Австралийската метъл сцена винаги е била учудващо експериментална. Макар и не особено голяма, тя е дала на света някои от най-известните групи в историята, а в същото време успява да поддържа и брутален ъндърграунд, пълен с всякакви екстремни творения. Illimitable Dolor носят в себе си познатата до болка на феновете на жанра австралийска злоба, но са успели да я преплетат с европейската меланхолия. Резултатът от тази симбиоза е вторият им албум – “Leaden Light”.
Всъщност меланхолия тук няма. Далеч по-удачно е да говорим за тотално отчаяние, скръб, болка. Музиката на Illimitable Dolor не е обикновен дуум метъл. Тя е много по-бавна, много по-тежка. Абсолютен фюнеръл. В откриващата дългосвиреща пиеса “Armed He Brings the Dawn” музикантите са успели да заемат успешно откачения талант на големите Skepticism да вкарват загадъчно по някоя мажорна нота в иначе минорните постройки. Така музиката става още по-депресираща. Дори това, което трябва да е весело, е тъжно. Второто парче, “Soil She Bears”, носи странни прилики с метода на композиране на ранните Swallow the Sun – тежки, бавни (баааавни) и отчайващо зарибяващи рифове, заради които със сигурност се стига до повторно слушане.
“Horses Pale and Four” ни връща там, където приключи откриващата “Armed He Brings the Dawn”. Както и при първото произведение, това също надвишава десет минути, но те едва ли биха се усетили, предвид темпото. Това е типично за този поджанр, така че не би трябвало да прави впечатление. “Leaden Light Her Coils” започва с красива клавишна интродукция и определено се очертава като най-многопластовата песен в албума. Дълбоките гроул вокали вероятно биха накарали дори цветята в стаята ти да увехнат. Болката, която излъчват, е неописуема. Лирическият герой се е примирил с тъгата си. Няма никакво намерение да се бори с нея, а по-скоро я приема като нещо естествено – като част от неговата същност.
Закриващата “2.12.14” е подходящ финал. Красивият чист китарен звук и речитативът, който напомня за творчеството на Saturnus, вещаят само едно – смърт. Няма изход. Краят е фатален, но зависи от гледната точка. Смъртта е тъжно събитие, така е. Но изпълнители като Illimitable Dolor ни отварят очите за красотата на тъгата от загубата. Не всеки би разбрал. Затова “Leaden Light”, както и фюнеръл дуум метълът като цяло, ще бъдат оценени само от избраници.
