Лидерите на южноамериканската пауър метъл сцена – бразилците Angra, се завръщат с втори студиен албум в рамките на новата си история. В “Temple Of Shadows” сработването между новите членове и неразделния тандем Loureiro/Bittencourt дава като резултат не просто поредната отлична творба, но и може би най-силния албум в историята на бандата до днес. За китариста Kiko Loureiro, това е просто естественото продължение на музикалния път на Angra, който групата следва вече над десет години. Ето какво още сподели той…
Здравей, Kiko! Радвам се, че се обади!
Извини ме за забавянето, просто тия дни даваме десетки интервюта и почти никое не става по график... Ти си от България, нали?
Точно така.
О, чудесно, чудесно. Някой ден ще дойдем да свирим при вас. Имам приятели в България и ще се радвам да ви посетим... може би по време на новото ни турне.
Дано да успеете, тук имате доста фенове! Кажи ми сега, колко време работихте по новия си албум?
Работата ни отне около четири месеца – един месец предпродукция и три месеца записи. Имахме известна почивка между първата и втората фаза. После дойдоха смесването, мастерирането и т.н. Всичко се проточи близо десет месеца, докато албумът се появи на пазара сега. Друг път обикновено правим записите за по-кратко време, но сега не искахме да насилваме нещата. И без това новият албум е доста сложен, така че трябваше да изпипаме детайлите. Да не говорим, че композирахме и доста повече песни, отколкото има включени в албума. Много съм щастлив сега, след като всичко е зад гърба ни и вече получаваме отзиви... Хората явно са доволни от “Temple Of Shadows”, което се отразява много добре на колективния дух в бандата.
Как се работи с продуцент като Dennis Ward?
Много леко и приятно. Допада ни стилът му на работа. Той не е просто продуцент, но е и музикант. Това му помага да вижда нещата и от двете страни – запознат е с гледната точка на музикантите, с тази на лейбълите и т.н. Пък и като човек е много симпатичен, хубаво е да се говори с него. Работим с Dennis за втори път и той вече ни познава като музиканти и като хора, знае какво искаме да постигнем.
Успели сте да запазите всики характерни черти на звученето на Angra, но в “Temple Of Shadows” има още повече прогресив елементи отпреди. Как се стигна до това?
Беше си нещо естествено. Ние в бандата харесваме доста разнообразна музика – класическа, фламенко, прогресив рок, джаз и т.н. Песните ни сега наистина са по-дълбоки и сложни, по-дълги са и понякога искат известно усилие при слушането. Затова и слушателят остава с впечатлението, че сме решили да правим прогресив. Всъщност мисля, че доста се различаваме от прог бандите и сме по-скоро някъде по средата между хеви метъла, фолка и прогресив музиката.
Преди черпехте доста вдъхновение от митологията, но новият ви албум има една по-различна, историческа концепция. Кажи няколко думи за основната идея...
В текстови план нещата се въртят около дилемата, пред която е изправен един кръстоносец. Той е изпратен да воюва и трябва да избива хора в името на Бог. Това, в известен смисъл, се случва и в наши дни. Хората, сляпо следващи своите вярвания, биват манипулирани от лидерите в името на една или друга кауза и често биват принудени да вършат ужасни неща. Мнозина от тях дори не осъзнават защо всъщност правят всичко това, дори не се замислят. Главният герой в албума – Ловецът от сенките, е участник в един от кръстоносните походи. В даден момент той започва да разсъждава доколко е редно това, което прави. Замисля се за фалшивата праведност, зад която се прикриват жестоките цели на църквата и й се опълчва. Той е един типов персонаж – такива хора се срещат и днес, макар че болшинството предпочитат да се подчиняват, без да подлагат на съмнение това, в което винаги са вярвали. Дори след стотици години ние, хората, сме си все същите – нямаме никаква толерантност към различните от нас – към мислещите по различен начин, към вярващите в различни неща и т.н. В музикален аспект се опитахме да покажем, че ние сме против това, като поканихме много гостуващи музиканти, които да придадат разнообразие на записа... Не желаем да следваме никакви правила или да робуваме на предрасъдъци - действаме само спрямо собствените си убеждения.
Как беше приет "Rebirth", в който Eduardo пя за пръв път? Как реагираха феновете на Andre Matos?
