Екстремната шайка около Lord Ahriman и Emperor Magus Caligula най-сетне се разписа с ново студийно извращение. Музиката в “Attera Totus Sanctus” определено не е за всеки слух, но албумът несъмнено е едно от най-забележителните блек метъл издания за тази година. Във връзка с него потърсихме дългогодишния барабанист на Dark Funeral - Matte Modin…

Поздравления за “Attera Totus Sanctus”! За мен това е най-силният Dark Funeral досега, както и един от най-добрите албуми в жанра за цялата 2005-а!                                                                     

Много ти благодаря, това са силни думи. Всички в бандата сме напълно доволни от резултата, който постигнахме. Доста се потрудихме, за да се получи албум като този. В студиото се поизмъчихме, защото продуцентът ни - Daniel Bergstrand, който е голям професионалист, беше решил да ни изстиска до дупка. Само за да запишем барабаните, бяха нужни над три седмици. В крайна сметка се радвам, защото с много опити дадохме възможно най-доброто от себе си... Свиря си аз парчето и си казвам: “да, така е доста добре, мисля, че ще свърши работа” и в следващия момент ми казват “не, човече, така няма да стане – ето тук трябва да вкараш още някой преход и т.н.”. Научихме много по време на тези записи. Мисля, че музиката не можеше да звучи по по-добър начин. Все още не съм видял крайния продукт – книжката, оформлението и прочие, но мога да кажа, че съм горд от този албум.

Неотдавна имахте проблеми с лейбъла...

Да! Това е и една от причините изготвянето и издаването на този албум да ни отнеме толкова много време. Поради това решихме да издадем лайв албум през 2003-та. Имахме сериозни противоречия с MNW – старата ни компания, наложи се дори да подадем съдебен иск срещу тях. Мръсниците бяха откраднали толкова пари от нас! Не искахме те да издадат новият ни дългосвирещ албум, но за да изпълним договора си с тях, направихме концертен. По този начин също така припомнихме на феновете, че ни има и че не след дълго могат да очакват и нова студийна творба от нас.

И как се стигна до договора с Regain Records?

Хората от Regain бяха тези, които първи се осмелиха да ни предложат добри условия, да инвестират в нас. Говорихме доста с тях и харесахме идеите им. Много е важен фактът, че техният офис се намира в Швеция, което прави контакта помежду ни лесен и бърз. Не знам как щеше да бъде, ако бяхме подписали с Nuclear Blast – сигурно щяхме да сме просто поредната банда в каталога им, и толкова. Regain показват отношение и ни ценят, винаги можем да говорим с тях. По-важно е двете страни да се уважават и да вършите добре работа заедно, отколкото да подпишеш с възможно най-големия лейбъл. Ще видим как ще потръгнат нещата, но дотук не можем да се оплачем от Regain.

“Attera Totus Sanctus” звучи по-екстремно от всичко, записано от Dark Funeral някога. Умишлено ли се стремяхте към такава бруталност, или просто така се получи?

Бих казал, че всичко се случи по естествен път. Преди записите с Ahriman си поговорихме за това как би могъл да звучи новият материал. Решихме, че не бива да продължаваме само с бластбийтове и жулене, като в старите дни. Казахме си, че може би трябва да опитаме нещо по-разкрепостено, по-разнообразно, дори по-меко. Когато се озовахме в студиото, тези ни разсъждения изведнъж ни се видяха погрешни. Това не бяхме ние! И така, решихме да направим нещата по нашия начин... Е, вече чух някои хора да казват, че песента “Atrum Regina” е знак, че сме се продали, хаха! Ако слушаш останалите парчета, ще видиш, че до едно са по-агресивни от тези в предишния албум. “Atrum Regina” е сравнително мека композиция, наистина... за Dark Funeral, хехе! Когато я свирехме в студиото, я нарекохме “самоубийствената песен”. Музиката в нея е такава, че ако имаш лош ден и я слушаш, ти се приисква да се одереш жив, хаха! При все това, много ми харесва. Не е типична за Dark Funeral.

Гледам заглавия на песни като “King Antichrist”, “Godhate”, “Angel Flesh Impaled” и т.н. Май отново сте на антихристиянска вълна?

Така е, но от друга страна можеш да забележиш, че тук на нито едно място не използваме думата “Satan”. Вече не виждаме смисъл да го повтаряме сто пъти подред. Текстовете ни до голяма степен са като юмрук в лицето на стария ни лейбъл. Бяхме насъбрали толкова гняв след всички мизерии, на които ни подложиха те… “666 Voices Inside” описва точно това, от гледната точка на Caligula. Въобще, албумът казва едно голямо “майната ви!” на всички, които искат да ни унищожат.

Как се появява музиката в Dark Funeral?

Обикновено Ahriman е човекът, който измисля основните неща. В момента, в който му хрумне някакъв риф, той го записва и ми го праща. Аз му казвам кои харесвам и от кои според мен биха излезли добри парчета. Само за новия албум имам у нас няколко диска с рифове. Събираме се, обсъждаме аранжимента, след което аз започвам да работя по барабаните. Специално за “Attera Totus Sanctus” всеки от състава допринесе със свои идеи.

