Redemption e сравнително нов проект на американския клавирист, китарист и композитор Nick Van Dyk. След като през 2001-ва година той съумя да събере впечатляващ състав от музиканти за дебютния си албум, сега е готов и с втори, за който вече има около себе си сериозна банда с постоянни членове. Сред тях са легендарният Ray Alder от Fates Warning, Bernie Versailles от Agent Steele, James Sherwood и Chris Quirarte от Prymary. Хубавите неща стават бавно и за втория запис се наложи да почакаме три години. Новото произведение на петимата, “The Fullness Of Time”, е прогресив метъл от най-високо ниво.
Здравей, Nick! Като за начало, би ли представил себе си и групата си на нашите читатели, тъй като някои от тях сигурно не те познават.
Никога не съм се стремил към това да стана професионален музикант. Отначало започнах да се занимавам с музика просто като хоби, но постепенно много се запалих. С Ray Alder от Fates Warning се запознахме на един концерт и станахме приятели. С времето се опознахме. В един момент той искаше да направи свой солов проект, наречен Engine и ме покани да участвам в него. Оказа се обаче, че музиката, която аз съм написал, не би паснала на идеите му за Engine. Ray просто не искаше да направи поредния прог албум в самостоятелната си кариера. Затова пък аз успях да го убедя да се включи в моя проект. Наехме няколко музиканта и така се появи дебютният албум през 2002-ра. По-късно изнесохме доста концерти, участвахме по фестивали. За тази цел ми се наложи да събера цяла, истинска банда, а не просто сесийни музиканти. Музиката, която написах за втория албум, оне за мен е доста по-силна от тази в първия. Ray се присъедини като постоянен вокалист и това ни довежда до днешния ден.
Значи Ray през цялото време ще е с вас – на концерти и т.н.? Той не е ли ангажиран с Fates Warning?
Да, той е постоянен член на Redemption и ще бъде с нас на всички шоута и по време на записите. Ray наистина е доста зает човек, но има желание да участва, което е най-важното, а и допринася много за развитието ни. Ако погледнеш състава, всеки е затрупан с работа по всичките си банди и проекти. Bernie участва и в Engine, и в Agent Steel… Барабанистът ни също има две други групи, които му отнемат голяма част от времето. Всички са много заети и не е лесно да съчетаваме свободните моменти. Аз се занимавам само с Redemption, но пък имам доста ангажираща постоянна работа в компанията Walt Disney.
Ако трябва да опишеш звученето на Redemption само с една дума, коя ще е тя?
Ако ще е една, трябва да е “метъл”. Трудно е да се постави в някаква категория. Ако разполагах с три думи, щях да кажа “агресивен прог метъл”.
След като чух първия албум, реших, че това е нещо еднократно, но се радвам, че въпреки проблемите в състава Redemption има чудесен нов запис. Беше ли ти трудно?
Първо, благодаря ти. Не бих казал, че беше особено трудно. Първият запис беше един експеримент, от който научих много. Разбрах как да подобря композициите и свиренето си, научих доста неща за продуцирането. Знаех, че следващият албум ще е по-добър, но не съм вярвал, че ще имаме късмета Ray да се присъедини за постоянно. Мисля, че гласът му извежда всичко на съвсем различно ниво. Tommy Newton, нашият продуцент, също свърши страхотна работа.
Как се ражда музиката в Redemption?
Обикновено аз измислям по-голямата част от музиката. Работата е там, че другите си имат свои банди и не искам да ги поставям в позицията да избират между тях и Redemption, когато напишат някоя добра нова песен. Когато ми хрумнат основните идеи за някое парче ги разпращам на останалите и обсъждаме. Те добавят някои неща и вадят други, всеки път е различно. Звученето ни е уникално, защото не работя в други групи.
В “The Fullness of Time” има много детайли, които се осмислят чак след няколко слушания. Умишлено ли търсиш този ефект?
Не бих казал, че го правя целенасочено. Когато правиш прог метъл е много лесно да напишеш нещо сложно, само за да е сложно, или нещо дълго, само за да е дълго. Или пък да съставиш виртуозни партии, които да изтъкват колко добри инструменталисти са всички в бандата. За мен е много по-важно да пишем добри парчета. Понякога се случва да напиша песен, която казва всичко, което има да каже, за три минути и половина. Друг път идеите изискват доста повече време, за да се разкрият изцяло. Песните живеят свой живот и изискват различни неща от нас. Не го правим преднамерено, просто така се получава. Мисля, че за да си прогресивен в истинския смисъл на думата, трябва най-напред да правиш такава музика, каквато чуваш в главата си, а не да се напрягаш за създаването на нещо, което трябва на всяка цена да впечатлява слушателите. Понякога тръгвам от даден текст и след това развивам музиката. Друг път ми хрумва някаква много добра мелодия, която искам да използвам в някоя композиция и се опитвам да наглася всичко в хармония с нея.
Какво си мислиш сега, след като албумът е на пазара и можеш да слушаш продукта на усилията си?
Мисля си, благодаря на Бог, че най-после е готов, хаха! Направо е неимоверно, че за втори път такива музиканти се съгласяват да запишат моята музика. Много съм горд от постигнатото дотук.
Каква беше причината за оттеглянето на Jason и Rick след издаването на “Redemption”?