Реакциите бяха много по-добри от тези, които очаквахме! В Европа продажбите ни не намаляха, в Япония дори се увеличиха... Като цяло, “Rebirth” бе приет много добре. Новите момчета в състава положиха много усилия, за да се докажат пред феновете на Angra и това също се отрази. Според мен тогава направихме един чудесен албум, запазвайки стила и идеята на Angra, но добавяйки много свежест. Нямаше проблеми с феновете на Andre. В началото хората просто изчакваха, за да видят как ще се представим... Оставихме музиката ни сама да говори за себе си. След албума направихме едно доста голямо турне, за да представим новото си лице пред всички – по този начин дори спечелихме нови фенове.
Защо Edu предпочете да пее по-меко в Angra? В Symbols и Mitrium гласът му като че ли звучеше по-агресивно…
В “Temple Of Shadows” също пее доста агресивно на моменти. Edu е доста разнообразен вокалист – в зависимост от музиката може да бъде и спокоен, и агресивен. Angra не е от най-тежките групи, така че когато той дойде при нас, искахме да покаже на феновете, че е способен да пее и по-меко. Всеки музикант трябва да се стреми да реализира пълния спектър на възможностите си – това се отнася и за вокалиста, и за инструменталистите... Един албум включва цял час музика – ако няма някакво разнообразие, би бил твърде скучен.
Разкажи за DVD-то, което издавате заедно с новия албум...
Записахме един наш концерт в Сао Паоло, част от който ще бъде на въпросното DVD. Включили сме максимален брой песни... Мисля, че това е добър начин феновете ни да добият представа как стоим на сцена в новия ни състав.
Как избрахте името Angra? Кажи на читателите ни нещо за значението му…
Думата “Angra” идва от португалски и ще рече “богиня на огъня”. На английски пък е лесно да я свържеш с “гняв” или “гневен” (от “anger”). Звучи доста могъщо и въобще е подходящо за име на метъл банда. Важно беше името ни да е на роден език, за да си личи, че сме от Бразилия, а това, че буди и някаква асоциация на английски, е още по-добре.
Kiko, как виждаш бразилската метъл сцена?
Тя се разраства все повече! На концерти у нас свирим средно пред 4-5 хиляди души. Интерес към хеви метъла определено има и феновете се увеличават непрекъснато, което е чудесно. Това дава стимул и на младите групи да излизат на сцената. Иначе продажбите на дискове не са особено високи, но това се дължи на недоброто жизнено равнище у нас и не мога да очаквам друго. Но ако питаш коя да е европейска банда, ще ти кажат, че бразилските фенове са едни от най-отдадените в света.
Има ли определена банда, с която би искал да свирите заедно?
Бих искал това да са Pain Of Salvation – невероятна група са! Също така много бих искал да свирим с Dream Theater… За Metallica и Iron Maiden не смея да си мечтая.
Като спомена Maiden, вярно ли е, че Eduardo е участвал в конкурса за вокалист, който проведоха през 1994-та година?
Да, така е, преди доста време... Пратил им разни записи, ако не се лъжа – нещо на Mitrium. От Iron Maiden му отговорили, дори като че ли са го поканили на прослушване. За съжаление не знам повече подробности...
Какво мислиш за Shaman, бандата на Andre Matos, Luis Mariutti и Ricardo Confessori?
Мисля, че Shaman е чудесна група, в която участват много добри музиканти. Много ги уважавам и ценя това, което правят в момента. С тях постигнахме наистина много през годините и им пожелавам всичко най-добро. Такива банди със сигурност помагат за развитието на сцената.
Кога започна да се занимаваш с музика?
Първата си китара получих, когато бях на единадесет години и оттогава свирех по малко всеки ден, ходех на уроци... На седемнадесет започнах да свиря заедно с Rafael в една ученическа банда. Там подрънквахме една-две години, след което решихме да създадем своя група и така се роди Angra.
Кои са петте ти любими групи или изпълнители за всички времена?
Led Zeppelin, Deep Purple, Iron Maiden, Metallica и Jeff Beck.
Благодаря ти, че отдели от времето си, Kiko! Някакви последни думи?
Много поздрави на българските фенове на Angra! Чувал съм, че българите са много свестни хора и знам, че в България има доста почитатели на хеви метъла. Бихме се радвали да посетим страната ви и да изнесем някой концерт.
