Като ревностни поддръжници и възродители на класическия хеви метъл, HammerFall имат нелеката задача да съхранят разпознаваемия си стил, но и да уловят вълната на новите тенденции. През годините се оказа, че първото е по-печелившата стратегия, а компромисите в музикално и стилово отношение са просто недопустими. Още с предходния албум, “Build To Last”, шведските тамплиери уловиха правилно пулса на своите верни последователи и накараха металните сърца да затуптят отново с онзи позабравен плам и несломим дух.
Единадесетият студиен албум на бандата за радост не само продължава, но и затвърждава позициите ѝ, доказвайки, че шведите ни най-малко не са изгубили живеца си. “Dominion” е едновременно свеж, оригинален, но и предлага това, което феновете винаги търсят – още от старото, златно звучене, изградило имиджа на HammerFall. Вярно, Хектор има по-демоничен вид от обикновено и обложката не обещава нищо специално, но пламъците, сред които се издига, напълно съответстват на пожара, който предстои да се разрази.
Познатата мощ на групата ни връхлита още в откриващата “Never Forgive, Never Forget”, елиминираща всяко съмнение относно какво ни очаква в следващите петдесет минути. Препускащата ритъм секция и мелодичните китарни импровизации разпалват първите искри на огнения темперамент на състава, подсилени от неподражаемите вокали на Joacim Cans. Заглавният трак отдава почит на традициите с по-суров и твърд звук в духа на класиките на бандата. “Testify” атакува малко тромаво, но към средата развихря скрития си потенциал, макар и да не е от най-запомнящите се песни. Безспорно един от най-силните представители в записа е “One Against the World” – моментът, в който се усеща така необходимата близост с „истинските“ HammerFall от златните години на “Glory to the Brave” и “Legacy of Kings”. Епично, вдъхновяващо и мелодично, парчето влиза под кожата със заразителните си рефрени и определено е един от неоспоримите претенденти за титлата „лайф хит“. За същото се бори и “(We Make) Sweden Rock”, но с тази разлика, че въпреки епичните напеви и енергичното темпо, като цяло се чувства по-посредствена. Като първи сингъл, тя дори оставяше и леко тягостно чувство и редица въпроси дали това ще бъде най-доброто, което ще чуем. За радост, тези притеснения си останаха безпочвени, а слабите моменти за сведени до минимум. Ясно потвърждение за това е и баладата “Second to One”, чиято емоционалност е подсилена от прекрасния чист глас на Joacim – една от запазените марки на шведите. Макар и вече да няма същите широки вокални диапазони, харизматичният фронтмен съумява правилно да постави границите на своите възможности.
“Scars of a Generation” връхлита безмилостно с галопиращи рифове и китарни дуели и отново обръща поглед към най-доброто от творчеството на HammerFall. Енергичната “Dead by Dawn” също би стояла чудесно на сцена, предизвиквайки вълна от развети коси и напяващи като едно гърла. Интрото “Battleworn”, вместо да прерасне в очаквана инструментална импровизация, също част от почти всеки албум, има за задача да ни подготви за най-силното парче в “Dominion”. “Bloodline” не само кара кръвта да закипи, но и носи удоволствие за сетивата с прекрасни мелодични сола, епични напеви и онази позабравена тръпка, която сме усещали в шедьоври като “The Dragon Lies Bleeding” и “Keep the Flame Burning”. Темпото не спада и в следващата “Chain of Command”, с чудесните китарни изпълнения от Oscar Donjck и Pontus Norgren. И ако дотук чухме страхотни парчета, звучащи някак познато, то закриващият трак определено е най-приятната изненада тук. Нешлифованият диамант “And Yet I Smile” е може би най-зрялото и оригинално нещо, което сме получавали скоро от шведските тамплиери. Емоционална и баладична, песента събира в себе си докосващи лирики, прекрасни китарни импровизации и най-силното оръжие на групата – чистите умерени вокали на Cans. Композиция, достойна не само да завърши облика на настоящия запис, но и да накара слушателя да си го пуска отново и отново.
Освен страхотен албум, “Dominion” беше и необходим албум. Изпълнен с много вдъхновение и творчески идеи, той връща увереността както на феновете, така и на самите HammerFall, че пътят, по който са поели, е правилният. Можем само да се надяваме тази тенденция да се запази и занапред, а шведският квинтет да продължи да твори със същия хъс и ентусиазъм.
