Някогашните финландски пауър метъл легенди Sonata Arctica изоставиха корените си още през 2007-ма година с прогресив албума “Unia”. Всяко следващо издание изненадваше слушателите с нови елементи – понякога сполучливо, понякога – не. С филмовите си оркестрации и неконвенционални композиционни структури “The Days of Grays” ни въведе в мрачен и меланхоличен свят, подхождащ на майстори на въображението като ранния Тим Бъртън. “Stones Grow Her Name” смеси прогресив звученето с неочаквани хард рок залитания и кънтри (?!). “Pariah’s Child” обърна носталгично поглед към миналото сякаш за последно, а “The Ninth Hour” даде начало на нова ера, лишена от енергия и вдъхновение. Катастрофалният албум успя да разочарова дори най-търпеливите почитатели на групата, а продължението му “Talviyö”, което отне цели три години, се очакваше с известно съмнение.

Добрата новина е, че десетия студиен запис на Sonata Arctica не е същата трагедия като предшественика си. Потенциалът на бандата е загатнат в песни като откриващата “Message from the Sun” (единственото пауър метъл парче тук), разчупената “Whirlwind”, атмосферичната балада “The Last of the Lambs” (издържана в духа на “The Days of Grays”), игривия инструментал “Ismo’s Got Good Reactors” и дългата прогресив пиеса “The Raven Still Flies with You”. Лошата новина е, че въпросният потенциал остава недоразвит заради неадекватната продукция и смесване. Китарите звучат притъпено, а зарядът на ритъм секцията бива обезличен напълно. Това е особено разочароващо, предвид факта, че Тони и компания не спряха да повтарят в интервютата си как “албумът звучи по-живо от всякога и отразява сценичната им енергия”. Фактът, че половината от него е съставена от пълнежи, също не подобрява финалното впечатление.

Единственото ни успокоение остава, че “Talviyö” не е толкова слаб, колкото “The Ninth Hour”, и може да предложи няколко добри песни с лош звук. Всички обаче знаем, че Sonata Arctica са способни на много повече, и то без да се завръщат към стила си отпреди 20 години.