Като неизменна част от Големите Три на немския траш метъл, Sodom вече се ползват с абсолютно легендарен статут. 25 години на сцената са добър повод за едно концертно/документално издание, каквото е “Lords Of Depravity”. Класикът Tom Angelripper разкри детайли за актуалното DVD на групата, както и за дългоочаквания нов студиен албум.

Здравей, Tom! Откъде се обаждаш?

В момента съм си у дома и почивам. Доста работа ни се събра през последните седмици и в момента разпускаме.

Най-сетне излезе новото ви DVD. Разкрий някои подробности около него...

Първоначално планът на лейбъла ни беше DVD-то да включва само едно шоу от фестивала Wacken, проведен през 2001-ва година. В един момент реших, че това не би било коректно спрямо феновете ни. Исках да им дам повече от само един концерт. Исках това издание да включва кадри от повече места по света, да има някакво разнообразие. Наред с това, докато обработвахме материалите в студиото, нашият продуцент Ronald даде идеята да придадем документална стойност на DVD-то, защото наближаваше 25-тата годишнина на Sodom. Не е лека задача да се обхване цялата история на група като Sodom, започваща от 82-ра година. Трябваше да се свържа с колкото се може повече от бившите членове на бандата, за да дадат интервюта. Също така включихме изказвания на някои важни фигури от метъл сцената относно Sodom...
    
Доста време работихте по това DVD. Трудно ли беше да се съберат всички материали?

Трябва да призная, беше кошмарно. Не съм човек, който колекционира неща, свързани с групата му, затова изведнъж се оказах в доста затруднено положение. Свързах се с много от някогашните членове на Sodom. Andy Brings, например, колекционира абсолютно всичко от периода на неговото участие в състава. Chris Witchhunter също ми услужи с някои доста ценни неща, въпреки че доста трябваше да го увещавам... Също така издирих и много запалени фенове на Sodom, които предоставиха личните си колекции от тениски, снимки, видео и т.н. Отне ми две години, само за да събера на едно място всички материали. Прекарвах много нощи в непрестанно сканиране на стари снимки. Чак след това отидох в студиото, за да започнем да сглобяваме DVD-то. Усилията си струваха, защото виждам колко са доволни феновете ни. Освен това, колкото и трудно да беше изготвянето на “Lords Of Depravity”, то ми помогна да опресня паметта си за някои от най-важните моменти в историята на Sodom. Имах нужда от подобно преживяване.

Спомена за бившите членове на Sodom. Поддържаш ли все още контакт с някои от тях, като оставим настрана разговорите ви за DVD-то?

Dirk Strahlmeier го няма в DVD-то, защото така и не го открих! Никой не можа да ми каже къде се намира той, въпреки че доста време го търсих. Frank Blackfire живее в Нова Зеландия и с него си пишем понякога. Контактувам и с Michael Hoffman. С Aggressor не се бях чувал от много години и установих, че се е преместил да живее в Бразилия. Когато го потърсих във връзка с “Lords Of Depravity”, той отказа да участва. Не знам защо. 

Кога да очакваме втората част на “Lords Of Depravity”? Какво ще включва тя?

Надявам се да е на пазара през септември. Тъй като събраните материали бяха твърде много само за едно DVD, се наложи да разделим историята на групата на две части. “Lords Of Depravity Part 2” ще съдържа всичко най-важно около Sodom от 95-та година до ден днешен. Лично аз гледам на този период като на най-силния в цялата ми кариера, защото имах възможността да работя с Bernemann и Bobby. Второто DVD ще е посветено в голяма степен на нас тримата. То ще включва повече видео в сравнение с документалната част. Ще има повече мощ, повече музика. Искахме да запишем и филмче за някое от турнетата ни. Хората си казват: “Сигурно е страхотно да обиколиш Южна Америка или Северна Америка!” Държа да ви кажа, че на моменти въобще не е толкова забавно. Феновете сами ще видят някои случки, които съпътстват концертния живот. Все още събираме материали за втората част, но вече е почти готова.

