Нехаейки за всяка критика – заслужена или не – Majesty прекараха цялата си кариера като последователи на великите Manowar. Едва сега, две десетилетия след като излязоха на сцената, те най-сетне решават да напуснат сянката на американските си учители. Само по себе си подобно намерение би било похвално, стига да бе подплатено с достатъчно идеен капацитет и ясна представа за пътя напред. За съжаление, случаят с “Legends” не е такъв.
Опитът на бандата да модернизира стила и продукцията в деветия си студиен опус е в най-добрия случай противоречив. Става трудно да говорим за пауър метъл, когато ритъм секцията е трудно доловима в микса, а китарните рифове са успешно удавени в море от сладникави синтезаторни оркестрации. Особено неадекватни са свръх-продуцираните вокали на Tarek Maghary – един повече от приличен певец, който няма нужда от подобна “помощ”. Химновото звучене в припевите е умишлено търсено и на моменти работи отлично, но като цяло прави песните твърде предсказуеми и шаблонни. “Legends” продължава постапокалиптичната концепция на “Rebels”, но текстовете му са дотолкова детински наивни, че карат предшествениците му да изглеждат като написани от някой класически поет. (Връх в това отношение достига нелепата балада “Words of Silence”.)
Дори това да не личи от написаното дотук, албумът далеч не е лишен от достойнства. Може би най-същественото от тях са майсторските сола на китариста Emanuel Knorr, които успяват да разчупят иначе праволинейните до болка композиции. Ако успееш да се абстрахираш от дразнещо изкуствената продукция, ще откриеш немалко силни мелодии, неподправено епични хорове и компетентна музикантска работа, разпръснати из парчетата. Някои от тях дори носят истински хитов заряд (“Wasteland Outlaw”, “Church of Glory”, “Last Brigade”, “Blood of the Titans”), а с него и надеждата, че не всичко е загубено.
В крайна сметка, Majesty пропиляват много потенциал в стремежа си да се покажат като нещо, което всъщност не са. Преследването на оригиналност на всяка цена е провалило не една и две добри групи с изграден стил и смислено творчество. А когато имаш претенциите да защитаваш т.нар. “истински метъл”, все пак е хубаво някаква част от него да се открива и в музиката ти.
