Разбираш колко гениален и влиятелен албум е “The Satanist” (2014) на Behemoth, когато долавяш влияния от него дори и в музиката на дет метъл ветерани като God Dethroned. През последните години холандските касапи се завърнаха към черните си корени и ако досега по някаква причина си пропускал този факт, то новият им албум ще ти избоде очите в това отношение.

Хубавото на God Dethroned е, че музиката им си остава мелодична, без значение дали лирически ще се отнася за Първата световна война или пък ще хули християнството. В “Illuminati” гореспоменатите влияния от Behemoth са основно в текстовете. Няма как да не откриеш препратките, когато погледнеш песни като “Book of Lies” и “Gabriel”. Както и да е, бандата си остава последователна в това да записва неконцептуални албуми, които, въпреки това, се отнасят до една строго определена тема.

В “Illuminati” се разказва най-вече за Сатаната и разните производни на него зли сили, контролиращи съвременното ни общество. Единствено едноименната песен, която е и откриваща, е с малко по-различно оформление. Все пак успяваме да схванем идеята – в новия си албум God Dethroned правят сравнение между Сатаната като символ на религията и обикновения, но жаден за власт човек. Двата образа се оказват едно и също нещо според теорията, която се развива в “Illuminati”. Така и не получихме лирики заедно с албума, което е ужасен пропуск от страна на холандците, но горе-долу по слух долавяме забавната тенденция групата да пее против илюминатите, но в същото време да възхвалява Сатаната. Получава се интересен парадокс.

За разлика от клишираните текстове, музиката е на страшно високо ниво, но като цяло едва ли някой би очаквал друго от God Dethroned. Страхотна и изпипана продукция. На места има и чисти вокали, които са хорово представени – нещо тенденциозно за този стил. Обичайни през последните години за жанра станаха и клавирите, които тук тайнствено се появяват от време на време, за да задават фон. Бесните бластбийтове и двукасовите ритми се срещат постоянно, а за сметка на това китарите залагат на по-бавно темпо, тремоло и този приятен груув, типичен за блек метъла.

“Illuminati” залага на изпипана формула. Музиката е приятна, но няма да те изненада по никакъв начин. Въпросът е дали след години някой ще си спомня този албум.