Измежду многото реюниъни, с които финансовата криза и носталгията на определени хора по миналото им бяха така любезни да ни зарадват, този на Soundgarden си остава един от най-неочакваните. Завръщането на известни или не чак толкова известни, но еднакво значими за жанровете си имена като -(16)-, Fear Factory, Celtic Frost, Swans и Alice in Chains дойдоха не просто за да напълнят нечия кредитна карта. Те доказаха неща, за които не сме и предполагали, че има някаква, макар и малка, вероятност да се превърнат в реалност. Така, от началото на хилядолетието досега се разтвориха повече от достатъчно врати за още много незабравими шоута, страхотни албуми и въобще – тъмни места от звук. А сега над всичко това стоят Soundgarden.
Когато сиатълската гръндж легенда обяви реюниъна си на 1-ви януари 2010-а, дори онези, които са допускали възможността за едно така позитивно стечение на обстоятелствата, не можаха веднага да повярват в новината за нейното прераждане. Но да, поколението, преживяло издигането и пълната доминация на грънджа в първата половина на деветдесетте, с властелините на всевъзможни фестивали, класации, радио и телевизионни предавания - мегагрупи като Nirvana, Pearl Jam и Alice in Chains, както и следващото поколение, за част от което може да се допуска, че е отраснало с клипа на “Black Hole Sun”, отново има своите герои. Появата на “King Animal” маркира началото на нова ера в алтернативния рок. Той е приветствено обобщение на всичко, оформило блестящата кариера на Soundgarden. На перфектно пропорционирания “Superunknown”, може би най-успешния им албум досега; на незабавния удар, който нанасяше последвалият го “Down on the Upside”. И, разбира се, на забележителната увереност, демонстрирана от музикантите още в ранните им записи, тип “Badmotorfinger”. Днес тази увереност няма да изненада никого.
Наемайки зад пулта стария си приятел Adam Kasper, работил с тях по последните им два студийни албума, Soundgarden си осигуряват идеалния звук за “King Animal” – мощен и чист. Началната “Been Away Too Long”, най-простичкото парче в албума, очевидно е логичният избор за пилотен сингъл. Предсказуема песен, но пък за сметка на това ясен намек за ентусиазма на групата от факта, че отново е сред нас. После идва истинското начало. Насечената “By Crooked Steps”, където китарите нахвърлят игриви, но елегантни нюанси, преплитащи се с основния риф до екзалтиращ ефект. Смазващата емоционалност на “Bones of Birds” – песен на Chris Cornell - която носи онова добре познато, изсмукващо те настроение, плашещо близо до космическия хит на групата, “Black Hole Sun”. Психеделичният мотив в средната секция на “Black Saturday”. Индустриализираният блус с отекващи семплирани барабани на затварящата “Rowing”. Времената се сменят перманентно и песните следват своя собствена посока, раздвижени, както могат да бъдат само в албум на Soundgarden или на духовните им учители, Led Zeppelin. Над всичко се носи непогрешимият глас на Cornell, чийто китарен диалог с Kim Thayil ражда запомнящи се фрази в почти всяко парче до края на албума.
Chris Cornell звучи така мащабно, сякаш Soundgarden са го премисляли бавно и с търпелива последователност през всичките 16 години, когато участваха в супергрупи и/или записваха поп албуми. Той не е просто завръщане, а албумът, който всички искахме и толкова дълго чакахме да чуем.
