Флагманите на епичния дуум избраха да ознаменуват официално обявения край на студийната си дейност с един последен, единадесети дългосвирещ удар по възприятията. След меко казано впечатляващи опуси като “King of the Grey Islands” и “Death Magic Doom”, Candlemass за пореден път съумяват да звучат колкото необезпокоявано традиционно, толкова и стъписващо актуално. В една епоха, в която модерните дуум метъл банди почти самоцелно се съревновават за приза на най-депресивен и безнадежден изказ, шведските законодатели постигат едно неподправено прокобно, потискащо и най-вече плашещо внушение.

Както на музикално, така и на лирическо ниво, настроението в тавата с учудващ успех съвокуплява обстановката на траурен дом с неврастеничната квази-еуфория, царяща във всеки порядъчен психодиспансер. Динамична и настъпателна, рифовката безцеремонно натиква слушателя в най-мрачния ъгъл на стаята му, завира дулото на зареден едрокалибрен пистолет в устата му и го принуждава да изживее ужаса, изливащ се от гърлото на Robert Lowe. Характерното френетично мантруване на последния дълбае дълбоки коловози в съзнанието, където впоследствие упорито се загнездват семената на гибелни усещания. Дори само заглавия от рода на “The Sound of Dying Demons”, “Dancing in the Temple (of the Mad Queen Bee)” и “The Killing of the Sun” говорят достатъчно красноречиво за изкристализиралата, примесена с фантастични нюанси тревожност, която населява текстовете в албума. Като добавим тътнещия като от отвъдното бас на гиганта Leif Edling и епизодичните включвания на зловещ клавир, изненадващо преливащ на моменти в седемдесетарски хамънд орган, получаваме една извънредно наситена атмосфера, често граничеща с откровена психоза.

Идеен, безкомпромисен и тотално обсебващ, “Psalms for the Dead” е идеалният завършек на една блестяща кариера. Най-големите казаха своята последна дума, и тя ще кънти с векове в обитаваните от призраците им зали на отчаянието.