С изключение на няколко единични образци, блек метълът сякаш отдавна загуби способността си да шокира и да предизвиква интелектуално публиката. В една сцена, пренаселена от непотребни и напълно безопасни музикални образувания, които се лутат между крайности на разводнена симфоничност и първичен, безпредметен шум, автентичното изкуство е лесно отличимо. Сътвореното от The Ruins of Beverast изпълва по недвусмислен начин тази категория.

Немският заклинател Alexander von Meilenwald (познат най-вече от Nagelfar) поднася поредния си монолитен и плашещо неортодоксален труд, чиито гротескови форми трудно се поддават на анализ. Вместо да отегчава слушателя с изхабени псевдосатанински послания, “Blood Vaults” с неподправено окултното си изложение го потапя в абсолютно безбожни дълбини и го задържа там, докато не стане свидетел на цял калейдоскоп от заплашителни внушения. В тази тържествено-тягостна процесия майсторски са преплетени дуум/дет моменти, епизодични ню ейдж забежки, чисти напеви и хорови партии, а концептуалната свързаност между композициите превръща албума в саундтрак към едно мистично измерение, обитавано от най-скверните рожби на човешкото въображение. Диаболични речитативи, обезпокоителни звукови ефекти и изненадващи акустични интерлюдии дооформят натрапчивата атмосфера на мракобесие, която продължава да малтретира съзнанието, дълго след като е отшумял последният тон на закриващата пиеса “Monument”.

Ужасяващата враждебност на пейзажа, рисуван от Alexander, едва ли е по силите на всеки. Тъкмо в това обаче се крие оригиналната есенция на блек метъла - усещането за докосване до нещо необяснимо и смущаващо, вдъхновено от сили отвъд пределите на елементарното битово съществуване. Толкова богато и същевременно натоварващо изживяване е в състояние да даде много… но и да отнеме.