Готови ли сте с новия си албум и кога ще се появи той на пазара? Някои фенове вече започват да губят търпение.

О, албумът е вече записан. Предстои да го смесим, което ще се случи след като приключи северноамериканското ни турне. Би трябвало да е на пазара в края на април, стига да не изникнат непредвидени пречки.
    
Помня, че по време на шоуто ви в София през 2004-та година изсвирихте едно парче от въпросния албум. Вече сме в началото на 2006-а. Защо се забавихте толкова с това издание?

Много причини ни попречиха да издадем албума по-рано, за което съжалявам. Обяснението отчасти е и в самата политика на лейбълите спрямо групи като нас. Преди време, когато Sodom беше добре продаваща се банда, издавахме албум почти всяка година. Сега времената са други, сцената е по-комерсиална и компаниите предпочитат да изчакват по няколко години между издаването на два албума. Започнахме записите с продуцент Achim Koehler, но в един момент той просто ни заряза, защото започна работа в Nuclear Blast. Почувствах се ужасно, нямах идея какво да правим. Тогава се сетих за стария ни китарист Andy. Той има малко, но много хубаво студио. Веднага се съгласи да ни продуцира, защото обича Sodom, познава групата и начина ми на пеене. Продукцията се получи наистина изключителна. Мога да те уверя, че този албум ще е най-добрият, който сме правили някога. Пълен е с класики – парчета, които се забиват в съзнанието. В “M-16” имаше няколко подобни песни, но в новия всяка е такава! 

Разкрий нещо за темите, които разглеждаш този път.

Темите са различни за всяка песен, албумът не е концептуален. Става въпрос за случващото се днес – войните, тероризма... Достатъчно е само да включиш телевизора и вече те заливат какви ли не ужаси. Аз пея за лошите неща по света. Знам, че не мога да променя нищо, но все пак в текстовете си говоря за всичко това, което не харесвам. Голяма част от “M-16” беше посветена на Виетнам. За тази война повечето хора знаят доста, най-малкото заради всички филми, които са направени за нея. Но истината е, че войната никога не спира. Тя се води на много места по света във всеки един момент и ние трябва да пишем за това.

Кой е най-силният и кой е най-слабият момент в досегашната ти кариера на музикант?

Сигурно няма да повярваш, но за най-голям успех считам договорът, който подписахме през 84-та година. Не можехме да повярваме какво се случва, не можехме да го осмислим. Изведнъж се появи компания, която искаше да издаде музиката на Sodom! Това определено е най-важният момент не само в кариерата ми, но и в целия ми живот. Оттам насетне всичко потръгна – имахме възможност да записваме албуми, да свирим на живо. Началото на 80-те беше много специално време. Най-ужасният период настъпи, когато Frank Blackfire напусна бандата през 89-а. Случи се точно преди да се отправим на турне в подкрепа на “Agent Orange”. Той си тръгна две седмици преди началото на турнето и едва успяхме да намерим сесиен китарист, който да го замести. Много хора бяха разочаровани от липсата на Frank на сцената. Независимо от това, успяхме да стъпим на крака, да намерим нов китарист и да продължим напред, записвайки нови албуми. Но този момент беше наистина тежък за Sodom.
    
Как гледаш сега на някои от ранните творби на Sodom, като “In The Sign Of Evil” и “Obsessed By Cruelty”?

Все така ги харесвам! Стоя 100% зад всичко, което някога съм издавал със Sodom. “In The Sign Of Evil” включва някои от най-тежките парчета на Sodom изобщо. Този запис, както и “Obsessed By Cruelty”, повлия на доста от по-късните банди. Тогава не бяхме сериозна група – пиехме по цял ден, гледахме само да се забавляваме, било в студиото или извън него. Независимо от това, първите ни неща се сдобиха с култов статут в ъндърграунда.

Вече десет години работиш заедно с Bobby и Bernemann. Предполагам, ще се съгласиш, че това е най-силният състав, който Sodom са имали някога?

