James LaBrie винаги е бил фронтмен, предизвикващ силни реакции, независимо в коя крайност попадат те. След като демонстрира уникалния си стил на изпълнител в състава на Dream Theater, канадецът се разкри и като забележително компетентен композитор още в ранните си автономни изяви с MullMuzzler. Натоварена със сериозни очаквания, новата му солова творба има нелеката задача да се отличи сред конкуренцията на имена като Ayreon, Queensrÿche, Fates Warning и най-вече споменатите титани от Лонг Айлънд.

Вместо да е разположен някъде между експерименталния прог на “Elements of Persuasion” и агресивния мелодет на “Static Impulse”, “Impermanent Resonance” е надраснал и двете начала, предлагайки еклектичен, но и високо хомогенен модерен метъл, способен да впечатли слушатели от широк жанров спектър. Засиленото клавирно присъствие допълва едно достатъчно технично, но чувствително по-директно и целенасочено китарно изложение от страна на Marco Sfogli. Върху тази основа се разлива богатият глас на James LaBrie, с който в конфликт влизат епизодичните харш включвания на барабаниста Peter Wildoer. Пищната мелодичност и изобилието от запомнящи се мотиви създават в парчетата потенциал за многократно преслушване, докато характерните за LaBrie интелигентни и прочувствени текстове придават нужната дълбочина на изживяването. Записът наистина се слуша и възприема с лекота, но вместо да го прави повърхностен, подчертаната му достъпност гарантира сигурно пристрастяване.

При все цялото си идейно разнообразие и безспорно музикантско ниво, “Impermanent Resonance” не е образцовият прогресив албум, на който мнозина навярно са се надявали. Той е нещо много по-ценно: най-емоционалния и разгърнат опус в самостоятелния творчески път на LaBrie и един от шедьоврите на 2013-а година.