Причините са различни. Jason все още ми е много добър приятел. Аз исках да имам истинска банда, а не просто проект. Както знаеш, в първия албум нямаше такова нещо, тъй като всички бяха малко или повече гости и не гледаха на Redemption толкова сериозно. Mark Zonder от години ми е любим барабанист, а Jason също е изключителен талант. Когато се наложи да свирим на един фестивал в Атланта, Jason репетираше със Symphony X и нямаше начин да ни придружи. Те провеждат доста турнета и прекарват много време в записи на албумите си. Нямаше как той да участва и в двете банди. Това беше неприятно, но все пак сме късметлии, че с нас на барабаните е Chris. Колкото до Rick, той по принцип не е прогресив вокал, а пауър метъл вокал. Много е даровит, но прогът просто не му е в кръвта, нещата не ставаха естествено и не му носеха удоволствие. Като добавим и факта, че беше ангажиран с няколко други групи, щеше да е много трудно да продължим заедно.
Какво според теб прави звука на Redemption уникален?
Уникалното в нашата банда е, че няма много като нас, които да звучат толкова тежко, но и да имат толкова добре развити мелодии. Аз съм добър приятел с момчетата от Evergrey и като заговорихме за това, се сетих за тях. Те понякога са брутално тежки, но са и много мелодични. Исках да създам подобен контраст и в музиката на Redemption, въпреки че е лесно да загубиш чувството за баланс. От композиционен аспект, както и от страна на продукцията, определено се стремихме да направим тежък звук. Опитвахме няколко различни микса на инструментите, докато постигнем желаното звучене. Не ме е страх да заявя, че наред с това се опитвам да пиша мелодии, които хората да могат лесно да запомнят.
Много от песните ти са вдъхновени от големите романи. Сигурно четеш много, кои са любимите ти книги?
За съжаление не чета толкова, колкото четях преди няколко години, защото съм доста зает напоследък, но все пак се старая да го правя. Опитвам се да изчета всички тези книги, които трябваше да прочета навремето в училище, а така и не го направих. Когато си на 15 не ти пука много за такива неща, но на 35 вече ти носят удоволствие. Любима книга ми е много трудно да посоча, защото авторите от които се интересувам, са толкова много. Може би “Името на розата” на Умберто Еко. Голям почитател съм и на Стивън Кинг, парчето “Desperation Suite” от първия ни албум е вдъхновено от едноименния му роман. Преди години много харесвах Толкин, но напоследък рядко чета фентъзи.
Какво мислиш за прогресив метъл сцената днес?
Определено не е много голяма, поне от гледна точка на търговския успех. Ужасно трудно е да се издържаш, ако правиш подобен тип музика. Като оставим настрана Dream Theater и още няколко много големи банди, повечето прог метъл музиканти са принудени да имат и по някаква странична работа, за да се прехранват. Приел съм това. Интернет позволи на хората да създават по-лесно музика и да показват на другите какво са постигнали. Все по-ниската цена на домашните записи дава възможност на мнозина да изразяват идеите си. В резултат на това непрекъснато се появяват много добри групи, които едва ли ще постигнат особен успех, поне не колкото Def Leppard имаха през 1985 година, но все пак разширяват границите на жанра и правят хубава музика.
Слушаш ли много метъл банди и въобще какви други жанрове музика предпочиташ?
Слушам доста метъл, също класически рок, прогресив рок, както и класическа музика. Опитвам се да слушам още джаз и фюжън, но това зависи от настроението ми в момента.
Какви са плановете ти за бъдещето на Redemption?
В момента обсъждаме възможността да проведем няколко концерта в САЩ, както и да участваме на определени фестивали. Предполагам, че това ще стане около февруари или март, след което ще започнем да работим по следващия студиен албум.
Кога разбра, че искаш да станеш музикант и кое те доведе чак дотук?
Имах късмет, задето родителите ми ме принудиха да ходя на уроци по пиано, когато бях хлапе. Това ми даде основни познания в областта на музикалната теория, а по-късно започнах да се интересувам и сам. По-късно реших да се науча да свиря и на китара, защото с пиано не можеш да звучиш като Iron Maiden. Много бях запален по групи като Black Sabbath, Rush, Judas Priest. През годините не спирах да свиря и да измислям музика и така с течение на времето натрупах много материал, с който не знаех какво да правя. Голям късметлия съм, задето познавам такива страхотни музиканти, които пожелаха да работят с мен. Отначало ми беше нужна много смелост, за да се престраша да изсвиря композициите си пред тях, не бях никак уверен. Все пак осъзнах, че щом те ги харесват, значи стават за нещо и има някаква надежда да ги издам. От гледна точка на вдъхновението е доста по-сложно. С Bernie наскоро говорихме за това, защо даваме толкова пари, които така и не ни се връщат. Явно нуждата да създаваме нещо е твърде силна, не знам. Голямо е удоволствието, когато чуеш какво си сътворил, а още повече ако намериш публика за него. Хора като теб, с които си говоря от целия свят и които оценяват музиката ми, ми дават стимул да продължавам.
Значи не си свирил в други групи преди Redemption?
Не, това е първата ми и единствена засега банда. Е, написал съм музиката за едно от парчетата от първия албум на Engine, но нищо повече.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Ха, не съм сигурен, че имам такова! Когато имах, колекционирах вина, а също така често играех голф, макар че съм доста посредствен играч. Обичам да гледам добри филми. Освен всичко, имам съпруга и тригодишна дъщеря, с които се опитвам да прекарвам колкото се може повече време.
