Пет години след дебюта на I Prevail, “Heart vs. Mind”, равносметката показва, че младите американци държат на своята философия на действието. След набор участия, концерти и дни, прекарани в активна комуникация с публиката, разрастването на фенбазата е приятен факт, а отдадеността им абсолютно заслужава награда. Сега бандата е готова да пуснат и следващата глава в музикалната си сага, озаглавено “Trauma”. Повърхностните сравнения показват, че това отново беше чакан труд със страхотна обложка и име, което няма как да не притесни запознатите с жанра.
Началото е рязко, като събуждане със звук от резачка: безкомпромисният хит “Bow Down” цари. Само заради това парче си струва да се чуе албумът, защото до края то остава властващата композиция. След приятна прелюдия, още в трак 2 откриваме, че и тук присъства тенденцията от “Lifelines”, а именно – смесването на множество жанрове. Този път обаче не само пеенето има поп привкус. Въпросният е отразен главно чрез типичните за модерната музика трап чинели и мелодични прогресии, с които сме повече от запознати (от радиостанции, които слушаме основно по принуда в градския транспорт). Всичко изпълнено запазва кристалната си, ударна обработка, което позволява и на някои от по-нетипичните излияния на групата да бъдат влиятелни. Но дори така, налице са цели отрязъци от музиката, които биха ви накарали да се зачудите дали все още слушате пост-хардкор творба. А докато сме на жанрова тематика, струва си да отбележим, че не на едно място изданието бе отбелязано като „emo”, което не може да бъде оспорено. В траклиста присъстват основно наративно тежки и негативни парчета, което не им пречи да звучат добре и дори оригинално на моменти. Жалкото е, че това означава, че веселяшките поп-пънк вметки от последния запис тотално са изчезнали, което прави този тежък за слушане.
Реалистично би било предположението, че I Prevail търсят себе си в този труд, което е типично за Ерата на Втория Албум при която и да е група. Тепърва те се сблъскват с фактологията на успеха и проблемите, които идват с него. Трудно е да наречеш “Trauma” слаб, тъй като е стилистично богат, добре структуриран и пъстър откъм обработка. Но цялостната му тематика е натоварваща, а отвъд това – жанровите изменения клонят по-скоро в посока, която метъл аудиторията избягва, като рап, поп и балади.
Съставът продължава да бъде все така отдаден, което прави впечатление. А измежду целия траклист има общо четири мелачки, които абсолютно си струва да бъдат чути от фенове и новобранци. За остатъка от песните тук, ще трябва всеки слушател да реши сам за себе си. Примесите са много специфични спрямо вкуса, но пък резултатът е приятно паразитен. И определено I Prevail заслужават поздравления – не всяко рап/поп-кор парче е способно да не провокира skip-trigger-а на типичния метъл слушател.
