
Какво можем да кажем за митичните Darkthrone като встъпление към това ревю, което вече да не знаете? Една от най-старите скандинавски екстремни групи, с вече 32 години история зад гърба си, преминала през поредица от стилове в развитието си, но абсолютно безспорни пионери в утвърждаването на минималистичния звук от втората вълна в блек метъла от началото и средата на 90-те (пусни си “Under A Funeral Moon”).
Тандемът Fenriz – Nocturno Culto обаче не е само това. През всички тези години те двамата творят музика, която е изцяло неподвластна на мода и актуални течения в метъла. Единственото, което е важно за тях, е личното им, интровертно усещане за истинския, изчистен от всякаква позьорщина МЕТЪЛ. Такъв, какъвто го разбират те двамата, без значение дали феновете на последните им записи биха харесали това, което тандемът им подготвя за следващия албум. Fenriz отдавна е превърнал в своя лична кауза „превъзпитанието“ на метъл феновете в това, което е „истинската, олдскуул музика“, като само преди няколко дни публикува в Spotify 35-часов (!!!!!) плейлист от олдскуул банди, съставен лично от него. Просто ей така – в името на метъла.
“Old Star” e плод именно на любовта на тези двама музиканти към старата метъл школа и музиката на легенди като Celtic Frost, старите Bathory, Iron Maiden, Candlemass, Angel Witch. В шестте композиции (поделени поравно като авторски принос между двамата) могат да се чуят както пилещи чистокръвни блек метъл рифове (“I Muffle Your Inner Choir”, “Duke of Gloat”), така и NWOBHM (“The Hardship of the Scots” започва с риф, който натрапчиво напомня на хармонията от мейдънската “Revelations”), или пък например поне няколко епични дуум препратки към класиките на Candlemass (нещо, което признава и Fenriz).
“Old Star” се слуша на един дъх, а всяко от парчета включва смени в темпото, разнообразни рифове и прекрасен звук, които помагат да разберем наистина колко усърдие и вдъхновение са вложили в албума си Darkthrone. “Old Star” e преди всичко преклонение пред олтара на китарния риф и няма нищо общо с каквато и да е показност или претенция. Тези малко над 38 минути са неподправеният „дестилат“ на най-доброто, на което тази група е способна днес. Пусни си го. Сега.