Дори да не могат да се похвалят с чистата, войнстваща агресия на Slayer или със зрелия прогресарски маниер на късните Exodus, от всички големи имена на американската сцена тъкмо Testament успяха в най-голяма степен да съхранят и култивират оригиналния дух на осемдесетарската Bay Area вълна. Още в “The Formation of Damnation” бандата постигна сполучлив синтез между традиционното траш начало и модерните си влияния, а новият й опус бележи едно още по-зряло и идейно наситено изпълнение на този подход.
В “Dark Roots of Earth” изненади липсват. Това, което не липсва, е опустошителен, будещ страхопочитание метъл, композиран и изсвирен с умение, присъщо едва на единици в целокупната екстремна музика. Без да жертва тежестта и необузданата настъпателност на предшественика си, албумът преоткрива утвърдените траш постановки посредством разгърнатото изложение и премерено разнообразие на девет разработени в детайл парчета. Радващата вариативност в пеенето на Chuck Billy обуславя целия запис - индианецът се отчита със серия от респектиращи и интелигентно структурирани партии, вписвайки се по впечатляващ начин в постоянно метаморфозиращия инструментален ураган. Testament отново успяват да са безобразно технични, без да залитат в самоцелни отклонения и демонстрации на умения, които бездруго отдавна знаем, че притежават. Китарните безчинства на феноменалния Alex Skolnick осакатяват слуха с прецизна методичност, докато доказаният изверг Gene Hoglan с патологично усърдие върши престъпления зад барабаните.
Още откриващият боен призив “Rise Up” с неподправената си агресивност категорично декларира отказа на Testament да взимат заложници в настоящия си завоевателен поход. Екзалтираният устрем намира естествено продължение в мачкащия химн на антиконформизма “Native Blood”, пълен с грабващи хармонии и образцово солиране. Среднотемповият заглавен валяк противопоставя изобилна мелодичност и поредица от ритмови засади, след които свирепата рифова атака, канонадата от бластбийтове и зловещият рев на Billy в “True American Hate” идват като същинско отмъщение. Злокобното трополене на Greg Christian открива “A Day in the Death”, която бързо прераства в неумолимо напредваща траш/груув вакханалия. Със своето олдскуул настроение баладичната “Cold Embrace” внася особено ценни баланс и разнородност в развитието на албума, за да премине с отрезвителен контраст към антиутопичните послания на “Man Kills Mankind”, подкрепени от класическото препускане на Peterson и поредната доза разкошни солови акции. Тавата закриват двете най-разчупени композиции – пространната “Throne of Thorns” и разноликата “Last Stand for Independence” се отличават с многопластов строеж, съвместяващ щедри музикантски изстъпления и чести смени в темпото.
“Dark Roots Of Earth” е не просто най-богатата и изпипана творба в историята на Testament. Той е смазващо свидетелство за класа, подробен учебник по съвременно екстремно музициране, абсолютен триумф на безкомпромисния, всепомитащ траш и недвусмислена заявка от страна на групата за тотално господство.