Разбира се! Ние не просто се сработваме като музиканти, но сме и много добри приятели. Те са на същата възраст като мен и говорим свободно за какво ли не. Няма никакъв проблем, когато обсъждаме неща, свързани с бандата – финансови въпроси, музикална насока и т.н. Няма начин да се разделим, защото всеки от нас е много доволен от останалите.

2006-а отбелязва 25-ата годишнина на Sodom! Какво е чувството да оглавяваш банда, която е считана за институция в света на метъла?

Много се гордея с това! Когато започнахме през 82-ра, никога не съм си мечтал, че Sodom ще стане толкова почитана група в международната метъл сцена. Въобще дори не се замисляхме за такива неща тогава. Правехме всичко за собствено удоволствие, просто вдигахме много шум. Мисля, че Sodom стана успешна банда, защото никога не сме се променяли особено. Винаги сме правили музиката, която сме искали. Когато от някой лейбъл ми кажат: “Sodom трябва да станат по-комерсиални, вземете пример от Metallica”, аз им отвръщам да вървят на майната си. Ние винаги сме правели безкомпромисен траш метъл – това е музиката, която обичаме и която искаме да чуваме в записите си. Sodom никога няма да променят стила си. Опитваме се да се усъвършенстваме, но няма да изневерим на себе си. Затова и ще останем една от важните формации в метъл сцената.

Мислиш ли, че ще е възможно отново да проведете едно огромно турне на европейските траш метъл титани заедно с Kreator и Destruction?
    
Много бих искал да го направя! Знам, че Schmier също има желание за нещо такова, но последния път, когато разговарях с Mille, той не прояви ентусиазъм. Мисля, че той иска да върви по собствения си път. За него разликата между Sodom, Destruction и Kreator е твърде голяма. Донякъде го разбирам. В Sodom, например, наред с траша има и доста рок енд рол елементи, докато Kreator са поели в съвсем различна насока, някак по-екстремна. Все пак вярвам, че някой ден ще можем да направим отново такова турне. Феновете със сигурност биха го харесали.

Нещо ново от лагера на Onkel Tom?    

Не, няма раздвижване, поне за момента. Засега нямаме предложение за договор, така че не можем тепърва да се захванем с изготвянето на нов албум. Имаме готови няколко нови парчета и смятаме да напишем още няколко за бъдещ албум. Надявам се, че към края на тази година или през следващата ще влезем в студио, за да го запишем. Сами ще го продуцираме и ще платим за записите, след което ще пратим албума до лейбълите. Новите песни на Onkel Tom много ми харесват. Те са тежки, много пънкарски и характерно немски, разбира се. Веднъж да подпишем нов договор, дори бихме могли да изнесем няколко концерта, защото Onkel Tom е наистина добра лайв банда.

А какво се случи с другия проект, в който ти участваше - Desperados?

Там положението е подобно. Така и не намерих достатъчно време за Desperados, затова вече не участвам в групата. Доколкото знам, вторият албум е готов и в него Alex изпълнява вокалите. Той е намерил съвсем нов състав и ако не се лъжа, има договор с AFM Records. Албумът трябва да се появи през май или юни. Жалко е, че не можах да се посветя достатъчно на тази банда, но Sodom е моят живот. 

Tom, сподели някои впечатления от двата концерта на Sodom в България.

Винаги ще помня тези шоута! През 91-ва година, когато дойдохме за пръв път, беше същинска лудница! Никога не бяхме свирили пред толкова фенове на самостоятелен концерт. Просто не знаехме къде сме, тълпата беше невероятна. Минаха повече от 12 години преди да успеем да ви посетим за втори път. Бяхме чули не особено добри неща за работата на организаторите в България, но когато излязохме на сцената за саундчек, видяхме, че апаратурата е качествена, светлинното шоу – също. Неслучайно решихме да запишем този концерт. Всички тези хора в залата бяха дошли, за да видят Sodom. Когато свирим на някой голям фестивал, има много по-голяма публика, но тя в повечето случаи е безразлична към всички, освен хедлайнерите. В България хората дойдоха специално за нас и бяха наистина отдадени. Очакваме с нетърпение отново да се срещнем с вас!