Derek Sherinian е един от иконичните клавиристи в прогресив метъла. Свирил с Alice Cooper, Kiss и Dream Theater, в последния етап от досегашната си кариера той спечели славата на експериментатор, която затвърждава с всеки следващ запис. С Derek поговорихме за новия му албум – “Mythology”, за новините около Planet X, за концерта в София през 2001-ва година и за възможността отново да го видим у нас...

Здравей, тук е Derek Sherinian…

Радвам се, че се обади Derek! Поздравления за новия ти албум – невероятен е!
 
Благодаря ти много, радвам се, че ти е харесал!

“Black Utopia” беше един китарно доминиран албум. “Mythology” е донякъде по-балансиран, но китарите все още имат основна роля. Повечето клавиристи в един солов запис биха поставили всички други на заден план, но ти не го правиш...

Мисля, че зад гърба си имам повече от достатъчно записи, които да демонстрират уменията ми като клавирист. Отмина времето, когато трябваше да доказвам пред хората тези си умения. Сега се стремя да създам собствен изказ, да покажа способностите си на композитор. Музиката, която пиша напоследък, е изключително китарно базирана. Предпочитам да нарисувам една богата цялостна картина, отколкото да се самоизтъквам.

Как избираш заглавията на албумите си и на песните, при положение, че музиката ти е изцяло инструментална?
 
Ще бъда откровен – това е най трудната част при създаването на един мой албум, хаха... Оставям изборът на заглавия за накрая, защото измислянето им ми коства най-много усилия. Що се отнася до “Mythology”, причината този албум да се нарича така, се крие предимно в произхода ми. Майка ми е гъркиня и аз съм наполовина грък, така че съм откърмен с древните митове и легенди. Винаги съм харесвал тези истории и образите, вплетени в тях, така че сметнах това заглавие за интересно.

Имаш ли планове за турне след като албумът бъде официално издаден? Ако да – какъв вид ще има концертният състав на бандата ти?

Очевидно е непосилна задача да събера целия този състав, който участва в албумите ми, дори за едно кратко турне. Все пак, аз и лейбълът ми – InsideOut, правим всичко по силите си, за да организираме едно единствено шоу в Лос Анжелес, в което да се включат всички гостуващи звезди, с които съм работил дотук. Смятаме да запишем лайв албум и DVD – ако се случи, ще съм много щастлив...

Това е страхотна новина! За кога си го запланувал?

Надявам се да се случи в началото на идната година. Ако следите уебсайта ми – dereksherinian.com, ще научите детайлите с наближаването на датата.
 
Ти изнесе много силен концерт в България преди три години с Planet X. Какво помниш от посещението си у нас?

Помня, че в София свирихме пред невероятни фенове! Градът също много ми хареса и с удоволствие бих дошъл тук отново. Преживяването наистина беше много силно, концертът имаше атмосфера, каквато рядко съм усещал.

В предишния ти запис гостуваха Yngwie Malmsteen и Al Di Meola, а сега работиш с музиканти като Allan Holdsworth и Steve Stevens. Предполагам, че целенасочено търсиш контраста, разнообразието…

Точно така е! Постоянно търся нова енергия, непрекъснато се опитвам да внеса нещо ново в музиката си, да изненадам слушателите. Освен това, голяма част от гостите в моите албуми са музиканти, които са били мои герои още от детските ми години и за мен е сбъдната мечта да раобтя с всеки от тях. Опитвам се да ги накарам да се чувстват възможно най-комфортно по време на записите, за да получа в албума си най-доброто, на което са способни. Най-вълнуващото е, че такива легендарни музиканти не се нуждаят от участия в проекти като моя, за да вървят напред в кариерите си – те вече са доказали всичко и точно затова фактът, че приемат предложенията ми, означава много за мен.

Кое ти влияе при избора кои китаристи да поканиш?

Това е като да правиш филм и да избираш актьорите за определени роли. Когато трябва да се изсвири нещо тежко, винаги се обръщам към Zakk, а когато искам да направя някой мелодичен пасаж или по-меко соло, викам Steve. Всеки от тях си има силна страна, която го прави уникален и велик; те имат характерен почерк, който се стремя да вплета по най-удачен начин в композициите си.

До каква степен гостите допринасят за музиката, като оставим самото свирене настрана?

Основните постройки винаги са мое дело, но когато опре до детайлите, винаги им давам свобода да импровизират, защото по този начин въпросното парче става много по-непринудено и истинско. За мен е голямо предизвикателство да записвам с толкова жанрово разнообразни инструменталисти и въпреки всичко да запазя стила си.

Коя е любимата ти песен в “Mythology”, ако имаш такава?
 
Трудно ми е да ти отговоря, защото харесвам всичките... Може би “Day Of The Dead” се откроява малко повече – тя е въплъщение на метъл фюжън звученето, което се опитвам да създам, комбинирайки хеви метъл, джаз и прог рок.

Мислил ли си да издадеш един ден албум с изпълнения на пиано, без участия на други музиканти?

Да, абсолютно! Това е идея, която смятам да осъществя в близките години, при първата отворила се за това възможност...
 
По същия начин ли подхождаш, когато композираш музика за соловия си проект и за Planet X?

Не, подходът ми се различава в известна степен за двата проекта. Когато пиша нещо за Planet X, винаги имам предвид и Virgil. Соловите ми албуми като че ли са малко по-прости, но се продават пет пъти по-добре от тези на Planet X.
 
Та какво се случва в лагера на Planet X? Планирате ли нов албум?

Да, дори през декември аз и Virgil ще влезем в студио, за да започнем записите... Все още не съм сигурен кой ще свири на китара, но определено смятаме да направим нов запис.

Защо Tony McAlpine напусна бандата?

Tony получи предложение от Steve Vai да свири заедно с него на турнето G3, което означаваше да е сериозно ангажиран дълго време. Беше много тъжно да се разделим с Tony, но Virgil и аз ще продължим напред.
 
Кажи ми, Derek, какво ще запомниш най-силно от времето, което прекара като член на Dream Theater?

Това беше невероятно преживяване за мен, което винаги ще ценя! За пръв път тогава свирих прогресив музика и участието в тази банда ми помогна много да изградя собствен стил – и като инструменталист, и като композитор. През тези години спечелих много фенове... Все още съм приятел с момчетата от Dream Theater, говорим отвреме навреме.
 
Какво мислиш за последните им албуми?

Честно казано, не съм слушал последните им два записа, но съм сигурен, че са велики.

Все още свириш с Billy Idol, нали?

Точно така. Миналата година записахме албум, наречен “Devil’s Playground”, който излиза догодина. Това е първият студиен албум, който правим от доста време насам и след издаването му тръгваме на голямо световно турне.

Кои са петте ти любими групи или изпълнители?

Led Zeppelin, Black Sabbath, Aerosmith, UK и Van Halen.
  
Беше удоволствие да разговарям с теб, Derek!

Много ти благодаря, оценявам подкрепата ви! Искам да благодаря и на всички мои фенове в България. Очаквам с нетърпение да ви посетя отново за някой концерт!