Дълги години Швеция дава на метъл сцената едни от най-силните групи. Произхождащи от люлката на мелодичния шведски дет – Гьотеборг, Evergrey се утвърдиха с мрачния си, атмосферичен прогресив метъл. В една пренаситена с клонинги сцена, бандата се отличава с уникалното си звучене, дължащо се в голяма степен на специфичния глас на Thomas S. Englund, както и на оригиналните композиторски похвати на състава. След американското турне на петимата се свързахме с барабаниста Jonas Ekdahl, за да поговорим за новия студиен албум на Evergrey – “The Inner Circle”.

Здравей, Jonas! Как си?

Добре, благодаря. Малко съм уморен, но иначе се чувствам добре.

Как мина турнето с Iced Earth и Children Of Bodom? Добри ли бяха отзивите на концертите?

Беше невероятно! Прекарахме си страхотно – на всички шоута се чувстваше връзка с публиката, приеха ни много добре. Бяхме в един автобус с момчетата от Children Of Bodom, които са големи веселяци. Те са финландци, ние сме шведи – въобще имаше едно подчертано скандинавско настроение в автобуса, хаха. Бедният ни шофьор – по цял ден да возиш дузина пияни метъли… Iced Earth се отнасяха чудесно с нас, въпреки че бяхме чували какви ли не гадни истории за тях и бяхме със смесени очаквания. Като цяло, нищо лошо не мога да кажа за това турне – ще ми останат само хубави спомени от него.

Как очаквахте първоначално да реагира американската публика на музиката ви?

Честно казано, нямахме почти никакви очаквания! Това беше първото ни сериозно турне в Щатите, а музика като нашата никога не е била особено обичана там. Въпреки това се оказа, че хората познават донякъде творчеството ни – в момента три наши видеоклипа се въртят по “Headbanger’s Ball” на MTV2 и това ни помага да печелим нови фенове. Не е за вярване, но до момента продажбите на новия ни албум вървят много добре в САЩ.

Предишният ви албум - “Recreation Day”, се появи през 2003-та. Как успяхте да запишете и издадете “The Inner Circle” толкова бързо?

След краткото турне с Arch Enemy през миналия септември, веднага започнахме работа по нов материал. Винаги сме пълни с идеи, черпим вдъхновение от всякакви източници, а и не на последно място, всеки в бандата пише музика. Просто сме продуктивни – това е.

“The Inner Circle” е много емоционален и мрачен албум – както в музикално, така и в текстово отношение. Този път фокусът е върху религиозните секти и властта, която имат над много хора. Как ви хрумна да засегнете тази тема?

Идеята се роди още преди няколко години, когато Tom се беше вбесил от разкритията за католически свещеници, гаврили се с дечица. Беше планиран цял концептуален албум по този въпрос, но вместо него се появи “Recreation Day”. Като оставим настрана това, искахме да обърнем внимание на всички безволеви и слаби хора, за които всяко нещо, случващо се в живота им, е “Божие дело”, и които се страхуват да носят отговорност сами за себе си. Същевременно има религиозни водачи, които благодарение на този начин на мислене, са в състояние да вършат каквото поискат с последователите си.

Впрочем, какво е твоето лично виждане за религията като цяло?

Моето виждане? Аз не съм религиозен. Всъщност никой в бандата не е, макар всеки да вярва в разни свои неща. Лично аз вярвам в света на духовете, в духовната енергия. Вярващ мога да се нарека, но не и религиозен. Религията е извращение на вярата и не е нищо повече от средство за контрол.

Имаш ли любима песен в “The Inner Circle”?

Бих казал, че е “Harmless Wishes”. Песента е бавна и доста тежка, дори звучаща малко нетипично за Evergrey. Също така ми харесва, защото е доста енергично и емоционално парче.

Гьотеборгският симфоничен оркестър създава силна атмосфера в “The Inner Circle”. Чия идея беше внасянето на оркестралните пасажи?

Мисля, че хрумването беше на Tom – останалите го подкрепихме веднага. Henrik познава един музикант от въпросния оркестър и се свърза с него, за да уреди участие на филхармонията в нашия албум. Наложи ми се да нотирам и аранжирам всички партии, тъй като съм единственият човек в групата, който е изучавал теория на музиката. Отгоре на всичко разполагах с по-малко от един ден, за да го направя, тъй като имахме съвсем кратък прозорец за работа с оркестъра.

По-трудно ли се създава симфонична музика, отколкото чист метъл?

Зависи. Когато композираш нещо симфонично, нещо оркестрално, почти винаги си записваш идеите под формата на ноти, защото трудно се запаметяват такива идеи. С метълът е по-различно – хващаш китарата, измисляш разни рифове и обикновено те остават в главата ти.

В “The Inner Circle” има много отрязъци от религиозни проповеди, смесени с музиката. Тези речи специално за албума ли бяха записани, или вече съществуваха, когато решихте да ги включите?

Въпросните пасажи са автентични, не са създадени от нас. За съжаление не мога да ти кажа повече, защото можем да си навлечем доста неприятности, ако се разбере откъде са взети...

