Сцената на западния метълкор е една от най-наситените точки в музикалната артосфера. Дори предвид всички стилистични изменения от имена, които величаем с години, все се намира някой артист, който да представи нещо уникално, било то тематично или в чисто звуково отношение.

Сред целия този калабалък от звуци и емоции има цял рояк групи, които никой не е чувал – които сякаш никой не знае. Докато не се появи състав като Gideon, достоен да промени собственото си статукво. А всеки артист има едно постижение – понякога един трак, понякога цял траклист – което да го впусне в един по-голям мащаб. В случая иде реч за “Out of Control”. И за щастие е целият траклист от-до.

След атмосферична интродукция слушателят встъпва в друг свят. В ред композиции, които са толкова искрени, че поглъщат. И при все клишетата, с които метълкорът е известен, тук работата е уникална в смисъл, който рядко се среща. Обикновено хвалим албуми, в които музикантите проявяват артистизъм, пречупващ концепции като „рамка” и „жанр”. Оказва се, че на Gideon това не им е нужно. Всички приложени примеси са изцяло от тежкия калибър – груув, хардкор, ну и пънк се вихрят с цялата си мощ в траклист толкова вдъхновен, че е невъзможно да не направи впечатление. Друга изпъкваща характеристика е усещането на този труд – той съумява да звучи сладникаво архаично, да припомня златната ера на кор музиката, но без дори за момент да изпуска юздите от модернизма. Всеки звук е брилянтно изразен, а всяка от композициите има оригинална вметка, която да се закове в съзнанието. Било то заигравка с ритъма, тежък брейк или брутален риф, цялата гама от подобаващи звуци е употребена в пълния ѝ потенциал. Красиви ембиънт моменти, типични за мелодичния и християнския метълкор, се редуват с мелачки, които са направо неустоими. А зверските вокали не приглъхват и за миг. Това е произведение от типа, който превръща ума на слушателя в пого-арена, на която се изправяш срещу собствените си фантоми.

Носталгичното главоболие от куфеене рядко намира място сред модерния метълкор. Въпреки професионализма на старите банди и слушаемите издания от по-млади представители, рядко се среща паразитност от друга класа. Още повече че целият този подвиг е извършен с крайно нетипична композиционна структура, която не разчита на елементи като припеви и сола.

Понякога напълно случайно се среща нещо като “Out of Control”. И след тези редове, вие също знаете за Gideon. Противно на очакванията, само след четири издания те издават рядко добър труд за скромния си опит. И е прекрасно, че през 2019-а година още има групи, които да правят толкова сурова, яка и открояваща се музика. Музика, която с уважение се ползва от жанра си, но същевременно звучи изцяло нова.