален албум... По-нататък може и да запишем такъв, защо не?
Как виждаш бъдещето на бандата през следващите няколко години?
Ако говорим за продажби, нямам идея - това не е нещо, което мога да предскажа. Музикалната индустрия е много динамична, така че времето само ще покаже. Ако нещата се задържат поне на сходно ниво, плановете ни са да направим още повече турнета и да се включим към някои от по-големите фестивали в чужбина, за да могат повече хора да се докоснат до музиката ни. Ще продължим да издаваме албумите си и се надявам да израстнем още повече като музиканти и група!
Тук е мястото да ти благодаря за времето, прекарано с чудесната ви музика, както и за това, което ми отдели за интервюто. Кажи нещо на феновете в България, които спечелихте с шоуто си тук. Пожелавам успех на теб и Winter’s Verge, продължавайте да ни радвате!
Благодаря, че дойдохте да ни подкрепите, че се раздадохте заради нас и че прочетохте това интервю. Интересно е как България се превърна в любимото ни концертно място само за една вечер. Специални поздрави на столицата ви, ще се върнем в София и ще свирим за вас отново при първа възможност!
