HammerFall са едни от най-ревностните защитници на класическия метъл за последните две десетилетия – статут, постигнат с талант, отдаденост и непоклатима вяра в избрания път. Със своя 11-и студиен запис шведите продължават възходящата траектория, описана от “(r)Evolution” и “Built to Last”, а емблематичният фронтмен Joacim Cans разказва за целите и предизвикателствата пред бандата.
Здравей, Joacim, и поздравления за “Dominion”! Какво искахте да постигнете, когато започнахте работа по него?
Мотото ни през цялото време беше, че да сме добри не е достатъчно – трябваше да направим нещо изключително. Чувствахме нуждата да напишем и продуцираме нещо наистина силно. От издаването на дебютния ни албум минаха 22 години и за да поддържаме статута на бандата, както и за да направим следващата важна крачка, трябваше да произведем нещо много качествено. По време на турнето към “Built to Last” изнасяхме концерти почти без прекъсване в продължение на три години. Това направи “Dominion” първия ни албум, създаден изцяло на път. Когато слизахме от сцената, Oscar често беше толкова зареден с адреналин, че веднага отиваше в автобуса и започваше да композира. Същото се отнасяше и за самия мен. Енергията и инерцията, които натрупахме на това турне, можете да чуете в новия ни албум.
Мисля, че “Dominion” е един от най-разнообразните ви албуми досега – много е динамичен; пълен е с бавни парчета, бързи парчета, епични парчета и т.н.
Всъщност ние не пишем песните сами за себе си; ние композираме цели албуми. Затова винаги чувстваме нуждата от разнообразие – не можем да вкараме 12 бързи песни в албума, защото това би било твърде скучно. Да има вариативност в рамките на един запис е изключително важно.
С напредването на времето не става ли все по-трудно да създавате нови албуми? От една страна, не бива да се повтаряте, но от друга, има определено звучене, което феновете ви очакват от вас.
Разбира се! HammerFall си е HammerFall; това е един вид запазена марка. Не можем да променим твърде много елементи, защото това би разстроило много хора, както и самите нас. HammerFall е хеви метъл група и нищо друго. Това е нашият 11-и албум, така че, съвсем естествено, чувствахме сериозно напрежение. Но трябва да призная и че, макар самият албум да не се получи много лесно, открихме определена инерция по време на последното турне, която ни помогна да го напишем. И аз, и Oscar се чувствахме удовлетворени и сигурни – както в лично, така и в професионално отношение. Затова и творческият процес беше… лесен не е точната дума, защото никога не е лесно да създаваш, но вдъхновението определено беше налице. Понеже бандата беше в толкова добро състояние, това ни помогна да композираме. Освен това разполагахме и с малко повече време. Както вече споменах, пишехме музика по време на турнето, а това ни позволи да оставим песните да отлежат подобно на хубаво вино. Няколко седмици след завършването на дадена композиция се връщахме към нея и имахме възможността да променяме някои детайли, преди да трябва да влезем в студиото. Мисля, че за пръв път можехме да посветим толкова много време и внимание на всяка песен, преди да я запишем.
Има ли нещо, от което не бяхте доволни в “Built to Last” и което успяхте да подобрите в новия албум?
По отношение на продукцията нямаше съществени промени в този албум. Отново работихме с Fredrik Nordström и James Michael, а Pontus и Oscar също участваха като копродуценти. Мисля, че това е перфектният екип за звукозапис. Разликата беше най-вече в композиционния процес – имахме повече време да завършим всичко. В текстово отношение смятам, че успях да постигна малко по-голяма дълбочина в този албум. Някои неща са доста лични, но като цяло текстовете са много добре обмислени. Към всяка песен добавих предговор, който да помогне на слушателя да се настрои за нея, преди да я чуе. Това е нещо, което не бях правил преди и което добавя още един пласт към възприемането на текстовете. Но това настрана, просто се опитахме да подобрим всички аспекти около групата. Понякога казвам, че полираме същия диамант още от 1997-ма година насам, и с всеки албум той свети все по-ярко.
Нека поговорим в повече дълбочина за темите в текстовете. Какво те вдъхнови този път? Какво изразява заглавието на албума?
Предговорът на заглавното парче, “Dominion”, гласи: „Добре дошли в столицата на Ада.“, а това върви ръка за ръка с графичното оформление на албума. Този път Хектор има по-демонична форма и по-зловещо излъчване. Той винаги е бил добър, но сега го виждаме променен в нещо по-мрачно. Що се отнася до текстовете, ако погледнеш първата песен, “Never Forgive, Never Forget”, вдъхновението ми за нея дойде, докато гледах един 12-часов документален филм за Виетнамската война. Докато го гледах, постоянно си водех бележки, защото наистина ме бе вдъхновил силно. Закриващата песен, “And Yet I Smile”, има много лично значение за мен. Чета много книги за самопомощ и есенцията на тази песен е, че единствените неща, за които в крайна сметка съжаляваме, са тези, които не сме направили. Човек не трябва да се затваря, а да е по-смел и да преследва мечтите си, за да не остане накрая само със съжалението за това, което не е посмял да направи. Мисля, че това е много важно послание. Така че албумът обхваща всичко от лични теми през типични хеви метъл текстове – например “Bloodline”, която е по нордическата митология – до такива, вдъхновени от историята.
Спомена “And Yet I Smile”, която е любимата ми песен в албума. Отдавна не сте правили толкова епично парче. Отначало си помислих, че е вдъхновена от сериала The Walking Dead…
Напълно е възможно да съм взел заглавието оттам, хаха… но само този цитат!
Има ли парчета, които ти би отличил в “Dominion”?