От създаването на групата допреди няколко години, в състава непрекъснато се случваха промени. Като че ли сега нещата са се стабилизирали...

Да, може да се каже. Наистина се надявам този състав да се запази, защото сме се сработили много добре. Chaq Mol е страхотен човек! Бях много притеснен, когато Dominion реши да напусне, защото и той ми беше много близък приятел. Той беше разочарован от всичко – от музикалния бизнес, лейбълите, всички хора, които се опитваха да ни използват и да печелят на наш гръб... Непрестанната концертна дейност също много го затрудняваше. Отделно от това, като че ли загуби интерес към тази музика и идеите му вече не се вписваха в звученето на Dark Funeral. Chaq Mol повече прилича на нас, свиренето в бандата му носи удоволствие, а и има заслуга за 15-20 процента от композирането на песните.

Много банди се стремят да издават нов албум всяка година, но това явно не е цел на Dark Funeral. Може би затова записите ви са винаги силни?

Наистина, не искаме това. По този начин една банда разрушава себе си, самоубийствено е. Когато Dark Funeral издаде албум, той трябва да е велик – няма друга възможност. Ahriman е такъв перфекционист, че понякога чак се плаша за състоянието му. Все го гледам как стои и се чуди за даден мотив, повтаря си: “Това наистина ли е добро, ама наистина ли е достатъчно добро...” Дава от себе си не сто, а хиляда процента. Няма смисъл в това да издаваме нещо посредствено. Отнема ни време, но поне всеки път се опитваме да направим най-добрия албум, на който сме способни.

Понастоящем работите ли по някакви странични проекти?

Да, момчетата имат странични занимания, но аз като че ли съм най-мързеливият. Преди да се присъединя към Dark Funeral свирех в Defleshed и сега от време на време им помагам. Участвам и като сесиен барабанист в няколко други банди, но нищо сериозно. Caligula има проект, наречен God Among Insects, а Ahriman има Wolfen Society, но не знам кога ще записват и издават нови албуми.

Matte, какво мислиш за съвременната блек метъл сцена?

Блек метълът днес е по-приемлив, не се слуша само от един тесен кръг фенове. Ако погледнеш десетина години назад, ще видиш, че по онова време хората не искаха да имат много общо с блек метъла. Тъжното е, че повечето добри групи, като Immortal, Emperor и други, се разпаднаха. Разбира се, има и качествени млади групи, но поне за мен старите са ненадминати.

Какво ще кажеш за имиджа на повечето блек метъл банди?

Не знам дали имам добър отговор на този въпрос... Стига да харесват това, което правят, за мен няма проблем. Някои наистина прекаляват и сами се правят смешни. Да се омотаеш с пет километра вериги и от теб да стърчат огромни пирони, е просто глупаво. Няма никаква идея зад нещо подобно, да не говорим какво става, когато трябва да излезеш на сцената. Забавляват ме момчетата, които вместо с корпспейнт, секири и мечове, започнаха да се снимат с пищови и пушки, хаха.

Като заговорихме за това, свинските глави все още ли са част от сценичното ви шоу?                       

Хехе, да, свинските глави... През последните една-две години не сме използвали такива, но мисля, че скоро ще се завърнат! От стария ни лейбъл не получавахме адекватно финансиране за турнетата, но с Regain Records нещата стоят другояче. Мисля, че предстоящите ни концерти ще изглеждат по-добре от когато и да било. Сега имаме хора, които разбират идеите ни и са готови да ги подкрепят, вместо непрекъснато да обясняват колко скъпо било това или онова и че нямали толкова пари.

Каква е най-голямата разлика между Европа и Северна Америка?

Когато си музикант, в САЩ всеки непрекъснато се опитва да те обере, докато в Европа се отнасят с теб по-приятелски. Това е основната разлика. В Щатите организаторът може да те зареже и да се изнесе още докато свириш. Когато свърши шоуто, ти казват: “Организаторът го няма, така че няма да получите пари”. Трудно се свири там.

Как се чувстваш като част от една от важните блек метъл формации?

Чудесно е! Получавам писма от разни хора, не само от Швеция, но от цял свят, които ми обясняват колко са впечатлени от стила ми на свирене и как той им е повлиял... Удовлетворението е голямо, когато знаеш, че хората харесват това, което правиш.

В началото кои бяха основните ти влияния като музикант?

Всичко започна с Motley Crue и албума им “Shout At The Devil”. Тогава реших да се науча да свиря на барабани. Слушах също така много Iron Maiden. По тяхно време се появиха най-добрите метъл групи. Помня, когато чух “Scream Bloody Gore” на Death за първи път. Бях потресен от този албум, не можех да повярвам, че някоя банда може да звучи толкова екстремно и да има такъв звук! “Leprosy” пък беше като бомба, избухнала в дет метъл сцената. Obituary също много ми повлияха. Израснал съм със старите състави.