Холандската атмосферична метъл банда After Forever не спира да върви напред с големи стъпки. След многообещаващото EP “Exordium” от миналата година, сега те са тук с третия си дългосвирещ опус, отварящ нова глава в развитието им като музиканти. Вокалистката Floor Jansen разказа за създаването на новия албум – “Invisible Circles”, за концептуалните творби и ситуацията в състава на групата…

Здрасти, Floor! Как си?

А, чудесно, радвам се да се чуем! Добре, че успяхме да се свържем в паузата между концертите ни – напоследък сме доста ангажирани с шоута.

“Invisible Circles” звучи много по-зряло от последната ви творба - “Decipher”. Големият период между записите на двата албума ли е в основата на този прогрес?

Да, може да се каже… Минаха повече от две години, откакто записахме “Decipher” – в него бяхме загатнали към какво се стремим, а в миналогодишното EP – “Exordium”, го заявихме директно. Всъщност “Exordium” и “Invisible Circles” за записвани заедно, така че музикалната насока на новия ни албум може да се проследи от EP-то. Когато си млада банда, е лесно да обогатяваш музиката си непрекъснато с интересни влияния оттук и оттам. Да, определено през това време порастнахме много. С напускането на Mark и идването на Bas в състава и звученето ни се измени малко. В “Invisible Circles” всички инструменти звучат много по-добре – музиката е по-сложна и технична, оркестрациите – по-бомбастични…

“Invisible Circles” е концептуален албум. Предварително ли решихте да бъде такъв, или идеята ви дойде по време на записите?

Бяхме решили предварително албумът да е концептуален, но не се бяхме спрели на подходяща тема. Sander има странична работа като преподавател и се среща с много деца, наясно е с проблемите им и т.н. Много от тези деца са в ситуации, подобни на тази, в която се намира и нашата героиня. Макар текстовете да са мои, идеята беше на Sander.

Текстовете в албума доста сериозни и дълбоки, дори тъжни на моменти. Надявам се, че не отразяват неща, които някога си преживяла…

О, не, за щастие! Всичко в историята е фиктивно, но бидейки такова, то е и съвсем реално – същите неща се случват всеки ден с не едно дете по света. Използвах въображението си, но и много се вживях в проблемите и мъките на тази девойка, за която пея.

Каква е разликата в създаването на концептуален албум и на обикновен такъв? Как се изгражда връзката между музика и текст?

Този път имахме идеята и текстовете, преди да сме написали музиката. Това ни помогна да композираме такива песни, каквито най-добре биха пасвали на настроенията във всяка глава от историята. Знаехме точно какво трябва да разказва и да внушава всяко парче и ни оставаше да облечем всичко в звуци. Освен това имаме една музикална тема, която присъства на много места с различни вариации – като слуша човек албума, я забелязва.

Музиката ви открай време е доста симфонична. Чия идея беше да използвате класически инструменти?

Не знам… Винаги сме ги имали – още от първите ни записи насам. Май всички се съгласихме, че подобни оркестрални партии ще обогатят значително творбите ни. Като погледна сцената сега, все повече групи вмъкват в музиката си подобни елементи, изсвирени с автентични инструменти – това е прекрасно. Харесвам класическа музика, както и метъл, а комбинацията между двете е нещо велико! Стига да е направена добре, разбира се…

Какво доведе до напускането на дългогодишния ви клавирист Lando van Gils? Четох, че на мястото му идва Joost van den Broek (ex – Sun Caged). Той постоянен член ли ще е на състава, или ще ви помага само за турнетата?

Lando не беше в състояние да се справи с комбинацията между това да свири в метъл банда и същевременно да води нормален живот. Концертите му идваха в повече, много се изморяваше – като цяло, не беше щастлив в After Forever. Joost е наш добър приятел и ще остане като постоянен член на групата.

Дали ще е възможно някой ден да свирите на една сцена с оркестър и хор?

