Интервю с Thomas Youngblood по случай издаването на “The Black Halo”.

Tom, поздравления за великия албум, който сте създали! Това определено е най-добрият запис, който съм слушал през 2005-а досега!

Толкова ти благодаря! Изключително сме доволни от това как се получи албумът и гледаме с надежда към това, което ще ни поднесе новата година.

Според мен “The Black Halo” е най-сложната ви и разнообразна творба, както и най-прогресив ориентираната. Това ли беше първоначалната ви цел?                                                     

Всъщност отначало нямахме някакъв конкретен план, от рода на това музиката ни да бъде повече прогресив от друг път, или по-усложнена. Учудих се доста на първите коментари, в които хората казваха подобни неща, но слушайки “The Black Halo” сега, установявам, че наистина в него има повече прогресив елементи отколкото в който и да е друг наш албум. Разнообразието се дължи главно на различните стилови влияния, които музиката ни обединява, както и на участието на много гост-музиканти този път.

Музиката ви е много симфонична, но за разлика от много банди (Dimmu Borgir и Rhapsody, например), вие не използвате оркестър, когато записвате албумите си. Това очевидно е умишлено; може би се страхувате от разводняване на песните?

Знаеш ли, с технологията, с която разполагаме днес – всички тези синтезирани звуци, семпли и т.н., е много лесно да постигнеш звученето, към което се стремиш. В някои случаи оркестърът наистина може да даде много на един запис, но друг път вреди повече, прави нещата претрупани. Не искам да споменавам конкретни албуми, които съм слушал наскоро. С оркестър рядко може да се постигне толкова прецизен звук, колкото искаме да бъде нашият. Много по-удобно за нас е да използваме малки струнни ансамбли и семпли, така че всичко да е под наш контрол. Банди като Deep Purple и Rainbow също имат записи с оркестър, но ако ние решим да направим нещо подобно, ще е защото музиката ни го изисква, а не само за да си направим реклама.

Сега включихте клавирни сола в някои парчета. Как виждаш песни като “March Of Mephisto”, изсвирени на живо?

Нещата няма много да се променят. Досега сме работили с доста талантливи клавиристи – миналата година на турнето ни придружи Mats Olausson, който познавате от бандата на Yngwie Malmsteen, а преди него свирехме с Gunter Werno от Vanden Plas. Има голям шанс на предстоящото турне да ни придружи не друг, а Jens Johansson, така че няма да има проблем с изсвирването на тези сола по концертите ни.

Не сте ли обмисляли възможността да вземете клавирист като постоянен член в състава на Kamelot?                                                                                                                    

Мисля, че за следващия ни албум вече ще имаме клавирист. Досега беше много удобно за нас Miro, един от продуцентите ни, да свири клавирните партии по време на записите. Той има много специален стил и ще ни е трудно да открием клавирист, който да се справя толкова добре.

Имаш ли идеи кой би могъл да е това?

Направихме вече няколко прослушвания и получихме ленти със записи от над 50 души, но все още не сме попаднали на някой, който да чувстваме, че е идеален за Kamelot. Това не е нещо, с което искаме да избързваме. Не е спешно; ще разберем, когато открием точния човек.

Shagrath от Dimmu Borgir участва в новия албум, което според мен е много силно решение от ваша страна. Как се уреди това?

Още преди записите на “Epica” обсъждахме идеята да ни гостува блек метъл вокалист. Нали знаеш, че в историята присъства образът на Мефистофел, който всъщност е дяволът... Искахме Shagrath за тази роля, защото знаехме, че в блек метъл сцената той е един от най-добрите. Преди да започнем работа по “The Black Halo”, се свързахме първо с него. Той живее в Осло, където е и Roy. Двамата са седнали заедно, послушали са музика от новия албум и са поговорили за евентуалното участие на Shagrath, който в крайна сметка се съгласи. Това беше нещо много приятно и много ценно за нас. Shagrath дори участва и във видеоклипа, който заснехме към “March Of Mephisto”.

Като заговорихме за това, какво е отношението ти към по-агресивните стилове, като блек метъла, например?

