След редица еднотипни и успешни в собствения си мащаб заглавия, Motionless in White се завръщат с поредния мощен труд. Родени със жаждата за сила и искреност, те заслужиха уважение с хитовите си композиции и отношението към феновете и индустрията. Получи се така, че отритнатите от обществото се събраха и приеха всички – включително потенциала за добра музика, таящ се дълбоко в тях. Той изплува отново под формата на “Disguise”.
Първото парче дава добра представа за очакваното, но ще е нужна дисекция. Темата на лириката се усеща все по-тинейджърска. Макар не плоска, тя остава малко пространство за размишления – всички текстове разказват пряко за емоции, които познаваме. Някои хора не са против такива баналности, но хомогенният им характер в това издание – и сред дискографията на групата – прави впечатление. Прави впечатление и контрастът с текстовете на дебюта, които бяха обосновани в своята хиперболизирана агресия, защото отделяха време за доза искреност, която рядко се открива сред жанра.
За щастие, музикалната част е далеч по-издържана. Пращящ от жестоки рифове, “Disguise” не се страхува да докаже, че има право да съществува. Групата храбро се осмелява да разнообрази типичната си формула. Досега, макар изпълващи, композициите им бяха по-скоро минималистични. Търсеше се докачлив и елементарен звук, който да се запаметява от слушателите. Време беше да се направят няколко крачки отвъд очакваното. Тук присъства добре сложена работа със семпли, както и рифовки, излизащи извън сферата на индъстриъл-метълкора. С други думи, феновете на състава ще открият глътка неочаквана свежест.
Паразитността на състава също, за пореден път, не може да се отрече. Всяка песен в листата има с какво да закачи слуха и да остане там за дълго време, създавайки първичен глад за примитивна ритмичност и напевност. Често гореупоменатата еднотипна, негативна тематика пречи на това задоволство, защото не може да остане незабелязана. Колкото и да е надъхващо едно парче, ако то говори за поредната, сякаш изфабрикувана драма, характерът му се губи сред мъглата на тази несигурност. От друга страна няма как да се отрече оригиналната шепа мисли, хвърлена връз всеки трак, която съумява да задържи вниманието на слушателите.
Трудно е да се отрекат всички позитивни качества на албума. Фактически, негативни такива почти липсват. Просто някои от старите позитивни вече започват да звучат кухо и сиво, защото сме ги чували и преди – от този състав и редица други, дори извън жанра. Единствено липсва един отличителен турбо-хит, който винаги е бил налице в предните издания. От друга страна, за първи път сега има такъв набор от добри песни.
От една страна, “Disguise” е просто поредният запис на Motionless in White. Обективно, той прави искрен опит да се отличи, без да рискува с оригиналничене. Но всичко останало е строго субективно спрямо предпочитанията на слушателя. Обаче времето, което ще прекарате в това да пробвате “Disguise”, ще е добра инвестиция, защото има какво да ви впечатли и задържи. Чаровен и мощен, макар тръпчив и горчив, този албум определено не е просто констатация без покритие.