Стига някой да ни даде една кола с пари – веднага ще го направим, хаха! Наистина, подобно начинание е отчайващо скъпо – дори банди като Therion и Dimmu Borgir не могат да си го позволят, пък какво остава за нас. Все пак не го изключвам като възможност, може би някой ден, след десетина години…

Кое обичаш и кое мразиш в света на метъла?

Обичам чувството за задружност, за сплотеност – чувството, че си част от нещо голямо и силно. Метълите са като едно семейство. Освен това са много отдадени на любимите си банди – едва ли има друг музикален жанр, който хората да обичат с такава страст. Не ми харесва, че голяма част от слушащите метъл не слушат нищо извън границите на този жанр. Разсъждават в стил “само метълът е добър, останалото е боклук”. Този начин на мислене е нещо, което не разбирам и не одобрявам.

Мнозина считат After Forever за готик метъл банда. Какво мислиш по въпроса?

Мисля, че не са наясно с това какво е готик. Че имаме такива елементи е вярно, но да се говори, че сме готик банда, е абсурд. Готикът е много повече начин на живот, отколкото форма на изкуството. Не чувстваме, че принадлежим към този стил, а това, че свирим на готик фестивали, е съвсем отделен въпрос. Мен ако питаш, правим мелодичен метъл и толкова – оттам нататък всеки е свободен сам да определя каква е музиката ни.

Ти беше много млада, когато се присъедини към After Forever. Доволна ли си от ранните си изяви в групата, как ги преценяваш сега?

Мисля, че за това време записите ни бяха най-доброто, което можехме да създадем, така че съм много горда с тях. Личи си колко млади сме били тогава и че композирането, свиренето и пеенето са били съвсем нови неща за нас. Въпреки това мисля, че като за седемнадесетгодишна се справях съвсем прилично, хаха! Сега сме много по-добри музиканти, но имаме още толкова да учим…

Как развиваш гласа си и как се грижиш за него? Какво би посъветвала всички момичета, които тепърва започват да пеят?

Гласът е част от тялото – фактически тялото ти е твоят инструмент, когато пееш. Ако се грижиш добре за себе си, и гласът ти ще звучи добре. Ако някой иска да се занимава сериозно с пеене, е най-добре да взима уроци – така правя и аз. Когато записвахме “Prison Of Desire”, нямях никакво музикално образование, а сега от известно време уча в един музикален колеж - Rockacademy, посещавам и консерваторията… Това много ми помогна да се развия като вокалистка. Също да се слушат и други певци е важна част от изграждането на всеки вокалист.

Допадна ли ти работата с Arjen Lucassen?

Разбира се! Той е страхотен човек – много мил, умен, симпатичен… Също е и много талантлив инструменталист и композитор – бих го нарекла дори супермузикант. За мен беше голяма чест да се запозная с него и да участвам в проектите му. Бих записвала за него по всяко време, хаха!

Какво мислиш за Within Temptation?

Мисля, че са прекрасна банда. Но каквото и да кажа за някоя група, от нея все не са доволни, хаха… Често ни сравняват с тях по една или друга причина, но всъщност сме доста различни като музика. Sharon е отлична певица!

Доволни ли сте от лейбъла си - Transmission Records?

Определено! Те направиха много за нас, не знам дали без помощта им щяхме да сме това, което сме. А и се радвам, че подписаха с нас, при положение, че издават предимно прогресив неща…

В миниалбума “Exordium” включихте два кавъра. Смятате ли да запишете още кавъри завбъдеще?

Да, мисля, че и завбъдеще ще правим кавъри – винаги е предизвикателство да свириш музика, която не е твоя и да я свириш добре, да бъде интересна, да личи собствения ти прочит. Имаме доста идеи – любимите ни банди са страшно много, но нищо не е решено все още.

Благодаря ти за интервюто, Floor! Чувствай се свободна да кажеш каквото още искаш на феновете на After Forever в България.

Радвам се, че сте запознати с музиката ни и се надявам да се видим един ден, да ви зарадваме с някой концерт!