След като неотдавна дебютираха триумфално на хеви/пауър метъл сцената, Brothers of Metal побързаха да превърнат набраната инерция в нов студиен запис, с който да затвърдят статута си на една от най-вълнуващите млади банди в жанра. Не е трудно да се направи наблюдението, че те вървят по стъпките на своите сънародници (и вдъхновители) Sabaton, които преди 15 години с подобна увереност и упоритост започнаха своя завоевателен поход. Предстои да видим дали този на Brothers of Metal ще е също толкова успешен, но пътешествието им обещава да е най-малкото интересно.
“Emblas Saga” може да не се отличава от “Prophecy of Ragnarök” с особени стилови нововъведения, но за сметка на това предлага по-разнообразни и поне толкова емоционални композиции, които остават за дълго със слушателя. В този смисъл албумът постига напълно целите си – наследява енергията на предшественика си и съхранява хитовия му потенциал, като същевременно дава на феновете нова колекция от парчета, звучащи познато, но не и идентично на старите. Къде свършва приемствеността и започва повторението е тема на безкрайни дискусии, но така или иначе е твърде рано да бъде отнесена към точно този състав.
Може би най-впечатляващо тук е постоянното качество на композициите. При все че бързо могат да се отличат потенциалните концертни трепачи (например “Kaunaz Dagaz”, “Njord” и “One”), всяка песен се вписва органично в целостта на албума и допълва останалите. Музикантите редуват енергичен метъл с ефирна акустика и равномерно разпръснати фолклорни мелодии – комбинация, която все повече започва да прилича на собствено, разпознаваемо звучене. Другото сериозно оръжие на бандата са тримата ѝ вокалисти: Ylva Eriksson, Joakim Lindbäck Eriksson и Mats Nilsson, чиито партии са аранжирани със завидно умение и придават много нужна дълбочина на иначе праволинейната музика. Що се отнася до текстовете, в тях шведската осморка отново оползотворява викингското си наследство, без да се взима прекалено на сериозно.
Макар да сме слушали далеч по-оригинални албуми от него, “Emblas Saga” е създаден с много характер, отдаденост и професионализъм, към които е трудно да останеш безразличен. В крайна сметка, Brothers of Metal не се стремят да са пионери, а просто да свирят любимата си музика. И го правят дяволски добре.