В специалното издание на албума ви влизат и три концертни парчета на Evergrey, изпълнени в акустичен вариант. Кое ви харесва най-много в акустичните сесии?

На първо място, близостта с публиката е много по-голяма. Самата атмосфера на едно акустично шоу е коренно различна… Хората могат да чуят една друга страна на Evergrey, която може и да не са подозирали, че съществува. Виждат, че песните ни могат да бъдат пресъздадени в мек и много по-мелодичен вид, без да загубят специфичното си настроение.

В досегашната история на бандата имаше немалко смени на музиканти. Мислиш ли, че сегашният ви състав ще се задържи по-дълго без промяна?

Силно се надявам, макар че човек никога не знае. В момента се чувстваме много сплотени, разбираме се чудесно и като личности, и като музиканти. И в студиото, и на пътя много се забавляваме, въобще атмосферата е прекрасна, няма конфликти. Причината за честите промени в състава на Evergrey е, че в миналото не всеки е бил готов да се посвети изцяло на групата. Сега даваме всичко от себе си, идеите ни са сходни и си пасват.

Разкажи как се присъедини към бандата. От колко време познаваше момчетата от Evergrey?

Познавам ги от около четири години. Evergrey и старата ми банда използваха една и съща репетиционна, а аз по някой път забивах и с двата състава – ей така, за майтап. Така се запознахме, а по-късно ми предложиха да им бъда барабанен техник по концертите. Около две години се занимавах с тази дейност, а после внезапно Patrick напусна и момчетата ме помолиха да го заместя. Може да се каже, че вече бях част от семейството на Evergrey, така че приех с радост.

Записвате ли концертите си за бъдещо DVD или лайв албум?

От известно време имаме планове за DVD, но още не сме се договорили с лейбъла по този въпрос и не сме записали видео материал. Колкото до концертен албум, ще изчакаме да приключи настоящото ни турне, ще преслушаме записите от него и ще преценим дали си струва да ги издаваме.

Продуцирахте сами последните си записи и се справихте прекрасно с тази работа. Смятате ли, че е възможно завбъдеще отново да използвате услугите на външен продуцент?

Напълно е възможно. Доволни сме от постигнатото като звук в “The Inner Circle”, но от друга страна, хвърлихме нечовешки труд по продуцирането на този албум. Все още е рано и не мога да ти кажа със сигурност дали за следващия запис пак ще работим сами, или ще потърсим помощта на друг човек. Ще го решим, когато дойде моментът да влезем в студио.

Как се разработват музикалните идеи в групата?

Свирим, хаха! Събираме се и просто свирим, импровизираме. На някой му хрумва дадена мелодия или риф, друг започва да свири нещо върху него и т.н. Всеки дава някакви идеи. Основните заслуги при композирането обикновено са на Tom и Henrik, тъй като музиката ни е предимно китарно базирана, но и другите допринасят – кой с повече, кой с по-малко.

Вярно ли е че ти, Henrik и Rickard работите по страничен проект?

Да, вярно е. Всичко започна като шега – в един момент след записите на “The Inner Circle” нямахме какво да правим и взехме да бичим заедно разни брутални неща. Записахме няколко парчета в дет метъл дух и по едно време си казахме: “Брей, това е добро! Защо да не запишем още нещо в такъв стил и да не го издадем?” Все още работим върху нови песни и смятаме да започнем сериозни записи в началото на август. Не знам дали някой лейбъл ще се съгласи да ни издава, но поне ще се пробваме. Музиката ще е чист дет метъл, който ни най-малко няма да напомня за Evergrey.

Проектът ви има ли си име?

Да, ще се казва Death Destruction! Имена на две велики банди, а като едно звучи още по-добре.

Кои барабанисти са твои идоли?

На първо място е барабанистът на една банда от Далас – Haji’s Kitchen. Той се казва Rob Stankiewicz и е истински майстор, стилът му е феноменален! Харесвам също Bjorn Fryklund от Freak Kitchen и Snake Laitinen от TOC. Не мога да пропусна също величия като Bonzo и Ian Paice.

Какво слушаш напоследък?

Наскоро си купих новия албум на Slipknot и го намирам за доста добър. Слушам още Dimmu Borgir, Machine Head, Motley Crue. Никога не съм харесвал глем рок бандите от 80-те, но Motley Crue са ми любимци. Опитвам се да слушам разнообразна музика – от поп до грайндкор. Винаги можеш да откриеш добри неща, ако се поинтересуваш.

На сайта на Evergrey преди време гледах ваши майтапчийски клипчета – всички се напиваха и т.н. Рядко можеш да видиш нещо подобно от група, която повечето хора свързват с понятието “прогресив”.

Първо, ние по начало не сме прогресив банда и никога не сме се възприемали като прогресари. Много хора ни смятат за такива, но ние сме просто една шайка метълисти. И като такива обичаме да се забавляваме, да пием и т.н. – това си е в реда на нещата. Напоследък всеки, който владее инструмента си малко по-добре, автоматически попада в категорията “прогресив”, което е глупаво.