Не са много групите, които са заедно на сцена от 35 години. Това твърдение донякъде важи за канадските спийд-траш метъл ветерани от Annihilator. Jeff Watters и компания, както би било по-правилно да наричаме една от най-основополагащите банди в последните три десетилетия, са може би световен рекордьор по брой бивши членове, но това по никакъв начин не им пречи да записват качествена музика.

В интервю от октомври тази година, Watters заяви: “Всеки музикант обича парчетата, които пише, като негови собствени деца. В моя случай е трудно да бъда главен текстописец, композитор и продуцент в продължение на толкова много години. Не е лесно да си свеж в музикално отношение и всеки ден да идваш в студиото с нови готини идеи или пък преработени стари такива. Времето ще покаже дали новият ни албум ще бъде добър, но според мен това е най-успешният ни запис от “Schizo Deluxe”, издаден през вече далечната 2005-а година. Всеки има право на мнение, но хората лесно ще усетят настроението на първите три албума.”

В думите на 53-годишния виртуоз, роден в Отава, има много истина. Дали Watters е рециклирал стари идеи, може да каже само той, басистът Rich Hinks, ритъм китаристът Aaron Homma и барабанистът Fabio Alessandrini, но ако трябва да опишем новия Annihilator на метъл език, най-точно би звучало септултурското “Back to the Roots”. Парчета като откриващата “Armed to the Teeth”, “Dressed up for Evil”, “Psycho Ward” и сингалът “I am Warfare” могат да ни върнат в началото на 90-те и да ни напомнят за класически записи като “Never, Neverland”, “Set the World on Fire” или пък излезлият преди това дебютен “Alison Hell”. Не по-назад остават “Out with the Garbage”, “Riot” и закриващата “Тhe End of the Lie”.

Единственият елемент в “Ballistic Sadistic”, който може да подразни средностатистическия траш маниак, са програмираните барабани. Все пак живеем в 21-ви век и за всеобща жалост този музикален приом се превръща в тенденция, но няма как толкова дребен детайл да развали всичко хубаво, направено от Jeff Watters и компания.