Много зависи от конкретната банда и от стила й. В блек метъла има толкова много подстилове, че ми е абсолютно невъзможно да изкажа обобщено мнение. Имаме олдскуул блек, симфоничен/мелодичен блек, дори прогресив блек и т.н. Изключително много харесвам последния албум на Dimmu Borgir. На мен той ми звучи много повече като пауър албум с блек вокали и злокобна атмосфера, отколкото като стандартен блек. В него има страхотни рифове, които ми напомнят някои неща от 90-те години, а и оркестрациите са много добре направени. Лично за мен блекът не е сред любимите стилове – предпочитам мелодичен метъл, класика и ню ейдж, но храня голямо уважение към блек метъл бандите и към тази сцена изобщо.

“The Haunting” е една от най-красивите песни, които съм чувал някога! Тя е предимно вокално доминирана, като Roy си поделя партиите със Simone от Epica. Заснехте и видеоклип към нея – той навярно представя част от историята, залегнала в албума?

Да, това парче е едно от любимите ми... Всъщност, “The Haunting” е последната песен, която написахме за този албум и съвсем не беше ясно дали ще намери място в него. Всичко се случи по едно добро стечение на обстоятелствата – холандската банда Epica беше в студиото в същото време, в което записвахме и ние. Те искаха Roy да пее в една от новите им песни, а ние пък ги помолихме Simone да участва в “The Haunting”. Ситуацията беше много удобна и за двете банди. Когато от лейбъла ни чуха парчето, направо се влюбиха в него и решиха, че трябва да заснемем и клип. Не се чудихме дълго на кого да поверим работата по видеото и се спряхме на компанията Revolver, които направиха страхотни клипове за Dimmu Borgir, Lacuna Coil и др. Обсъдихме с тях своите идеи за сценария, след което няколко дни правихме снимки в Швеция, в които участваше и Simone. Заснехме доста материал и още не съм видял готовия клип, но съм сигурен, че ще е чудесен.

Когато започнахте да работите върху “Epica”, бяхте ли запланували да създадете концептуален албум, който да има продължение?

Да, определено. Идеята още от самото начало бе да направим една творба в две части. Първо доста се чудихме дали да не запишем двата албума наведнъж и да ги издадем заедно, но решихме да изчакаме с втората част. За мен е много важно това, че “The Black Halo” се нарича тъкмо “The Black Halo”, а не “Epica II”, както смятахме да е първоначално. В музикално отношение двата албума доста се различават и макар историята да ги обединява, мисля, че това решение беше по-добро.

Та кой всъщност даде идеята да базирате двата албума върху “Фауст” на Гьоте?

Идеята беше на Roy. Той беше чел книгата преди много години, но когато започнахме да пишем музиката за “Epica”, незнайно как се сети за нея и реши, че би било добра идея да почерпим вдъхновение от тази класика. Трябваше и аз да я прочета и след като го направих, се съгласих с предложението му. Решихме да използваме основните мотиви на книгата, но да вплетем в тях някои свои виждания, мисли и емоции. Говорим доста за Бог, за религията и влиянието й върху хорските умове, дори за политика. Това са все теми, които с Roy много обичаме да обсъждаме и които са били актуални както през средновековието, така и днес. Резултатът от това преплитане е историята на “Epica” и “The Black Halo”.

След като го спомена, ще те попитам конкретно: какво е отношението ти спрямо религиите?

Не мисля, че организираната религия е най-доброто нещо. Огледай се наоколо – какво виждаш? Кое се използва за претекст за всички тези войни, за дискриминацията между хора и народи? За мен човешките същества не се различават в същността си. Религиите създават едно изкуствено разделение. Делим се на религиозни и нерелигиозни, на християни, мюсюлмани и т.н. Разбирам, че има хора, които се нуждаят от това - ако не вярват, че след смъртта си ще отидат в рая, те не намират стимул за живот. Но за мен това е изкривено мислене. Лично аз не вярвам в съществуването на божества. Старая се да правя всичко, което е по силите ми в този живот и да се отнасям с уважение към другите – накрая това се връща.

Текстовете на Kamelot са невероятни – много дълбоки, емоционални и провокиращи мисълта. Кой е главният текстописец в бандата, ако има такъв?

Текстовете са дело на мен и на Roy. Обсъждаме заедно всяка песен, говорим за темата, която ще разгледаме в нея и за посланието, което искаме да вложим, а след това навлизаме в детайлите. От новия албум най-много харесвам текста на “Soul Society”, който обяснява логиката зад всяка религия, за внушената вяра в неща, които са илюзорни. Напоследък оставям на Roy да подбира по-голямата част от думите, защото той е вокалистът и така е по-удобно за него. Той трябва да чувства това, което пее. Инак идеите са общи.

