Зажаднели сте за чийзи финландски пауър метъл? Няма нищо чудно в това, след като Sonata Arctica поднесоха поредното разочарование, а от Stratovarius и Dreamtale не сме чували нищо ново от три-четири години. За всеобщ късмет, Excalion са насреща с петия си запис, “Emotions”.

Независимо от многократните си опити да изплуват на повърхността, Excalion така и не успяха да се наложат като едно от водещите имена на пауър метъл сцената през 21-ви век. Дали причината за това беше дългата седемгодишна пауза след третия албум? Трудно е да дадем еднозначен отговор. Неизбежното прераждане на бандата през 2017-а година с обновен състав даде надежда на феновете, а албумът “Dream Alive” постави обещаващо начало на втората фаза от развитието им. Новият вокалист Marcus Lang не успя да покрие очакванията на всеки слушател, но несъмнено доказа, че високите вокали и техниката не са “всичко” в пауър метъла. Винаги има място и за повече експресивност и емоция.

“Emotions” продължава в духа на “Dream Alive” със среднотемпови пауър метъл композиции, в които синтезаторите играят ключова роля. Обещаващото начало с хитовата “Trust” поставя висока летва, която не всяка следваща песен успява да достигне, но нивото остава цялостно високо. Особено впечатляващи са меланхоличната “Solitude”, красивата балада “I Left My Heart at Home”, напомняща за златните години на пауър метъла, в които баладите играеха ключова роля в албумите, и закриващата “Callsigns”, в която Marcus продължава да звучи досущ като Marco Hietala от Tarot и Nightwish (приликата обаче не е никак досадна, а по-скоро носи приятна емоция).

“Emotions” не успява да достигне нивото на безупречни творби като “Waterlines” и “High Time”, но въпреки това оставя следа като един от най-свежите и качествени пауър метъл албуми за 2019-а година. Междувременно Excalion продължават серията си от вдъхновени опити да привлекат признанието, което заслужават от години.