“And Yet I Smile”, за която току-що говорихме, определено е такава песен. Както каза, тя наистина е много епична и е перфектният завършек за един албум, защото те оставя да искаш още. Казваш си: „Да му се не види, трябва да чуя това пак!“ или просто „Искам още от същото!“. Баладата “Second to One” също се откроява. Тя беше създадена съвместно от мен, Oscar и James Michael. За пръв път се случва да композираме заедно с човек извън бандата и това беше много ценен опит. Песента има лично значение за мен и е доста дълбока. Парчето “Dominion” се отличава с това, че има много различна структура на мелодиите, особено в куплетите. Много е различно е от това, което обикновено правя. Това беше песента, за която ми беше най-трудно да напиша мелодии, защото все не успявах да създам нещо интересно. Преправяхме куплетите три пъти, докато най-сетне стигнах до някаква структура, която да пасва достатъчно добре на музиката. Всъщност мисля, че целият албум е отличен, но тези няколко песни са най-разпознаваемите за мен.
Как създавате музиката си днес? Все още ли е дело на теб и Oscar, или другите също допринасят?
Около 95% от всичко е дело на Oscar и мен. С него сме екип още от 1996-а година и концепцията ни е много успешна. Познаваме се добре и си имаме доверие. Знам, че когато ми прати нещо, то е възможно най-доброто, на което е способен. На свой ред той също очаква от мен да дам своя принос, за да направя композицията съвършена. Има една песен, написана съвместно от мен и Pontus, както и вече споменатата “Second to One”, за която помогна James Michael, но болшинството са дело на мен и Oscar.
В албума има няколко страхотни китарни сола! Pontus е надминал себе си този път.
Всъщност тук Oscar записа повече сола от всеки друг път. Винаги имаме някаква комбинация между тях двамата. Oscar свири по-мелодични сола, докато тези на Pontus са по-бързи и технични. Човек лесно може да ги различи, ако се заслуша.
Това е второто ви издание за Napalm Records. Как се работи с тях?
Причината да сменим лейбъла е, че имахме нужда от някаква промяна, от рестартиране, от нова енергия, от възможност да работим с нови хора. Но в крайна сметка от бандата зависи да предостави нещо солидно и добро. Ако имаш наистина силен албум, не е толкова важно кой го издава. Просто трябва да се заобиколиш с правилните хора: публицисти, агенти, консултанти, мениджъри. Те са способни да ти помогнат, ако работите в една и съща посока. Сътрудничеството ни с Napalm вля свежа кръв в HammerFall.
След толкова години на турнета, имаш ли любими, открояващи се спомени?
Това са 22 години, чакай да помисля… Обикновено най-хубавите спомени са тези извън сцената. Например когато бяхме в Сантяго, ни заведоха в една винарска изба, където ни предложиха дегустация на различни видове вина. В САЩ след едно шоу направо скочихме в колата и карахме до Лас Вегас, а на сутринта летяхме към Далас за следващия концерт. Всички тези приключения, които изживяваш, се помнят. Важно е човек да използва времето, с което разполага, защото едно шоу е само 90 минути, а в деня има 24 часа. Затова се опитваме да направим нещо специално, където и да отидем, вместо да се мотаем. Имало е и смешни случки: веднъж оставихме барабаниста си на една бензиностанция и чак на следващия ден осъзнахме, че го няма.
А кой беше най-трудният период за групата досега?
Мисля, че след като издадохме “Infected”, бандата не беше в добро състояние. Всички бяхме много изморени; като че ли изгубихме представа за целите си. Тогава взехме възможно най-доброто кариерно решение, а именно – да си дадем почивка. Казахме си, че ще си починем поне за една година, като няма нужда през това време да говорим или да се виждаме. Всеки се прибра вкъщи и се посвети на себе си. Затова когато се събрахме отново за албума “(r)Evolution”, бяхме съвсем нова група с различна енергия и сила. Просто беше тежък период за нас. Самият албум (“Infected”) беше чудесен, но и доста неразбран, и в крайна сметка се уморихме да го защитаваме.
HammerFall е една от малкото групи, на които се приписва възроденият интерес към хеви метъла в средата на 90-те години. Какво беше чувството да свириш музика, за която на никого не му пука? Днес гордееш ли се с постигнатото от вас за цялата сцена?
Всъщност дяволски се гордея! Никой не вярваше в нас през 90-те. Бях участвал и в други групи преди HammerFall, но когато ме взеха за вокалист, хората се смееха зад гърбовете ни и ни питаха защо не свирим музика, която другите биха искали да слушат. Единственият ни отговор тогава беше, че ще свирим това, което ни идва отвътре. Поради някаква причина хората започнаха да идват на концертите ни – може би защото бяха любопитни, а някои от тях дори ни харесаха. Но когато издадохме дебютния си албум през 97-ма, само един човек в Nuclear Blast вярваше в него, и това беше собственикът Markus Staiger. Всички други смятаха, че няма как да се получи. Албумът се превърна в най-успешното им издание дотогава. За мен е голяма чест, че бяхме бандата, отворила вратите за второто пришествие на хеви метъла. Гордея се, че поддържаме този статут вече 22 години.
Joacim, един страничен въпрос: какво се случва със соловия ти проект? Издаде един страхотен албум преди 15 години и нищо след него.
Наистина ли станаха 15 години? Как лети времето… Не виждам някаква нужда да издам нов солов албум. HammerFall е много голяма част от живота ми, както и самият аз съм голяма част от HammerFall. Ако на този етап искам да съм креативен и да създам нещо различно от HammerFall, би било много трудно. Може би ще има смисъл, ако сформирам пънк банда и свиря на бас в нея! Колкото до соловата ми кариера – може би някога в бъдещето, но не и сега.
Благодаря ти за отделеното време! Надявам се скоро да ви видим отново в България!
Би било чудесно!