Sascha и Miro отново продуцираха ваш албум – за четвърти пореден път, ако не греша. Доколко те оказват влияние върху реализацията на парчетата?

Същото са ме питали и за работата ми с Jim Morris. Всъщност работата на един продуцент, повече от всичко останало, е да седне с теб и да ти каже какво мисли за песните ти. Да ти каже какво според него би могло да се направи по-добре, кое пък не се нуждае от подобрение... Със Sascha често спорим за аранжиментите на някои парчета. Той ни казва: “Това трябва да се промени еди-как-си”, а ние му отвръщаме: “Забрави, в никакъв случай, не и това”. Друг път успява да ни убеди. Така или иначе, е много важно да получаваме едно безпристрастно мнение. Sascha и Miro са способни да направят възможно най-добрия звук на един албум, което е другата причина да работим с тях

Някой в бандата говори ли латински? Питам, защото много от интерлюдиите ви включват пасажи на този език.

Винаги се опитваме да правим подобни неща, но всъщност никой от нас не знае латински. Консултираме се с хора, които знаят езика, или просто използваме речници, когато искаме да включим някаква строфа на латински. Например, като заглавие “Memento Mori” звучи много по-добре, отколкото “Remember That You Have To Die”.

Разкажи нещо повече за сътрудничеството между Kamelot и немския фентъзи писател Harald Evers. Как се запознахте с него и какво е участието ви в новата му сага?

Това е доста интересна история. В лейбъла ни пристигнало писмо от този немски автор, в което той ги молил да го свържат с нас. Поинтересувахме се от творчеството му и установихме, че е написал доста книги, много от които открихме в Amazon. Оказа се, че е голям наш фен. Впечатлила го една специфична строфа в песента “The Spell” от албума “Karma”. Става въпрос за един момент, в който се пее за книгата на сенките. Вдъхновен от парчето, той решил да използва идеята му и около нея да изгради своя история. Стигна дотам, че поиска дори членове на бандата да участват във фабулата. Говорих с него за всеки от състава, за характерните ни черти и качества. Всичко това ни се видя много интересно и се радваме, че той пожела да ни включи в новата си книга.

Kamelot е много разнообразна банда. Чудя се как би определил жанра, в който свирите, или мразиш музиката да бъде поставяна в категории?

Не, напротив. Тези категории са необходими, за да могат хората по-лесно да разбират творчеството на дадена група. В този смисъл са дори полезни. Бих казал, че сме една мелодична пауър/прогресив метъл банда с влияния от ню ейдж музиката. Не е лесно да се опише, но това е най-близкото определение до звученето ни, което ми хрумва. Харесва ми това, че няма други банди, които да звучат като нас. Дължим това на подхода си към метъла, който правим, както и на уникалния глас, който Roy притежава. Мисля, че вече изградихме звучене, което хората могат да разпознаят – имаме характерни рифове и структура на песните, които трудно могат да се сбъркат.

Защо се разделихте с Noise Records след издаването на “Epica” и как се чувствате сега с SPV?

Не мога да кажа, че бяхме недоволни от Noise. Отношенията ни с тях бяха чудесни и те винаги вършеха отлична работа за нас. След като ги закупиха Sanctuary, почувствахме, че е време за промяна. Договорът ни с Noise изтече след издаването на “Epica”. Поговорихме с тях за подновяването му и те ни отправиха наистина чудесно предложение, но решихме, че SPV се интересуват повече от нас и са по-уверени в бъдещето на Kamelot. Много сме доволни от SPV и от всичко, което те свършиха за “The Black Halo”.

Отдавна се говори за концертно DVD на Kamelot. Има ли изгледи то да стане реалност в близко бъдеще?

Да! Всъщност съвсем скоро говорих с хората от лейбъла за това. Опитваме се да решим кое шоу да заснемем за едно такова издание, защото е необходима солидна предварителна подготовка. Колебаем се между Барселона, Париж и Токио. От друга страна, бихме искали в това DVD да включим видеоклиповете си, както и концертни материали, които сме записвали в миналото от редица фестивали. Ще има много специални неща за феновете.

Roy открай време говори за своя солов албум – ще има ли такъв все пак?

