Когато Eluveitie издадоха “Rebirth” преди една година, повечето от феновете решихме, че заедно със сериозната промяна в състава предстои и такава по отношение на звученето. За съжаление, новият албум на швейцарските фолкъри не успява да покрие очакванията, поне що се отнася до този аспект. От метълкор забежките няма и следа, а “Rebirth” си остава най-експерименталното парче в диска.
“Ategnatos” е класически Eluveitie. Не е най-доброто им издание, но със сигурност не е и най-лошото. Ако ти се слуша фолк метъл през 2019-а, това е точният албум. На пръв поглед ще ти се стори, че в траклиста има необичайно много изпълнения. Това е само зрителна измама. Част от заглавията са интродукции и речитативи. Този модел, при който се отделят отрязъци от песента, които не са хомогенна част от нея, но все пак са свързани, е противоречив. От една страна, форматът е удобен при слушането онлайн. Така винаги можеш да си пуснеш директно парчето, което те интересува, без да си хабиш времето с разни удължаващи композицията звуци. От друга страна, едва ли музикантите биха одобрили подобни действия от слушателите си. Затова подобно решение е странно.
Интересна е структурата на албума. Едноименната песен поставя началото с особена амбициозност, съчетаваща всичките елементи на групата, които ще чуеш по-надолу. След това тези елементи започват да се разгръщат един по един и на всеки се отделя специално внимание. И така почти до самия край. Всяка композиция изпъква с нещо различно. На едни места ще слушаш бесен мелодет, на други – скоростни рифове, придружени от игриви флейти или гайди (това е нещото при Eluveitie, което никога не омръзва).
Но при все че албумът предлага страхотни песни, нещо му липсва. Липсва му това, което го няма никъде другаде в траклиста, освен в “Rebirth” – разчупване на статуквото и правилно използване на потенциала в групата. Fabienne Erni показа изключителна вокална техника в акустичния “Evocation II: Pantheon”. Тук на много места звучи точно като Anna Murphy, което е откровено похабяване на талант. Що се отнася до китарите, пробвай да откриеш разликите в звука между “Ategnatos” и “The Spell” на Cellar Darling. Няма, нали? Сякаш Ivo Henzi се е върнал в групата, за да запише някой и друг риф.
В крайна сметка, с този си албум Eluveitie застават на кръстопът. Въпросът е как ще подходят след няколко години със следващото си издание – дали ще продължат да предлагат на феновете още страхотна музика, но същата като преди, или ще се опитат да модернизират фолк метъла. Вторият път е по-опасен, но евентуалните успехи биха били огромни.
