Killswitch Engage се завърнаха! Още тук можем да сложим точката и дори и така ревюто ще е достатъчно обстойно. Защото за новия запис на метълкор титаните всяка дума ще звучи прекалено хиперболизирано. Но всичко, което ще прочетеш, е самата истина. Да обобщим отново: Killswitch Engage се завърнаха! Няма да ми омръзне да го повтарям.
“Atonement” поставя края на експериментите в жанра, които наложиха последните албуми на Parkway Drive, Architects и While She Sleeps. KSE ни дават точно това, от което имахме нужда – брутален праволинеен метълкор. Откакто Jesse Leach отново е гласът, групата се движи стремглаво нагоре. “Disarm the Descent” (2013) беше опипване на почвата, жестокият “Incarnate” (2016) беше заявка, “Atonement” е причастие. KSE са едни от лидерите на метълкора и тази година ни показват, че нямат никакво намерение да лежат на стари лаври.
В “Atonement” няма пълнежи. Тук няма интродукции, няма речитативи. Има само метъл, който може да ти избие зъбите. Рифовете на Adam D. и Joe Stroetzel могат да накарат всеки закоравял трашър да се разплаче от радост, а ритъм секцията ще счупи вратовете на всички – даже и на тези, които се съмняват. Черешката на тортата обаче е фронтменът Jesse Leach. При него градацията е огромна. Скрийм вокалите му с годините стават все по-добри. Като оставим настрана страхотния му среден регистър, на моменти успяваме да чуем брутални дълбоки false-chord ревове както и вледеняващи блек височини. А чистите му вокали са просто неописуеми. Изглежда той самият вече се чувства достатъчно комфортно в ролята си и на чист глас, тъй като в дуетното изпълнение с Howard Jones – “The Signal Fire” (песента вече е абсолютен хит, само за вметка), Jesse пее основната линия на припевите. А на всички ни е ясно какви са възможностите на Howard.
“The Signal Fire” се оказа толкова успешен сингъл, че много от феновете вече предлагат оттук нататък KSE да продължат с двама вокалисти. Гост-участниците обаче не приключват дотук. В парчето “The Crownless King” чуваме Chuck Billy от Testament и това май е достатъчно добро портфолио на песента.
Преобладаващото темпо е сравнително бързо, с няколко изключения, които са малко по-умерени. Няма изненади – всичко, което можеш да очакваш от Killswitch Engage, е тук. Това обаче не пречи на “Atonement” да е брутален албум... Изглежда най-често срещаната дума в този текст ще се окаже епитетът брутален. Не е като да е незаслужен.