Не и в скоро време. Доколкото знам, той е готов с всички парчета, които иска да включи в този си албум, но просто на този етап няма никакво време за записи. Аз и той сме толкова заети с Kamelot през последните години, че ни е невъзможно да се занимаваме с каквито и да е странични проекти.

Tom, защо реши името на бандата да започва с K, вместо със C? имаше ли вече друга група с това име?

Не, нямаше такава група по времето, когато се зароди Kamelot. Искахме да сме по-различни – нищо повече. Изписано по този начин, те кара да се зачудиш, провокира интерес...

Основал си групата в Тампа, Флорида – Меката на траш и дет метъла. Въпреки това, решаваш да създадеш пауър метъл банда. Не беше ли повлиян от местната сцена?

Наистина, оттук са много големи дет метъл банди, като Nasty Savage, Obituary, Deicide и др. Никога не съм пренебрегвал това движение, но по времето, когато аз започнах да се занимавам с музика, вече имаше групи като Savatage и Crimson Glory, които също бяха от Флорида. Такава музика ми харесваше повече и така и не успях да навляза както трябва в траш метъл сцената.

Какъв е статутът ви в САЩ? В Европа сте доста на почит, но как стоят нещата в родината ти?

Ако някога направим турне в САЩ, то ще е много малко. Като цяло, сцената тук не е на особено високо ниво, изключвайки няколко отлични банди. За чуждите метъл банди е много трудно да се наложат на американския пазар. Вземи едни Nightwish – те дойдоха чак след като “Once” продаде над половин милион бройки в Европа. Надявам се “The Black Halo” да породи достатъчно интерес тук, така че да можем да организираме няколко концерта.

Tom, знаеш ли какво става с Mark Vanderbilt и Richard Warner?

Richard отдавна вече не свири на барабани и едва ли ще се занимава с това отново. Последния път, когато говорих с него, си беше намерил някаква нормална работа и май се е отказал от това да е музикант. Mark всъщност живее на половин миля от моя дом и се виждаме доста често. Той все още има желание да пее и дори обсъдихме един евентуален негов солов проект, в който съм готов да му помогна. Той има страхотен глас и мисля, че има още какво да предложи на сцената. Има фенове, които биха искали да го чуят отново. Никога не съм съжалявал за това, че той ни напусна, защото в противен случай никога нямаше да се запозная с Roy и да го привлека в Kamelot, но все пак смятам, че Mark има добри качества и бъдеще като музикант.

Вярно ли е, че Roy е един от най-добрите ти приятели? Четох нещо подобно и ми се видя много интересно, защото не е обичайно за повечето банди.

Абсолютно вярно е – той е най-добрият приятел, който съм имал някога. С него говорим всеки ден, обсъждаме какви ли не теми... Като братя сме. Имаме много сходни интереси и възгледи – не само музикални, но и що се отнася до всички останали аспекти от живота. Интересното при нас двамата е, че той винаги се старае да гледа по положителен начин на всичко, което го заобикаля, докато аз съм повече песимист. Този баланс е много ценен и за това, което правим в групата.

Следиш ли новите албуми на пауър метъл бандите, или не те интересува това, което правят?

Не слушам почти нищо от това, което излиза напоследък в пауър сцената. Ако слушам даден албум, то ще е защото хората от групата са мои приятели, или защото ще трябва да сме на турне с въпросната банда. Например, преди да свирим в Париж със Sonata Arctica, реших да се запозная с творчеството им и не съжалявам, че го направих. Интересувам се от няколко конкретни групи, които ценя – Rhapsody и Nightwish са такива, но са малко. Не съм в състояние да следя всички нови издания – нямам време да го правя. Това не е и толкова лошо, защото по този начин музиката на Kamelot не е повлияна от много други състави.

Да поговорим за предстоящото ви турне. Има ли в списъка на концертите някои нови страни, в които не сте били досега?

В първата част на турнето ще обиколим местата, където вече сме били и преди. Ще свирим много в скандинавските страни, както и в Германия. Във втората част, може би след лятото, ще минем през Италия и Гърция, където не сме били от доста време. Обсъждали сме и възможността да свирим и в София покрай някоя от датите в Гърция.

Благодаря ти за интервюто! Беше огромно удоволствие да говоря с теб. Има ли нещо, което би искал да добавиш?

Благодаря ти за разговора, оценявам интереса ви. Надявам се феновете да харесат “The Black Halo”, а ние ще направим всичко възможно да дойдем в България.