Петият албум на вече превърналите се в институция Periphery се казва “Periphery IV: HAIL STAN”. Гениално, нали? И все пак не е като да е изненада. Американските техничари винаги са намирали начини да ни забавляват със символи, заглавия и текстове. И точно това е ценното на тази група – колкото и да е комплексна музиката им, в основата си никога не е твърде претенциозна. Така музикантите съвсем спокойно могат да се пласират и сред нефенове на прогресива.
“Periphery IV” беше един от най-очакваните албуми за 2019-а, поне сред просветените. Интересно беше в каква посока ще поеме групата. Издаден преди няколко години уж на шега, “Periphery III: Select Difficulty” пожъна неочакван успех, но голяма част от най-старите фенове като че ли останаха леко недоволни от по-мелодичната линия, която изданието наложи. В него насеченият джент отстъпи пред на пръв поглед не чак толкова динамични ритми. Дълбокият прогресив беше умело скрит под лесносмилаеми постройки, а Spencer Sotelo насочи вниманието си към чистите вокали и ни позволи наистина да оценим огромния му талант.
Тази година с “HAIL STAN” Periphery като че ли откриват златната среда. Звученето е втежнено в сравнение с предния албум, но има и много мелодия. Тук ще чуеш и може би най-силните вокални изпълнения на Spencer изобщо. Прогресът му е повече от очевиден. С всяко следващо издание фронтменът звучи по-изчистено, а диапазонът му и тук, както и в “Periphery III”, се разтяга сякаш до небето. Ревовете му продължават да са удивителни. Под клипа на сингъла “Blood Eagle” в YouTube някой неслучайно беше написал коментар, че Periphery като цяло звучат убийствено, когато са ядосани. А кратката, но доста злобна “CVRCH BVRNER”, дава ясно да се разбере, че “HAIL S(A)TAN” е не само готино тежък, но е и trve, че и kvlt даже.
Като продукция американците винаги са били в крак с модата, така че можеш да очакваш един от най-качествено записаните албуми на пазара. Като музициране групата прави поредна крачка напред в развитието си. Експериментите никога не свършват. Още откриващата песен, “Reptile”, впечатлява не само с дължината си от над 15 минути, но и с това, че се изслушва неусетно. Малко по-напред пък ще попаднеш на “Crush”, в която няма никакви китари. Ето така се прави метъл! Ако искаш да пуснеш Periphery на човек, който изобщо не слуша метъл, това е парчето. Безспорно една от перлите на албума.
От друга страна, колкото и различно да звучат, Periphery винаги знаят как да напомнят за познатите ни, най-силни техни страни. “It’s Only Smiles” напомня на “Alpha”, но в малко по-лек вариант. “Follow Your Ghost” налага по-разчупена структура, наподобяваща “Habitual Line-Stepper”, но с по-бавно темпо. А дали закриващата “Satellites” може да се сравнява с брилянтната “Lune”, само времето и феновете ще кажат.
