Наскоро изрисувах емблемата на Front Line Assembly дълбоко в кожата си. Тяхната, както и тези на Nine Inch Nails и Skinny Puppy, ще нося върху себе си завинаги. Ето толкова зачитам това име. Разбира се, подобен жест на почит носи със себе си някои рискове. Като например любимата ти банда да се издъни жестоко с новия си албум, превръщайки себе си и теб в посмешище.
За щастие, при FLA рискът е нисък, напук на присъщата им експерименталност. Първо, Bill Leeb (mano de oro на проекта) мъдро канализира увлеченията си към по-меките или брутални звуци в eфирния Delerium и безпрошковия Noise Unit. И второ, в богатата дискография на FLA, проследяваща практически всичко, случвало се някога в електронната музика, няма издание, което да не е най-малкото интересно. Както и супер актуален за времето си – макар последното да не се нрави особено на феновете, които искат нов прочит на любимия си албум.
Така излезлият през 2013-а година “Echogenetic” си навлече подигравки от индъстриъл “елита” заради влиянието от дъбстепа и тогавашната клубна музика. Аз лично се разбих и продължавам да го слушам заедно с електро индъстриъл класиките “TNI”, “Caustic Grip”, “Hard Wired” и “Millenium”. Казано накратко, Bill Leeb и Rhys Fulber (когато е наоколо) бачкат яко и са доказали, че може да им се разчита да създадат нещо качествено.
И така, пет-шест години по-късно дъбстепът общо взето ни е писнал, а FLA първо ни подгряха с превъзходния саундтрак към играта “WarMech”, преди да излезе “Wake Up the Coma”. Новият запис на асамблеята е много неща наведнъж. Първо бих го определил като колекция от страхотни парчета, сред които само кавърът на Falco ме оставя безразличен – ако не друго, поне Bill и Rhys са се позабавлявали заедно с Jimmy Urine. Второ, албумът едновременно продължава в духа на “Echogenetic” и гледа назад към случилото се между края на 80-те и средата на 90-те години.
Звукът е съвременен, но постигнат с ретро подход. Заслушайте се в грубиянските аналогови бас линии на повечето парчета, или по пънкарски забързания ритъм в “Arbeit”. Друг отблясък тук е едноименното парче, където се изявява Nick Holmes с брилянтно изпълнение. В албума има такива, които биха могли директно да влязат в “Echogenetic” (като “Negative Territory” и откриващата “Eye On You”), и клубни бенгъри (“Living a Lie”, “Structures”). За повече от 10 прослушвания обаче нито едно от тях не успя да ми разпробие главата, за да бъде запаметено завинаги. И за добро или за лошо, ако слушате FLA отдавна, няма да чуете нищо ново.
Макар и много доволен от албума, съм на мнение, че той спокойно можеше да излезе в рамките на две-три години след “Echogenetic”, след което Bill и Rhys да променят концепцията. Но както и да е, по-важното е, че “Wake Up the Coma” държи висок стандарт и в него има по нещо за всички – и за хлапетата, и за дърти rivetheads, и даже за тези, които просто се кефят на електро. Не предвещавам да ми омръзне за доста време занапред.
